Решение № 11645 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8504/2010 г.

Решение № 11645 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8504/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет срещу решение № 7080/31.05.2010 г. по адм. д. № 16753/2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отменено негово решение № 578/10.12.2009 г. за отказан бежански и хуманитарен статут на Невзат Адъяман, гражданин на Турция, и е върната преписката за ново разглеждане. Развити са доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Ответната страна - Невзат Адъяман, гражданин на Турция, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. За да отмени решение № 578/10.12.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Невзат Адъяман, гражданин на Турция, роден на 2.01.1969 г., с етническа принадлежност - кюрд, вероизповедание - мюсюлманин сунит, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че съобразно представеното в хода на съдебното производство по оспорване на административния акт писмено доказателство - превод на български език от съдебно решение № 47/2006 г. на турски углавен съд, постановено по дело № 199/2004 г., се сочи на наличието на осъдителна присъда, съставляваща основание за напускане на държавата по произход, в качеството й на заплаха за сигурността и свободата на лицето, което административният орган следва да провери и установи, включително с оглед отрицателните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, визирани от чл. 12, ал. 2 ЗУБ. С тези мотиви преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Решението е правилно. Видно от данните по административната преписка лицето, търсещо закрила по ЗУБ е пристигнало в България нелегално през м. ноември 2008 г., като в проведените с него интервюта мотивира искането си за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ, с осъждането си на три години и девет месеца "лишаване от свобода" за подпомагане на забранената кюрдска партия ПКК, която присъда според него е потвърдена от Върховния съд на Турция в Анкара през м. декември 2007 г. Твърди, че за да избегне влизането си в затвора е заминал за Ирак, откъдето след 7 - 8 месеца се върнал обратно в Турция, крил се около месец и отново заминал, този път за България. По същество административният орган е приел за недостоверна бежанската история на кандидата, предвид данните от приложената в административната преписка справка вх. № 247/29.01.2009 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ, че само въз основа на своя произход, турските граждани с кюрдска принадлежност не са подлагани на репресия от страна на държавата, нито са известни случаи на завишени на това основание присъди, както и че в Турция няма лица или групи, изложени на репресии от страна на държавната власт само поради принадлежността им към определена раса, религия, националност, социална група или политически убеждения; обикновените членове на политически партии могат да бъдат обект на разпит или рутинни следствени действия, но не и на преследване и третиране, предполагащо предоставяне на убежище или хуманитарна закрила. Наред с горното е прието, че не се установяват твърденията на молителя, че е бил принуден да отпътува от страната си поради реална опасност от тежки посегателства, като изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, доколкото от приложената справка е видно, че дългогодишни членове на ПКК, предали се доброволно на турските власти и неучаствали във въоръжени конфликти с жертви сред цивилното население, се възползват от новия чл. 221 от Турския наказателен кодекс, предоставящ им възможност да получат облекчение или опрощаване на присъдата. В тази връзка е прието, че дори такава присъда да е налице, жалбоподателят би могъл да се възползва от разпоредбата на посочения текст. В хода на съдебното оспорване на административния акт жалбоподателят е представил превод на присъдата на турския съд и копие от присъдата на турски език, представено пред петчленния състав. Настоящият петчленен състав на ВАС приема, че административния орган следва да обсъди така представеното писмено доказателство със съдържащите се в него данни, след което да се произнесе отново по искането за предоставяне на закрила по ЗУБ, както е приел в решението си първоинстанционния съд. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия,