Решение № 11598 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8340/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/, подадена чрез процесуалния представител юрк. Кръстева, срещу решение 21400 от 20.06.2025 г., постановено по адм. дело 2255/2025 г. по описа на Административен съд София град в частта, с която е отменено решение 1535 от 12.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС в частта, с която е отказано на А. А. Т. предоставяне на хуманитарен статут и делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебното решение. В касационната жалба се твърди необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно законосъобразността на оспорения административен акт в отменената му част. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановява на друго, с което се остави в сила решението на председателя на ДАБ в частта, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут. Ответникът А. А. Т., редовно призован, чрез особен представител адв. Коларова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на А. А. Т., гражданин на Сирия, срещу решение 1535/12.02.2025 г. на председателя на ДАБ, с което на жалбоподателя е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отмени оспореното решение в частта, с която е отказан на жалбоподателя хуманитарен статут, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден в противоречие с приложимите материално-правни норми. Въз основа на направен анализ на съдържащия се в справка МД-02-285/29.05.2025 г., изготвена от Дирекция Международна дейност при ДАБ, доклад на Агенцията за убежището на Европейския съюз /АУЕС/, както и на актуални данни за ситуацията в Сирия, съдът е обосновал извод, че към настоящия момент по отношение на жалбоподателя са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и чл. 15, б. в от Директива 11/95/ЕС за предоставяне на хуманитарен статут. Прието е от съда, че изложеното в доклада сочи, че в провинция Деир ез Зор в момента безразборното насилие достига толкова високо ниво, че има сериозни основания да се смята, че цивилно лице, върнато в провинцията би могло единствено поради присъствието си на тази територия да бъде изправено пред реален риск да бъде подложено на сериозна заплаха, посочена в чл. 15, б. в от Квалификационната директива. Предвид на това и позовавайки се на приложеното по делото становище на Върховния комисариат за бежанците на ООН /ВКБООН/ съдът приема, че жалбоподателят е бил принуден да напусне страната си по произход, тъй като там е бил изложен на реална опасност от тежки заплахи срещу живота си при наличие на съществуващ въоръжен конфликт, поради което завръщането му в Сирия в този момент не е безопасно и би застрашило здравето и живота му като цивилно лице, поради и което следва да му бъден предоставен хуманитарен статут. Административният съд приема също така, че решението в тази му част е постановено и в противоречие с прогласените в чл. 13 от АПК принципи, като ответникът е следвало да изложи ясни и точни мотиви защо след като през последните три месеца след 01.12.2024 г., с вземането на властта от Хаят Тахрир аш Шам на общо 220 души е представена международна закрила, от които 12 души са получили статут на бежанец и 208 души хуманитарен, при липса на коренно променена ситуация в страната на произход, на жалбоподателя е отказано предоставяне на такава. В останалата част съдът приема, че оспореното решение е законосъобразно, тъй като по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките по чл. 8 от ЗУБ, поради и което в тази част жалбата на А. А. Т. е отхвърлена. Решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. Неправилен е изводът на административния съд, че спрямо А. А. Т. са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Цитираната разпоредба регламентира, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец, и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Нововъзникналите обстоятелства по отношение на ситуацията в Сирия след постановяване на процесното решение на председателя на ДАБ, съдържащи се в справка МД-02-285/29.05.2025 г., на която се позовава административният съд, по същество не представляват юридически факти, годни да обусловят необходимостта от извършване на нова преценка на молбата за закрила в частта й относно предоставяне на хуманитарен статут. От представените по делото справки на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ не може да се направи извод, че ситуацията в страната по произход на молителя е претърпяла съществено негативно развитие, което следва да бъде взето предвид при формиране на волята на административния орган. От съвкупните данни, които се съдържат в информационните източници, се формира заключение, че макар да е имало краткосрочна ескалация на военните действия, в резултат на която бившият президент Башар Асад е бил свален от власт, след падането на режима, ситуацията в Сирия всъщност е започнала да се нормализира. В представената и пред касационната инстанция справка МД-02-528/30.09.2025 г. на Дирекция Международна дейност към ДАБ е цитиран бюлетин на ВКБООН, според който към датата 25.09.2025 г., считано от 08.12.2024 г., около 1 027 887 сирийски граждани са преминали обратно в Сирия от съседни страни, а към датата 26.09.2025 г. 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Наред с това от тази справка се установява също така и продължаващо усилие от страна на ВКБООН за улесняване на безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони като се осигурява транспорт, друга логистична подкрепа, а и парична помощ. Следователно, от наличните по делото писмени данни към произнасянето на настоящия съдебен състав следва да се приеме, че макар ситуацията в страната по произход на чужденеца да остава усложнена, към момента не са налице такива данни за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Налице е и информация по делото, че преходната администрация в Сирия премахва задължителната наборна военна служба и вместо това разчита на доброволно набиране на войници, освен в ситуации на национално извънредно положение /справка МД-02-572/22.10.2025 г. на Дирекция Международна дейност/. Съобразно горното не може да се приеме наличие на предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. в от Директива 2011/95/ЕС, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, така както са тълкувани от Съда на Европейския съюз /СЕС/ в неговото решение по дело С-465/2007 г. В допълнение по делото не се установяват елементи от личното положение на кандидата за закрила, които да намаляват степента на безогледно насилие, която следва бъде установена в страната му по произход, за да получи той субсидиарна закрила. Не са налице данни да е бил обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напусне Сирия, доколкото се установява, че родителите му са останали в държавата по произход, където се намират и негови братя и сестри. Действително лицето твърди, че може да го вземат войник при завръщането му в Сирия, но този факт сам по себе си не обосновава предоставяне на хуманитарен статут по реда на ЗУБ, като в тази връзка следва да се вземе предвид и информацията, съдържаща се в представените пред настоящата инстанция справки на Дирекция Международна закрила, като същите имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ, поради и което следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест, в случай че съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници, какъвто е настоящият случай. Съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Преди прилагането на посочената хипотеза се изисква оценка на конкретния случай, каквато е извършена от административния орган и правилно е формиран извод, че спрямо касационният жалбоподател не се установява наличие на реална, действителна опасност от тежки заплахи по смисъла на визираната разпоредба. Този извод не е в противоречие с тълкуването на чл. 37 от Директива 2013/32, постановено с решение на СЕС по дело С-406/22, на което се е позовал първоинстанционният съд, тъй като по отношение на конкретния кандидат за международна закрила не се установяват материално-правните предпоставки, обуславящи предоставяне на хуманитарен статут, предвидени с националното законодателство. Именно защото всеки отделен случай изисква индивидуална преценка, неотносима е и информацията относно осигурен хуманитарен статут на други лица, на която се е позовал съдът. Правилно е прието от административния орган, че не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ за наличие на други причини от хуманитарен характер с оглед предоставяне на лицето на хуманитарен статут. Предвид изложеното, решението в обжалваната му част се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което се отхвърли оспорването на законосъобразното решението на председателя на ДАБ в частта, с която на касатора е отказано предоставяне на хуманитарен статут. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,