Решение № 7738 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4028/2013 г.

Решение № 7738 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4028/2013 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Плевен срещу решение № 64 от 18.02.2013 г., постановено по административно дело № 976/2012 г. по описа на Административен съд - Плевен. С посоченото решение съдът е: 1) отменил решение № 11/08.03.2012 г. на директора на РУСО - Плевен и потвърдените с него разпореждане № 0-14-000-00-00-00541271/20.09.2012 г. и разпореждане № 0-14-000-00-00545755/05.10.2012 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУСО - Плевен, с които е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болнични листове № А20121486220 и № А20120837442 за отразените в болничните листове периоди: от 25.07.2012 г. до 08.08.2012 г., вкл. и от 08.08.2012 г. до 06.09.2012 г. вкл., 2) върнал делото като преписка на директора на НОИ РУСО - Плевен за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на решението, и 3) осъдил Районно управление "Социално осигуряване" - Плевен да заплати на Милен Димитров Петков от гр. Плевен разноски по делото в размер на 300 лв. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът претендира отмяна на съдебното решение и потвърждаване на административните актове. Ответникът по касация - Милен Димитров Петков от гр. Плевен, чрез упълномощения адв. Анита Димчева, с писмено становище оспорва жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Плевен е решение № 11/08.03.2012 г. на директора на РУСО - Плевен, с което е отхвърлена жалбата на Милен Димитров Петков и са потвърдени разпореждане № 0-14-000-00-00-00541271/20.09.2012 г., с което е отказано изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № 1486220, серия А-2012 и разпореждане № 0-14-000-00-00545755/05.10.2012 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУСО - Плевен, с което е отказано изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № 0837442, серия А-2012. Мотивите за отказа са били, че денят на възникване на осигуряване съвпада с датата на настъпване на временна неработоспособност и лицето не било в кръга на осигурените за риска "общо заболяване и майчинство". При последвалото оспорване на разпорежданията по административен ред директорът на РУСО - Плевен е отхвърлил жалбите срещу тях, като е приел, че на същата дата, когато е следвало да започне реално да упражнява трудова дейност като полага труд, на Петков е бил издаден първият болничен лист с период на временна неработоспособност 25.07.-07.08.2012 г. Извел е извод, че след като не е започнал да полага труд, за него не било възникнало осигуряване по чл. 10, ал. 1 КСО, респ. не му се следва трудово възнаграждение и съответно осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове. Посочил е още, че за периода на болничните листове не е бил осигурен за риска "общо заболяване и майчинство", следователно нямал право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност. За да уважи сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е приел, че процесните разпореждания са незаконосъобразни поради това, че органът неправилно е счел, че лицето не било "осигурено лице" по смисъла на § 1, т. 3 ДР КСО и не отговарял на условията на чл. 40, ал. 1 КСО (посоченото правно основание от ръководителя на изплащане на обезщетенията и помощите), и като не е взел предвид това, директорът на РУСО - Плевен, също е постановил незаконосъобразно решение. Изложил е мотиви, че временната неработоспособност е непреодолима пречка работникът или служителят по трудовия договор да започне да изпълнява трудовите си задължения и когато тя възникне непосредствено след сключване на договора (или възстановяването му на работа, както е в конкретния случай), неработоспособният работник или служител излиза в отпуск, през който за него не са дължими осигурителни вноски, но времето на този отпуск се зачита за осигурителен стаж. Извел е извод, че временно неработоспособният работник е осигурено лице, независимо че поради заболяването реално не е започнал да изпълнява трудовата си функция. Така постановеното решение е правилно. По делото е установено, че Милен Петков е в трудови правоотношения с "Мир-Плевен" ЕООД съгласно сключен трудов договор № 15/22.03.2011 г., прекратен със заповед на управляващия дружеството от 01.11.2011 г., отменена с влязло в сила решение на Плевенския районен съд, постановено по гр. д. № 7267/2011 г. Със заповед № 28/23.07.2012 г. на управителя на "Мир-Плевен" ЕООД Милен Петков е възстановен на работа, като е следвало да се яви на следващия ден от датата на връчването й, което е станало на 24.07.2012 г., тоест считано от 25.07.2012 г. Не се спори, че същият е представил на работодателя си два болнични листа - № А20121486220 за периода от 25.07.2012 г. до 08.08.2012 г., вкл. и № А20120837442 за периода 08.08.2012 г. - 06.09.2012 г. вкл. Правилно е определен същественият въпрос, по който страните спорят и разрешенията са съобразени с действащия материален закон и с трайно установената практика. Спорът е свързан с преценката след като началото на временната неработоспособност съвпада с началния момент, в който работникът е следвало да започне упражняването на трудовата си дейност, счита ли се, че за него е възникнало осигуряване по чл. 10, ал. 1 КСО, респ., счита ли се осигурено лице за общо заболяване и майчинство по смисъла на законовата фикция на § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2 ДР на КСО и дължи ли му се обезщетение за временна неработоспособност за общо заболяване по представените болнични листове. През процесния период от време е в сила легалната дефиниция по § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО на осигурено лице, според която осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Според разпоредбите на чл. 9 и чл. 10 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски (чл. 10 КСО) и затова за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 и ал. 2 са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото възнаграждение (чл. 9, ал. 1, т. 1 КСО). Но за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита и времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане (чл. 9, ал. 2, т. 2 КСО), а щом според тази разпоредба не се правят осигурителни вноски, то те не са дължими и още по-малко следва да бъдат внесени. След като е сключен един трудов договор, от датата, посочена в него за начало на уговорената трудова функция, между страните възниква трудово правоотношение с присъщите му права и задължения за всяка от тях. Ако работникът или служителят не постъпи на работа в законоустановения или в уговорения с договора срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателя до изтичането на срока (чл. 63, ал. 3, изр. 2-ро КТ). Временната неработоспособност е непреодолима пречка работникът или служителят по трудовия договор да изпълнява трудовите си задължения и когато тя възниква непосредствено след сключването на договора неработоспособният работник или служител излиза в отпуск, през който за него не са дължими осигурителни вноски, но времето на този отпуск се зачита за осигурителен стаж, както е приел и съдът. А щом отпускът за временна неработоспособност се зачита за осигурителен стаж, то временно неработоспособният работник или служител е осигурено лице, независимо че поради заболяването (временната неработоспособност) реално не е започнал да упражнява трудовата си функция и затова не му се начислява трудово възнаграждение, върху което да бъдат начислени осигурителни вноски. В този смисъл са неоснователни наведените доводи в касационната жалба, че представянето на болничен лист е уважителна причина лицето да не може да се върне на работа, но само ако е започнал да полага труд след отмяната на незаконното уволнение. В настоящия случая е безспорно обстоятелството, че Милен Петков отговаря на условията по чл. 40, ал. 1 КСО и за него е възникнало право на парично обезщетение за временна неработоспособност за времето на ползвания отпуск, както правилно е приел и съдът. Решението е правилно и в частта на присъдените в тежест на настоящия касатор разноски в размер на 300 лева. Видно от материалните по развилото се производство, договорът за правна помощ е представен своевременно пред първата инстанция, присъдените разноски са доказани по своя размер и реално направени във връзка със съдебното производство. По изложените съображения процесните административни актове са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност по КСО. Като е стигнал до същия извод и е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Пред настоящата инстанция разноски от ответника по касационната жалба не се претендират. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,