Решение № 162 от 5.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5024/2007 г.

Решение № 162 от 5.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5024/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а, ал. 1 от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ПЗР на ГПК, Дв, бр. 59/07 г. Образувано е по касационна жалба на Д. Д. срещу въззивното решение на Окръжен съд Видин (ОС) по гр. д. № 236/07 г. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответницата по жалба В. Д. я оспорва като неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК, но е допустима само срещу въззивното решение в частта по небрачните искове с пр. осн. чл. 106 и чл. 107 от СК. В частта срещу въззивното решение, постановено по брачния иск за развод жалбата е недопустима на осн. чл. 218а, ал. 1 от ГПК и следва да остане без разглеждане. ВКС на РБ, като разгледа по реда на чл. 218е от ГПК жалбата в допустимата й част, намира следното: С влязлата в сила част от въззивното решение бракът на страните е прекратен по вина на мъжа. С обжалваната част на осн. чл. 106 от СК упражняването на родителските права за малолетното им дете -, род. на 27.10.04 г., е предоставено на майката, при определен на бащата режим на лични отношения с детето всяка първа, втора и трета неделя от месеца от 9 до 19 ч. и един месец през лятото; на осн. чл. 107 от СК ползването на семейното жилище на страните - съпружеска общност, намиращо се в гр. В. е предоставено на бившата съпруга, при която живее малолетното дете. Изводите на въззивния съд по небрачните искове са законосъобразни и обосновани: детето е момиче на четири години и живее с майка си от фактическата раздяла на страните, настъпила през лятото на 2006 г. С определение от 6.10.06 г. по делото на РС са определени привременни мерки относно грижата за детето, които са възпроизведени и при решаване на спора по чл. 106 от СК. Взети са предвид възрастта и пола на детето, трайната му установеност при майката и привързаността му към нея и семейната й среда (родителите на майката), която й оказва материална и с фактически грижи помощ при отглеждането му. И двамата родители са с добри родителски качества и проявяват постоянен интерес и грижа за детето (социален доклад, св. показания). Доходите на бащата като ЕТ превъзхождат значително тези на майката, която е безработна, но може да посреща разходите за отглеждането на детето с помощта на своите близки. Няма данни осъждането на дядото на детето от майчина страна като 18 годишен за изнасилване с ефективно изтърпяна присъда (св. С.) понастоящем да поставя детето в опасност. Предоставянето на семейното жилище за ползване от майката и детето подсигурява отделното им живеене и осуетява възможни, поради горепосоченото обстоятелство, вредни влияния занапред, от които касаторът се бои при продължаващо съвместно живеене на детето с родителите на майката. При отчитане на интереса на детето, като първа и определяща предпоставка за разрешаване на спора по чл. 107, ал. 1 от СК, законосъобразно ползването на семейното жилище - етаж от къща в гр. В., на ул. "Б" № 4 - е предоставено на бившата съпруга, която упражнява родителските права за малолетното дете на страните. Жалбата срещу въззивното решение по небрачните искове с пр. осн. чл. 106 и чл. 107 от СК е неоснователна - въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.