Решение № 12729 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 18/2015 г.

Решение № 12729 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 18/2015 г., III о., докладчик съдията Весела Павлова Мохамед Али, гражданин на Бангладеш, е подал касационна жалба срещу Решение № 6231 от 21.10.2014 г. по адм. дело № 4731/2014 г. по описа на Административен съд - София град, Първо отделение, 11 състав. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2236 от 24.03.2014 г., издадено от заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната на решението със законните последици. Ответната страна, представлявана от юрк. Славова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че касационната жалба е неоснователна. АССГ е установил, че Мохамед Али е гражданин на Бангладеш /първоначално представил се за гражданин на Бирма - Миянмар/, роден на 10.10.1989 г. в с. Чангала, област Кумила, Бангладеш. С молба № 689 от 23.03.2013 г. до председателя на Държавната агенция за бежанците той поискал да получи закрила. В първите две интервюта лицето заявява, че е от гр. Ренго, Бирма - Миянмар и разказва история, според която след като напуска Миянмар, заминава за Бангладеш през 2011 г., където имал престой от две седмици. След това занимал за Индия при брат си, преминал през Пакистан, Иран, Турция и влязъл нелегално в РБ, която е първата европейска държава, в която попада. В последното проведено интервю от 28.11.2013 г. кандидатът за закрила заявява, че в административното производство се е представял с фалшива самоличност, за да не бъде върнат обратно и същият е от Бангладеш. Посочва, че не принадлежи към определена етническа група /същият е бенгалец/; не е имал проблеми с властите; не е членувал в политическа партия или политическа организация, като е привърженик на партията ВМР; не е имал проблеми във връзка с религиозната си принадлежност. Според изявленията му един от братята му бил секретар на местната партийна организация на партията Националистическа партия на Бангладеш - НПБ и с идването на власт на Народната лига /Авами Лига/ започнали гонения на членовете на НПБ. Братът на молителя се укрил, като през м. 03.2011 г. се получила заплаха, че ако брат му не се появи, семейството им ще бъде убито. Освен това през м. 04.2011 г. молителят бил спрян на пазара от група членове на Народната лига и след като получили същия отговор, те му ударили няколко шамара. Лицето поддържа, че след това срещнал същите хора, но не влизал в контакт с тях. По съвет си на брат си напуснал Бангладеш. При така изнесената лична история административният орган е приел, че общата обстановка в Бангладеш не дава основание за страх от преследване по смисъла на Женевската конвенция от 1951 г. и твърдяните от молителя условия на живот в Бангладеш не са основание за предоставяне на закрила, като позоваването на отправени заплахи от трети лица, касаещи отношенията с брат му, не са адресирани до него лично и не могат да обосноват предоставянето на статут на бежанец. От друга страна, заместник-председателят на ДАБ е приел, че спрямо лицето не са били предприемани никакви конкретни мерки, които да са предпоставка за предоставянето на хуманитарен статут, застрашаващи свободата, живота или сигурността му от властите в Бангладеш или от някоя групировка, която държавата не е в състояние да контролира. След преценка на фактите, изнесени от кандидата за закрила отнсно личната му история, касаещи живота в родната му държава /Бангладеш/, АССГ е приел, че административният орган не е нарушил материалния закон, като е отказал да предостави статут на бежанец на Мохамед Али. Според съда твърденията за страх от преследване поради отправяни заплахи от членовете на Народната лига спрямо брат му не водят до заключение, че по отношение на него е било осъществено преследване по някоя от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Тези заплахи касаят лично неговия брат, като описаната случка на пазара през м. 04.2011 г. също не представлява обстоятелство, необходимо за предоставяне на статут на бежанец. Съдът е преценил като законосъобразен и отказа на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като кандидатът не е бил заплашван с убийство и не е твърдял, че за него има опасност от смъртно наказание, екзекуция или изтезание. Съдът е отчел, че в страната съществуват случаи на гонения и тормоз, но те не са масови, а спорадични, както и е посочил, че според самите изявления на жалбоподателя брат му, заради когото е заплашван, в момента се намира в родното им село при родителите им и е жив и здрав. С тези мотиви АССГ отхвърлил подадената жалба срещу оспорения административен акт, съдържащ отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, като постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. АССГ, 11 състав е направил логични и правно издържани изводи при проверката на обжалвания административен акт. Съдът е приложил точно материалния закон, споделяйки преценката в решението на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците, че молбата на кандидата за предоставяне на статут е явно неоснователна. От изявленията му е било изяснено, че той не е бил преследван поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, както и че срещу него не е оказвано физическо насилие и не е бил обект на репресии. Обсъдени са задълбочено изнесените от кандидата факти за отправени заплахи от членовете на Народната лига спрямо брат му, както и правилно е прието, че случката на пазара през м. 04.2011 г., при която е спрян от хора, питали за брат му, и при която са му ударили няколко шамара, не предполага необходимост от закрила. Не се касае за тежко посегателство по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Според съда кандидатът за закрила не се позовава на обстоятелства за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход, както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Самият той е заявил, че не е имал проблеми с властите в Бангладеш и не е бил заплашен от посегателства. Както правилно е отчетено от съда, жалбоподателят не е бил член на опозиционната партия НПБ и спрямо него не съществуват причини да бъде осъществено преследване от членове на Авами Лига. Отчетен е и фактът, че брат му живее спокойно в родното им село /въпреки отправяните заплахи/. Едновременно с това съдът е развил съображения за законосъобразност на административния акт и досежно твърдението за неспазване на чл. 75 от ЗУБ относно държавата по произход на молителя при произнасяне от страна на административния орган. Налице е обсъждане на всички изнесени от лицето факти и обстоятелства от личната му история съобразно обстановката в страната съгласно приложената справка вх. № 01-804 от 20.01.2014 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ, видно от която случаите на преки държавни репресии срещу редови членове на опозицията са редки и се изразяват предимно в наблюдение, заплахи, ограничаване на личната свобода или повдигане на манипулативни обвинения. В случая обаче така описаните данни от обстановката в Бангладеш по никакъв начин не могат да обосноват предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут на жалбоподателя, поради липсата на каквито и да е твърдения за реализиран спрямо него страх от преследване по причини, установени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, респ. наличие на обстоятелства по чл. 9 от ЗУБ. Следователно, като е отхвърлил жалбата на Мохамед Али срещу оспореното решение на заместник-председателя на ДАБ при МС, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение