Решение № 2973 от 8.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10810/2009 г.
ВАСIV отделение08.03.2010 г.докладчик т Нина Докторова
Диспозитив
Оставя в сила решение от 20.03.2009 г., постановено по адм. д. № 3119 по описа за 2006 г. на СГС, III "Е" състав на административно отделение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2973 от 8.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10810/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Клявчев - пълномощник на Иван Иванов Вучков от с. Долни Лозен, община Панчарево, срещу решение от 20.03.2009 г., постановено по адм. д. № 3119 по описа за 2006 г. на СГС, III "Е" състав на административно отделение. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу заповед на кмета на Столична община (СО), с която е отказана отмяна на отчуждаването на имот направено по реда на чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението като се релевират доводи за необоснованост и противоречие с материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, решението на съда да се отмени и вместо него постанови друго, с което подадената жалба се уважи. Ответникът по касационната жалба не е взел становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. При постановяване на акта си съдът не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения. Според него съдът е установил правилно фактите по спора, от които е извел и правните си изводи за липсата на една от предпоставките, изискуеми се по чл. от реституционния закон, поради което не е било възможно да се отмени отчуждаването. Така преценена заповедта на кмета правилно е възприета за законосъобразна, а жалбата срещу нея е отхвърлена. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в 14-дневния срок, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: Иван Иванов Вучков е обжалвал заповед на кмета на СО № РД-54-28 от 14.06.2004 г., с която е направен отказ да се отмени отчуждаването на имот пл. № 86-нов, без стар номер, от кв. 50, местността "Долни Лозен - Агина бахча". От данните по делото е било установено, че имотът е бил отчужден от наследодателката на Иван Вучков, който във възстановения с § 2 ПЗР на ЗОСОИ е направил искането за отмяна по реда на чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. По жалбата е било образувано адм. д. № 9499/2005 г. на СГС, който е постановил решение, с което е отхвърлил жалбата. Това решение е било отменено с решение по адм. д. № 9499/2005 г. на Върховния административен съд. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, като при повторното му разглеждане, съдът в мотивите си е описал точно указанията дадени от касационната инстанция. От писмени доказателства съдът е приел за установено, че имотът е бил отчужден по регулационна преписка № 54/1973 г. за спортен терен. Отчужденият имот е представлявал празно дворно място от 1102 кв. м, находящо се в кв. 50 по плана на с. Долни Лозен - АДС № 7521 от 9.07.1975 г., с който имотът е актуван за държавна собственост. От приетите заключения на вещото лице, което е изготвило заключението и при първоначалното разглеждане на спора, съдът е установил фактическата обстановка относно състоянието на празното дворно място, първоначалната регулация, отреждането на кв. 50 и изпълнението на тези мероприятия. Заключението на вещото лице е било съпоставено и с това, дадено по отмененото решение, като съдът е приел, че мероприятието предвидено с първата заповед № 237 от 18.08.1965 г. на кмета, с която е утвърден регулационния план на с. Долни Лозен, и в изпълнение на която е извършено отчуждаването на процесния имот за "парк, спортен и младежки комплекс", е изпълнено. Имотът попада в кв. 50, в който преди 1990 г. в съответните парцели са построени сградите на кметството и читалището. Вторият кадастрален и регулационен план на селото е одобрен със заповед № РД-09-129 от 21.05.1990 г., според който парцел V, в кв. 50, в който попадал процесния имот е отреден за "озеленяване". През имота преминава асфалтов път (алея), която го разделя на две части, затревени с ниски храсти, като тревната площ не била добре поддържана. Този път водел в горския фонд, а на около 60 метра от процесния имот се намирала сградата на кметството. Съдът не е кредитирал изцяло заключението на вещото лице, като е изложил обосновани мотиви защо не го кредитира изцяло и къде намира противоречие между двете заключения дадени по двете дела, относно един и същи имот, данните за него, установени от едно и също вещо лице. Освен това, съдът е направил исторически преглед на понятието "спортен терен", като е посочил, че за първи път легална дефиниция на това понятие е дадена в Наредба за сигурността на спортните обекти и мерките срещу насилието и лошото поведение на зрители преди, по време и след провеждане на спортни прояви, организирани на стадиони и спортни зали, според § 1, т. 2 ДР на наредбата, която действа от септември 2000 г. Индиция за съдържанието на понятието "озеленяване", "озеленени площи" се съдържа в § 1
ДР на Наредба № 1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност от април 1993 г., съдържанието на понятието в ЗПИНМ и ЗТСУ, и § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Така представеният преглед на понятието "спортен терен", "озеленяване" и "озеленени площи" съдът е съпоставил с действащото законодателство през 1965 г., когато е утвърден първия регулационен план на с. Долни Лозен, през 1990 г., когато е утвърден втория кадастрален и регулационен план и към момента на влизане в сила на ЗВСВНОИ по ЗТСУ ..., като е направил извод, че към момента на отчуждаването не е съществувала легална дефиниция на понятието "спортен терен" и "озеленяване", каквато е използваната от вещото лице терминология. Не е имало и нормативни изисквания според които зелените площи да бъдат засадени с конкретно определени растения по вид и гъстота. Ето защо заключението на вещото лице в частта му за констатациите, че върху процесния имот е имало трева (неподдържана) и храсти е възприето като изпълнено мероприятие за създаването на спортен терен. Този извод е съпоставен и с общоизвестния факт, че в малките населени места, обичайно се оформят спортни терени, които представляват неоградени затревени площи с необходимите за осъществяване на спортната дейност размери. Направените изводи относно фактическата обстановка съдът е съпоставил с нормите на чл. 2 и чл. 1, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ..., като е приел, че третата кумулативно изискуема се предпоставка - незапочване на фактическото строителство не е била налице, за да се уважи искането за отмяна на отчуждаването. Мероприятието по отчуждаването е било изпълнено към момента на влизане в сила на реституционния закон, така както е отбелязано в заповедта на кмета, като причина за отказа, поради което съдът е отхвърлил жалбата срещу нея. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователен е първият довод в касационната жалба за необоснованост на решението. Той се опровергава от погрешно възприетата и описана фактическа обстановка. В правомощие на съда е да възприеме или не заключението на експерта, като в мотивите си обоснове коя част възприема, коя не и защо. От данните по делото е видно, че в мотивите си съдът е изложил достатъчно факти, които е съпоставил с безспорните писмени доказателства, като е извел логически и последователни изводи сочещи на реализиране на мероприятието по отчуждаването през 1973 г. Не може да се възприеме становището в касационната жалба, че след като не съществуват никакви книжа по строителството на асфалтовата алея, както и за изпълнение на мероприятието "спортен терен" и "озеленяване" то мероприятието не е изпълнено. Както правилно е посочил съда към момента на първата регулация и момента на изпълнението не е съществувало нормативно изискване за изпълнението на мероприятието "спортен терен", поради което не могат да бъдат намерени и такива книжа, защото създаването им не е установено с нормативен акт. Но това не означава, че те не са изпълнени фактически. Неоснователен е и следващият довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Установените факти относно процесния имот съдът е съпоставил с приложимото материално право, като всеки един елемент от хипотезата на чл. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ... е съпоставен и правно аргументиран. Не следва да се забравя, че отказа на кмета, предмет на обжалване, се състои от две отделни изречения със самостоятелно съдържание и смисъл. Първото от тях, което е същинското за отказа е изцяло проверено от съда. При проверката съдът е констатирал неговата законосъобразност, поради което обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата.
Цитирани разпоредби
2- чл. 2 ЗВСВНОИ
- чл. 1