Решение № 7796 от 30.8.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по касационната жалба на БОСКО ВЕРДЕ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Белоградчик, представлявано от Б. Боянов, чрез процесуален представител, против решение 113/02.12.2021 г., постановено по адм. дело 146/2021 г. по описа на Административен съд Видин (АдмС- Видин). Твърди се неправилност на оспорвания акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно е приетото от съда, че в процесния случай липсва причинно-следствена връзка между издаденото наказателно постановление и претърпените от дружеството вреди. Посочва, че съдът не се е съобразил със събраните по делото доказателства, както и приетата по делото основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. Също така се излага, че съдът не е взел под внимание, че в съставения от Изпълнителна агенция Автомобилна администрация АУАН е посочено, че се изземва индивидуалният печат и картата за достъп на Д. Симеонов, а без тях пунктът за извършване на технически прегледи, стопанисван от ищеца, не може да работи. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. В съдебно заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател редовно призован, се представлява от адв. Малкочев.

Ответникът Изпълнителна агенция Автомобилна администрация /ИААА/, чрез юрк. С.Грозданов, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред АдмС Видин е образувано по исковата молба на БОСКО ВЕРДЕ ЕООД против ИААА, с която са предявени няколко обективно съединени иска за присъждане на имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен акт Наказателно постановление 25-0000412/19.12.2019 г. на началник Областен отдел Автомобилна администрация - Видин, отменено с решение 255/14.10.2020 г., постановено по АНД 49/2020 г. по описа на Районен съд Видин, потвърдено с решение 24/12.02.2021 г., постановено по КАНД 3/2021 г. по описа на АдмС-Видин.

В проведено на 03.11.2021 г. открито съдебно заседание по делото на АдмС-Видин ищецът е направил изменение на предявените обективно съединени искове както следва:

• в частта по т.1 от петитума на исковата молба е поискал изменение на предявения иск за присъждане на обезщетение за заплатени наемни суми за затворен технически пункт за годишни технически прегледи на МПС, находящ се в гр. Белоградчик, бул. Съединение 1, дължими от ищеца по договор за наем от 01.02.2019 г. в размер на по 1200 лева месечно, за периода от 06.08.2019 г. до 23.06.2020 г., в размер общо на 13200 лева, ведно с мораторната лихва върху тази сума в размер на 700 лева, считано от 06.08.2019 г. до датата на предявяване на иска, както и ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното издължаване, като е намалил първоначално претендирания размер от 13200 лева на 12200 лева, а претендираната мораторна лихва върху главницата е увеличена от 700 лева на 1440,94 лева, като е запазен първоначално посочения период;

• в частта по т. 2 предявеният иск за начислени и внесени осигуровки от работодателя е изменен, като се претендира присъждане на обезщетение в размер общо на 1085,46 лева през исковия период от 06.08.2019 г. до 23.06.2020 г., ведно с мораторната лихва върху тази сума за периода от 06.08.2019 г. до 06.07.2021 г. в размер на 211,36 лева, а по отношение на претенцията за начислени и внесени от работодателя осигуровки за сметка на работника е изменена, като се претендира главница в размер общо на 1026,58 лева, ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 06.08.2019 г. до 06.07.2021 г. в размер на 199,90 лева;

• оттеглил е предявения иск по т.3 от исковата молба, с която е претендирал присъждане на обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в загуба от липса на печалба, за периода от 06.08.2019 г. до 23.06.2020 г. в размер общо на 11000 лева, ведно с мораторната лихва върху тази сума в размер на 500 лева, считано от 06.08.2019 г. до датата на предявяване на иска, както и ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното издължаване, поради липса на оборот за дружеството;

• т. 4 от исковата молба присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение при оспорването на НП пред РС Видин в размер на 500 лв.

В проведеното на 03.11.2021 г. съдебно заседание по делото на АдмС Видин БОСКО ВЕРДЕ ЕООД поискал да бъде допусната поправка на техническа грешка в обстоятелствената част и в петитума по т.2 на исковата молба в смисъл, че претендира присъждане на обезщетение за заплатено трудово възнаграждение от работодателя за назначените в затворения технически пункт лица в исковия период, в размер общо на 4526 лева, ведно с мораторната лихва за периода от 06.08.2019 г. до 06.07.2021 г. в размер на 881,31 лева, ведно със законната лихва от завеждането на иска до окончателното издължаване, както и присъждане и на обезщетение за заплатено нетно трудово възнаграждение от работодателя за назначените в затворения технически пункт лица през исковия период, в размер общо на 3499,42 лева, ведно с мораторната лихва върху тази сума в размер на 681,41 лева за периода от 06.08.2019 г. до 06.07.2021 г., ведно със законната лихва от завеждането на иска до окончателното издължаване.

От фактическа страна административният съд е установил, че с Наказателно постановление 25-0000412/19.12.2019 г. на началник Областен отдел Автомобилна администрация - Видин са наложени две административни наказания глоба в размер на по 1500 лева, на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 ЗДвП, за нарушения по чл. 43, ал. 1, т. 11 и т. 12 от Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на Д. Симеонов, на длъжност председател на комисия на пункт за ПТП в БОСКО ВЕРДЕ ЕООД. Посоченото НП е оспорено и отменено по съдебен ред.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и приети основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи, като въз основа на посоченото в тях ищцовото дружество е направило горепосоченото изменение на първоначално подадената искова молба.

Съдът е приел, че така предявената искова молба е недоказана и неоснователна. Изложил е подробни мотиви, че ищецът не е успал да установи предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за основателност на исковата си претенция и съответно за ангажиране на отговорността на ИААА за вреди. Прието е, че по делото не е доказано наличието на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица на ИААА при или по повод на административна дейност, настъпили в резултат на такива актове, действия или бездействия вреди, както и причинно-следствена връзка между тях.

Съдът изрично посочил, че независимо, че незаконосъобразното НП, въз основа на което БОСКО ВЕРДЕ ЕООД твърди, че е понесло вреди, е издадено по отношение на физическо лице, а не по отношение на дружеството, то пак следва да се проследи дали ищецът е понесъл вреди поради това, че Д. Симеонов работи за БОСКО ВЕРДЕ ЕООД. След подробен анализ на доказателствата по делото, първоинстанционният съд приел, че налагането на едно или повече административни наказания на служител на БОСКО ВЕРДЕ ЕООД не може да доведе до временно или постоянно спиране на упражняваната от него дейност по извършване на ГТП на МПС, тъй като засягат единствено правната сфера на субекта на административнонаказателната отговорност, както и че ако това лице е било възпрепятствано да осъществява трудовите си задължения поради реализацията на административнонаказателната му отговорност, за работодателя винаги съществува възможност да назначи друго лице, което да изпълнява идентични функции, както и се е случило впоследствие. Въз основа на посоченото е прието, че липсва причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен административен акт НП 25-0000412/19.12.2019 г. на началник Областен отдел Автомобилна администрация-Видин и твърдените имуществени вреди, настъпили в патримониума на БОСКО ВЕРДЕ ЕООД.

По отношение на вредите, съдът посочил, че същите са недоказани, защото произтичащите от сключения договор за наем задължения за дружествотонаемател, както и задълженията за заплащане на трудови възнаграждения и осигуровки за наетите по трудово правоотношение в дружеството лица почиват на съществуващи облигационни/търговски и трудови правоотношения с трети лица, поради и което и по никакъв начин не могат да се намират в причинна връзка с наложените административни наказания глоба на Д. Симеонов, в качеството му на служител на ищеца.

По отношение претенцията за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по АНД 49/2020 г. по описа на РС Видин и по КАНД 3/2021 г. по описа на АдмС Видин в общ размер на 500 лева, съдът приел, че и в тази си част исковата претенция е неоснователна, защото сумите, заплатени като адвокатско възнаграждение, са заплатени от Д. Симеонов, а не от БОСКО ВЕРДЕ ЕООД, съгласно представените по делото доказателства. Отделно от това, по време на разглеждане на делата от РС Видин и АдмС Видин е било в сила изменението по чл. 63, ал. 3 ЗАНН, и съответно страните са имали право на присъждане на разноски по реда на АПК.

С тези мотиви АдмС Видин е отхвърлил като неоснователна предявената от дружеството искова молба.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. Изпълнителна агенция Автомобилна администрация.

В случая, както правилно е приел решаващият съд, не е установено наличието на причинно-следствена връзка между отмененото Наказателно постановление 25-0000412/19.12.2019 г. на началник Областен отдел Автомобилна администрация Видин, издадено по отношение на Д. Симеонов, на длъжност председател на комисия на пункт за ПТП в БОСКО ВЕРДЕ ЕООД, и твърдяната от дружеството вреда, като също така не е установено и настъпването на вреда въобще. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и съдебната практика, "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно следствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

Правилно административният съд е приел, че налагането на административни наказания на служител на БОСКО ВЕРДЕ ЕООД не може да доведе до прекратяване дейността на дружеството, защото тези наказания за наложени лично на Симеонов и действително лицето не е можело да извършва трудовите си задължения поради реализацията на административнонаказателната му отговорност, но за БОСКО ВЕРДЕ ЕООД е съществувала възможността да назначи друго лице, което да изпълнява функциите, възложени на Симеонов, както и се е случило. Посоченото в касационната жалба, че гр. Белоградчик е малък град в обезлюдяващ район, поради и което трудно се намира подходящ квалифициран персонал, е неотносимо към предмета на делото.

Обосновано е прието от съда, че претендираните от дружеството вреди не са доказани, още повече че произтичащите от сключения договор за наем задължения за дружествотонаемател, както и задълженията за заплащане на трудови възнаграждения и осигуровки за наетите по трудово правоотношение в дружеството лица почиват на съществуващи облигационни/търговски и трудови правоотношения с трети лица, поради и което не могат да се намират в причинна връзка с наложените административни наказания глоба на Д. Симеонов, в качеството му на служител на БОСКО ВЕРДЕ ЕООД.

Правилно е отхвърлена и претенцията за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по АНД 49/2020 г. по описа на РС Видин и по КАНД 3/2021 г. по описа на АдмС Видин в общ размер на 500 лева, защото не само че към момента на разглеждане на делото е действало изменението на закона, съгласно което страните имат право на разноски чл. 63, ал. 3 ЗАНН, но и отново това административнонаказателно производство е засягало правната сфера на Д. Симеонов, съответно е касаело лично него, той е заплатил възнаграждението на адвоката във връзка с оспорването на Наказателно постановление 25-0000412/19.12.2019 г. на началник Областен отдел Автомобилна администрация Видин пред съответните съдебни инстанции, а не БОСКО ВЕРДЕ ЕООД.

По отношение на твърденията на дружеството, че първоинстанционният съд не е взел под внимание, че в съставения от Изпълнителна агенция Автомобилна администрация АУАН е посочено, че се изземва индивидуалният печат и картата за достъп на Д. Симеонов, а без тях пунктът за извършване на технически прегледи, стопанисван от ищеца, не може да работи, следва да се посочи, че по делото няма доказателства с какъв акт са иззети тези материали и дали това е обжалвано като ПАМ, защото за изземването на индивидуалният печат и картата за достъп на Д. Симеонов следва да има изричен документ. Отделно от това, дори и да се докаже, че индивидуалният печат и картата за достъп на Симеонов действително са били иззети и съответно до приключване на делото пред първата инстанция не са били върнати, то това действие по изземване на тези вещи не може да доведе до спиране на дейността на пункта за провеждане на технически прегледи, защото отново има отношение само спрямо личността на Д. Симеонов, в качеството му на заемащ длъжност председател на комисия на пункт за ПТП в БОСКО ВЕРДЕ ЕООД, но не е основание за прекратяване дейността на дружеството.

Поради това, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон, като правилно е отхвърлил иска за имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу ИААА.

Съдебното решение, като правилно, следва да се остави в сила.

С оглед изхода на делото, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, които предвид правната и фактическа сложност на същото, следва да се определят в размер на 100 лева.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, състав на Трето отделение,