Решение № 13463 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12174/2017 г.

Решение № 13463 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12174/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Р. Д. срещу решение № 1101 от 22.06.2017 г. постановено по адм. дело № 943 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) – Пловдив. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Сочи, че при постановяване на решението първоинстанционният съд е игнорирал текста на чл. 14, ал. 2 от АПК. Р. Д. е гражданин на Република Италия и не владее български език. Дори същият физически да е присъствал при връчването на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ), той не би могъл да разбере какви процесуални действия се предприемат спрямо него и към какво са насочени те, тъй като не му е осигурен надлежен преводач от родния му език или на какъвто е разбираем за него. Посоченото представлява допуснато в хода на административното производство съществено процесуално нарушение. Издаденият акт се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Ответникът – Началник сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) – Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Р. Д., ЛН [номер], против заповед за прилагане на ПАМ № 17-1030-000368 от 11.03.2017 г. издадена от началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Пловдив. За да постанови този резултат съдът е установил, че при извършена проверка на Р. Д. на 11.03.2017 г. около 01, 05 ч. в гр. Пловдив на кръстовището на ул. "Брезовска" и ул. "Оборище", като водач на собствения му лек автомобил - "Крайслер Таун Кънтри" с рег. [рег. номер на МПС], е установено, че управлява МПС под въздействието на алкохол или негови аналози, установено с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с ф. № ARDM-0248, който е отчел 0, 93 промила алкохол в издишания от водача въздух. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 0218254. Пробата е извършена в 1, 22 ч на 11.03.2017 г. С оспорената заповед № 17-1030-000368 от 11.03.2017 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Пловдив, компетентният орган, като се е позовал на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), която забранява управлението на ППС под въздействие на алкохол, е разпоредил временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водача до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. От показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел – М. К., съдът е установил, че тя познава Д. от 2003 г. и има от него две деца - на 8 г. и на 3 години. Живеят в [населено място], но той пътувал много и прекарвал голяма част от времето си в Италия. От началото на запознанството си говорят само на италиански. Свидетелката е посочила, че на български Д. разбира прости неща: добър ден, как сте, добре, довиждане. В нощта на проверката я събудил, когато се прибрал, и се опитал да й обясни, че са го спрели и са му дали някаква бележка. Тя видяла, че е за медицинско изследване, на което вече бил минал определеният срок и казала, че няма смисъл да ходи. От представено заверено копие на паспорта на Р. Д., както и удостоверение за пребиваване на гражданин на Европейския съюз, издадено от Република България на жалбоподателя, съдът е установил, че той е италиански гражданин. При така установеното и след анализ на разпоредите на чл. 172, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а ПАМ е приложена съобразно материалния закон. Посочил е, че при наличие на елементите, включени във фактическия състав на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, преценката на административния орган да наложи временната ограничителна мярка е законосъобразна. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснато в хода на административното производство съществено нарушение на административнопроизводствените правила, предвид неосигуряването на преводач. Посочил е, че в издадените АУАН и талон за медицинско изследване, подписани от жалбоподателя без възражения, не се установяват данни за това лицето да не е разбрало какво нарушение му се вменява, нито пък да е отказало да положи подписа си на документ, който не разбира. Приел е за недостоверни показанията на свидетелката К. относно неразбирането от страна на Р. Д. на български език, предвид факта, че последният пребивава в Република България от 2003 г., живее с нея на семейни начала, шофира собствен автомобил с българска регистрация, излиза с приятели в Пловдив. Счел е, че Д. е разбрал смисъла и правните последици на установеното от контролните органи. Посочил е, че в случая е използвано техническо средство за установяване на съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, който способ е широко използван в Европейския съюз и не би могъл да е непознат за лицето. Наред с това, съгласно представената справка, Д. е имал и други нарушения на ЗДвП, за които са му наложени глоби, поради което същият очевидно е запознат с начина на извършване на проверки и установяване на нарушения в Република България. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, в релевантната към датата на прилагането на ПАМ редакция, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" включително на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Посочените в чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП предпоставки са дадени алтернативно, като е достатъчно наличието на една от тях за законосъобразното прилагане на мярката. В случая, при извършената на Р. Д. проверка с техническо средство е установено, че той е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0, 93 промила. С проявлението на релевантните факти е възникнало публичното право на административния орган да приложи принудителната административна мярка, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водача, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Посочените фактически основания за прилагането на ПАМ изцяло съответстват на правното основание за издаване на заповедта - чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката. Противно на твърденията в касационната жалба, първоинстанционният съд правилно е приел, че в хода на административното производство не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, предвид неосигуряването на преводач на чужденеца. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от АПК лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях език. В тези случаи се назначава преводач. Анализът на тази разпоредба води до извод, че преводач се назначава не на всеки чужд гражданин, а само в случаите, когато лицето не владее български език. В случая обжалваната заповед, АУАН и талона за медицинско изследване са подписани от Р. Д. В нито един от тях лицето не е заявило на своя или на друг език, че не разбира написаното, че не владее български език, или че желае да му се назначи преводач. Установено е, че същият живее в България от 2003 г. и има две деца. Следователно не може да се приеме, че не владее български език или че не е разбрал същността на извършеното от него нарушение. Дори и да се приеме, че Д. не е разбирал в достатъчна степен български език, неназначаването на преводач не е съществено нарушение, тъй като по никакъв начин не променя обстоятелството, че водачът е управлявал МПС с концентрация на алкохол кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с техническо средство. Правилно АС - Пловдив е отчел и факта, че извършената от органа проверка е с техническо средство за установяване на съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, който способ е широко разпространен в Европейския съюз и няма как да е бил непознат на Д. За даването на проба за наличие на алкохол преводач не е необходим, тъй като самият характер на това действие определя и неговата цел. След извършването на проверката, до момента на издаване на оспорения административен акт, други действия от органа в хода на административното производство не са предприети, поради което, в рамките на неговото провеждане правото на касатора по чл. 14, ал. 2 от АПК - да ползва родния си или друг, посочен от него, език, не би могло да бъде нарушено. Заповедта за прилагане на ПАМ не е връчена на Д. чрез преводач, но той е упражнил в срок правото си да я оспори. В хода на съдебното производство същият е бил надлежно представляван и имал възможност да посочи всички свои възражения. Както в жалбата си пред административния съд, така и в касационната жалба Д. не е оспорил констатациите отразени в АУАН и в обжалваната заповед, нито е твърдял, че не е извършил нарушението, заради осъществяването на което е приложена процесната ПАМ. С оглед изложеното неоснователен е доводът му за допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила и за неправилност на съдебното решение поради неотчитане на това нарушение. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,