Решение № 2011 от 20.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9674/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ШНАШ ЕООД с [ЕИК], седалище и адрес на управление гр. Кърджали, [улица], чрез адв. В. Милушева като процесуален представител, против решение 276 от 28.08.2023г., постановено по адм. дело 591/2022г. по описа на Административен съд - Кърджали. В касационната жалба се сочи касационното основание по чл. 209, т.3 от АПК неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към изяснената по делото фактическа обстановка и необоснованост. Оспорва се изводът на съда за материална законосъобразност на заповедта на началника на РДНСК Кърджали, като се приемат за недоказани посочените в нея нарушения по чл.156, ал. 2 и ал.3 от ЗУТ във вр. с чл.142, ал.5, т.1, т.3 и т.4 от ЗУТ и чл.144, ал.1, т.7 от ЗУТ при одобряване на техническия инвестиционен проект и при издаване на разрешението за строеж за процесната сграда. Алтернативно се претендира приложимост на процедурата за отстраняване на нарушения при изработване на проектите по чл.154, ал.5 ЗУТ и чл.175, ал.2 ЗУТ. Прави се искане за отмяна на оспореното съдебно решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени заповедта на началника на РДНСК - Кърджали. В съдебно заседание, адв. И. Атанасов преупълномощен от адв.Милушева, поддържа доводите и исканията в жалбата като представя и писмена защита. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции по приложен списък. Ответникът Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), чрез пълномощниците си юрк. А. Манкова и юрк. В. Стойнов, в писмен отговор и устно в съдебното заседание, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Считат оспореното решение за обосновано и правилно. Правят искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и възразяват срещу размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на касатора. Ответникът главният архитект на Община Кърджали не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "ШНАШ ЕООД срещу заповед ДК-11-К-5/29.11.2022г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Кърджали, с която на основание чл.156, ал.5 от ЗУТ са отменени Разрешение за строеж 189/11.11.2022г. на главния архитект на Община Кърджали и одобрения към него технически проект за строеж "Многофамилна жилищна сграда в УПИ ХVІІІ-467, кв.108 по ПУП-ПРЗ на [жк] на гр. Кърджали, сграда А с възложител "Шнаш" ЕООД. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган при извършена служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 5 ЗУТ, в предвидената писмена форма и с изискуемото съдържание по чл. 59, ал.2 АПК, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Изводът за материалноправна законосъобразност на административния акт е във връзка със следните констатации на органа: за несъответствие между части "Архитектура" и "Паркоустройство" на инвестиционния проект относно предвижданията за озеленяване, доколкото проектираните в част Паркоустройство зелени площи и дървесна растителност, в ситуацията от част Архитектура са предвидени като паркоместа за УПИ, с оглед на което оценката за съответствие на инвестиционния проект в комплексния доклад 32/02.11.2022г. на консултанта Електро гарант ЕООД, е извършена в нарушение на чл.142, ал.5, т.4 вр. с ал.4 от ЗУТ; за липса на проектиране /проектни решения/ за транспортна достъпност до сградата и за достъпна среда в сградата, вкл. на места за паркиране на автомобили, достъпни за хора с увреждания, каквито са изискванията към строежите по чл.3, ал.2 и чл.22, ал.1 от Наредба РД-02-2/26.01.2021г. във връзка с чл.169, ал. 1 от ЗУТ, с оглед на което оценката за съответствие на инвестиционния проект в комплексния доклад 32/02.11.2022г. е извършена в нарушение на чл.142, ал.5, т.3 от ЗУТ. Без да се отрази на крайния извод за неоснователност на жалбата на Шнаш ЕООД, съдът е приел за недоказани останалите констатирани от органа нарушения, а обжалваната заповед за незаконосъобразна в тези й части. Изводите си от проверката на оспорения съдебен акт в тези му части, касационният състав ще изложи, отговаряйки на доводите на ответника, наведени в настоящото производство. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Направените фактически констатации се подкрепят от събраните доказателства и въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл са неоснователни. Отменените с процесната заповед разрешение за строеж и технически инвестиционен проект са с предмет: "Многофамилна жилищна сграда в УПИ ХVІІІ-467, кв.108 по ПУП-ПРЗ на [жк] на гр. Кърджали, сграда А. Същите са издадени, съотв. одобрени, от главния архитект на община Кърджали по заявление на Шнаш ЕООД с приложен към него комплексен доклад по чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ, съдържащ оценка за съответствие на инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите. С нарушения именно на оценката за съответствие, установени служебно от органите на ДНСК по реда на чл.156, ал.5 вр. с ал.3 от ЗУТ, началникът на РДНСК Кърджали обоснована отмяната на процесните строителни книжа. От мотивите на оспорения административен акт в частта, която съдът правилно е преценил за законосъобразна, е видно, че отмяната на РС и техническия проект се свързва с нарушения на изискванията по чл.142, ал.5, т.3 и т.4 от ЗУТ, а именно: На първо място, органът е приел, че има несъответствие между части "Архитектура" и "Паркоустройство" на инвестиционния проект относно предвижданията за озеленяване. Горните констатации се потвърждават от сравнителния анализ на проектната документация и от заключението на вещото лице по делото пред административния съд. Видно е, че в чертеж Опорен план към част Паркоустройство са означени площи за озеленяване затревена площ и разполагане на дървета, а в чертеж Ситуация към част Архитектура площите за озеленяване са означени като паркоместа решетъчни паркинг, елементи на трева. Очевидно е несъответствието в двете части на техническия проект, което се е отразило на практика върху площта за озеленяване с дървесна растителност. Последната е проектирана в част Паркоустройство върху 551,48 кв.м., при минимална такава според Наредба 7/2003г. от 538,15 кв.м., и разполагането на настилка на тревна фуга за паркоместа вместо дървета, според част Архитектура, ще доведе до намаляване на показателите за озеленяване с дървесна растителност, възможно и под нормативно установения минимум. Изводите от установените факти са за нарушение на изискването на чл. 142, ал.5, т.4 във вр. с ал.4 от ЗУТ, както обосновано и правилно е приел административният съд. Инвестиционният проект е одобрен при липса на взаимна съгласуваност между двете части на проекта, която не е констатирана при извършената оценка за съответствие. Осъществена е хипотезата по чл.156, ал. 5 вр. с ал.3 от ЗУТ и законосъобразно при упражняване на служебните си правомощия за контрол, началникът на РДНСК е отменил издадените строителни книжа с процесната заповед. Във връзка със защитната теза на касатора следва да се посочи, че причината за несъответствието между двете части на техническия инвестиционен проект, е без значение за допуснатото нарушение. Доказано е по делото, че част Паркоустройство е разработена за целия УПИ, в който е предвидено строителство на сграда със секции А, Б, В, Г и Д, а част Архитектура само за процесната сграда А. Горният факт не е спорен между страните и приложеният в случая обхват на проектирането за паркоустройство е допустим според правилото на чл. 97, ал.2 от Наредба 4/2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, но не изключва задължението за съгласуваност между частите на проекта по чл.142, ал.5, т.4 от ЗУТ. Разработените в касационната жалба варианти за достигане на необходимата площ за дървесна растителност, макар и основани на графични данни, също не отстраняват несъответствието между двете части на проекта. На второ място, органът обосновава отмяната на строителните книжа за сградата с допуснато нарушение на чл.142, ал.5, т.3 от ЗУТ при оценката за съответствие на инвестиционния проект. Констатирана е липса на проектиране на транспортна достъпност до сградата и на достъпна среда в сградата, вкл. на места за паркиране на автомобили, достъпни за хора с увреждания, с което не са изпълнени изискванията към строежите по чл.169, ал. 1 , т.4 от ЗУТ вр. с чл.3, ал.2 и чл.22, ал.1 от Наредба РД-02-2/26.01.2021г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията /Наредбата/. Противно на поддържаното от касатора, изискванията на последната са изцяло приложими към процесния инвестиционен проект, макар и в редакцията преди изменението, обн. ДВ бр.20/2022г. Видно от последната, относимите за спора разпоредби не се различават съществено с нормативните текстове след изменението. Първоинстанционният съд, анализирайки събраните доказателства, правилно е приел за доказано нарушението по чл.156, ал.5 вр. с ал.3 от ЗУТ и е формирал изводи за законосъобразност на оспорената заповед в посочената част. От проверката на проектната документация се установява, че същата не съдържа проектни решения за елементите на достъпната среда до и в сградата, каквото е изискването на чл.3, ал.2 от Наредбата. Видно е, че такива предвиждания липсват в част архитектура и в част паркоустройство на инвестиционния проект, а обяснителните записки към тях не включват раздел "Решения за достъпност", какъвто е необходим според правилото на чл.3, ал.3 от Наредбата. Несъответствието с изискванията към строежите по чл.169, ал. 1, т.4 от ЗУТ, което не е установено при извършената оценка с доклада по чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ, органът свързва и с неизпълнение на задължението по чл.22, ал.1 от Наредбата, за проектиране на достъпни места за паркиране на автомобили на хора с увреждания на паркинга към процесната сграда. Горните изводи в оспорената заповед са приети от съда за обосновани от данните в проектната документация. Същите са правилни с оглед изискванията на Наредбата за размерите /широчината/ и за графичното отразяване чрез примерните схеми на достъпните места за паркиране. В тази връзка следва да се посочи, че административният съд не е кредитирал заключението на вещото лице в частта за достъпна среда, като се е мотивирал с относимите разпоредби на Наредбата. Така формираните фактически и правни изводи в оспореното решение се споделят изцяло от касационния състав. Видно е, че вещото лице изхожда от общия брой проектирани паркоместа 106 за целия имот и определя, че 5 броя или 4% от тях и то разположените пред входа на процесната сграда А, са именно предвидените за хора с увреждания, с което счита за изпълнено изискването на чл.22, ал.1,т.4 от Наредбата. Видно е също, че вещото лице приема като отговарящи на условията за достъпност по чл.24 от Наредбата, 10-те броя места за паркиране в полуподземния паркинг на сградата, предвид наличието на асансьор на нивото на гаража. Касае се за предположения на вещото лице, които не се потвърждават от проверката на проектната документация, както правилно е приел съдът. Процесният проект не съдържа проектни решения за достъпни места за паркиране на автомобили на хора с увреждания, тъй като освен, че не са надлежно графично отразени, но и проектираните паркоместа са с размери /широчина/ под 360 см, изискуеми по чл.23, ал.1, т.1 от Наредбата. Крайният извод от изложеното е, че в комплексния доклад липсва оценка за съответствие с визираните изисквания на Наредба РД-02-2/26.01.2021г., т.е. с основните изисквания към строежите по см. на чл. 169, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, което е в нарушение на чл.142, ал.5, т.3 от ЗУТ. Доказано е, че не е извършена оценка по критерия "достъпност", което нарушение е констатирано от началника на РДНСК Кърджали и е прието като основание за незаконосъобразност и отмяна на издадените строителни книжа за сградата. Оспорената заповед в тази част е постановена в съответствие със закона, както се сочи в обжалвания съдебен акт. Последният не е засегнат от пороците по чл.209, т.3 от АПК и следва да се остави в сила. Неоснователно касаторът претендира приложимост на процедурата за отстраняване на нарушения при изработване на проектите по чл.154, ал.5 ЗУТ и чл.175, ал.2 ЗУТ. В случая не са налице предвидените в горните разпоредби предпоставки и не е дължима преценка относно вида /съществени или несъществени/на отклоненията от инвестиционния проект, каквито доводи са наведени в касационната жалба. Във връзка с доводите на ответника в представения отговор на жалбата, касационният състав дължи проверка на оспорения съдебен акт и в частта, с която се приема за незаконосъобразна обжалваната заповед. Изводите на административния съд и в тази част са обосновани от събраните доказателства и са правилни с оглед приложимия закон, както следва: по отношение височината на процесната сграда, относима за категорията на строежа, както и във връзка с изискването за съответствие на техническия проект с предвижданията на ПУП-ПРЗ за характера на застрояване, в оспореното решение се съдържат фактически констатации, обосновани от документите по преписката и заключението на вещото лице, за това, че височината по проекта е 15,00м. от прилежащия терен, изчислена по правилото на чл.24, ал.1 от ЗУТ за сграда без корнизи и стрехи, а котата на билото е 18,35м., което е в рамките на допустимото по чл.24, ал.3 от ЗУТ и не нарушава забраната по чл.24, ал.5 от ЗУТ, тъй като не променя характера на застрояване, с оглед на което са формирани правни изводи за съответствие на проекта с ПУП-ПРЗ, който предвижда средноетажно застрояване и се потвърждава правилността на категорията на строежа ІV категория, според разрешението за строеж. С горните доводи се обосновава липсата на допуснато нарушение на чл.145, ал.2 от ЗУТ при съгласуване на техническия инвестиционен проект от главния архитект на общината, както и на чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ при оценката за съответствие на инвестиционния проект в комплексния доклад. В посочените части, заповедта на началника на РДНСК Кърджали е преценена като незаконосъобразна. С аргументи за категорията на строежа, която е определена правилно за ІV според издаденото разрешение, съдът е отрекъл необходимостта от становище от органите за пожарна безопасност и защита на населението при съгласуване на техническия проект, респ. отрекъл е наличието на нарушение на чл.144, ал.1, т.7 от ЗУТ, а доводите на органа в обратен смисъл са приети за незаконосъобразни. Идентични констатации за неправилно приложение на закона спрямо установените факти, съдът е направил и по отношение на частите от оспорената заповед, в които се сочат нарушение на чл.142, ал.5, т.3 от ЗУТ при оценката за съответствие на проекта с правилото на чл.113, ал.5, т.3 от Наредба Із-1971/2009г. за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, както и нарушение на чл.9, т.4 от Наредба РД-02-20-8/2013г. за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи при одобряване на техническия инвестиционен проект. От преценката на събраните доказателства, вкл. част Пожарна безопасност към проекта и заключението на вещото лице, е прието, че за процесната сграда А от многофамилната жилищна сграда в УПИ, според проектната документация е предвиден полуподземен етаж с гаражи, паркоместа и складове, обособен самостоятелно за сградата, а не общ за всички сгради в имота, в който етаж са предвидени 10 броя паркоместа, с оглед на което не се изисква проектиране на вентилационна система за отвеждане на дима и топлината и е неприложима разпоредбата на чл.113, ал.5, т.3 от Наредба Із-1971/2009г. Също от анализа на документите по преписката и конкретно на хидрогеоложкия доклад, както и от заключението на вещото лице, съдът е установил, че проекта предвижда хидроизолация на сутерена между два слоя подложен бетон и по вертикалните стени, независимо, че не е било необходимо, тъй като водното ниво е на дълбочина от 2,5м. до 3,0м., а долният ръб на фундаментната плоча на сградата е на кота 2,25м., т.е. не достига слоевете с подпочвени води, поради което е приел, че не е налице нарушение на чл.9, т.4 от Наредба РД-02-20-8/2013г., както неправилно е посочено в оспорената заповед на началника на РДНСК Кърджали. В описаните части, последната е приета за незаконосъобразна. В тази насока са формираните от административния съд подробни мотиви, които на основание чл.221, ал.2 АПК се споделят напълно от настоящата инстанция. Съдебният акт в посочените му части е правилен. Предвид гореизложеното, съдът намира, че не са налице сочените основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на съдебния акт и същият следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора, искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно. Последният следва да заплати на ДНСК София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,