Решение № 5830 от 29.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2660/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от: 1. на кмета на Столична община, район „Студентски“, чрез адв.Стойкова и 2. М. М. П., чрез адв. Лазарков срещу решение №731 от 07.01.2026 г., постановено по адм. дело №3559/2025 г. по описа на Административен съд – София град. В касационните жалби се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът ,,Тарамекс” ЕООД не изразява становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби и предлага да се отмени като неправилно обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледани по същество са основателни. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № РСТ25-РД56-7/22.01.2025г. на кмета на район „Студентски” на Столична община, с която на основание чл. 16, ал. 6, изр. 2 ЗУТ е индивидуализиран ІХ-4894 „за жс“, кв. 80, местност "Малинова долина, 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та част с площ 1867 кв.м. и описани съседи, съставляващ имот с [идентификатор], в полза на М. М. П. като единствен наследник на собственика на имот с [идентификатор], идентичен с част от имот №44, кад. лист №684 по ПКП на [заличен текст]. Прието е, че заповедта е издадена на несъответно правно основание, тъй като плана по чл.16 ЗУТ, който има транслативен ефект и е основание за издаване на такъв вид заповед, е одобрен с Решение № 696 по Протокол № 114/19.07.2007г., т. 6 на Столичния общински съвет, поправено с Решение № 851 по Протокол № 117/13.09.2007г., т. 9 на СОС, което е влязло в сила, а процесния ІХ-4894 „за жс“, кв. 80 е образуван с изменение на плана, одобрено със заповед № РА50-914/28.11.2019г. на главния архитект на СО, като за частта от бивш имот № 44 е определен [УПИ] ,,за жс“, кв. 80, м. ,,Малинова долина: 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та част“. Първоинстанционният съд е извел решаващия правен извод за незаконосъобразност на заповед № РСТ25-РД56-7/22.01.2025г. приемайки, че процесната заповед не конкретизира УПИ, образувано с плана по чл.16 ЗУТ, а такъв УПИ, образуван с последващо изменение на плана на общите основание по чл.134 ал.1 и ал.2 от ЗУТ, поради което не се следва издаване на заповед по чл.16, ал.6 ЗУТ. Решението е постановено в нарушение на закона – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК, поради вътрешно противоречиви мотиви и неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми към изяснената по делото фактическа обстановка. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд за валидност на процесната заповед и транслативен ефект на плана по чл.16 ЗУТ, но в противоречие с визираното в заповед № РА50-914/28.11.2019г. на главния архитект на СО правно основание по чл.134а, ал.2 и ал.3 във вр. с чл.16 от ЗУТ е извода на съда, че това изменение на плана не поражда правото за снабдяване на М. М. П. със заповед по чл.16, ал.6 ЗУТ. Изменението на плана по чл.16 ЗУТ със заповедта от 2019г. е одобрено на основание специалната норма на чл.134а ЗУТ, която не съставлява общо основание за изменение на ПУП от вида на визираните в чл.134 ЗУТ, а специално такова, обвързано с изменение именно и само на план по чл.16 ЗУТ при установена непълнота или грешка в кадастралната карта, послужила като основа за изработване на плана. Съгласно ал.3 на чл.134а ЗУТ с изменението на плана „се определят равностойни урегулирани имоти за всички имоти, засегнати от непълнотата или грешката, при спазване на правилата на чл. 16, без да се засягат новообразувани урегулирани имоти на собственици, които не са засегнати от непълнотата или грешката“. Именно тази хипотеза е налице в конкретния казус, тъй като съдебно-техническата експертиза е установила, че процесната заповед отразява регулационния режим на имот с [идентификатор] по КККР, одобрени със заповед № РД-18-38/10.07.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, регулиран и създаден като УПИ ІХ-4894 „за жс“, в кв.80 със заповед № РА50-914/28.11.2019г. на главния архитект на СО, който УПИ е част от бивш ПИ № 44 по ОЗРП от 1985г. за м. ,,Малинова долина – 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та, 6-та част“, одобрен със заповед № РД50-09-253/18.09.1985г. Съгласно чл. 16, ал. 6 ЗУТ "Собствениците на поземлени имоти по ал. 4 и 5 придобиват собствеността върху новообразуваните с плана урегулирани поземлени имоти, а общината придобива собствеността върху отстъпените й части по ал. 1 от датата на влизане в сила на плана. За всеки отделен урегулиран поземлен имот кметът на общината или упълномощено от него лице издава заповед с точно индивидуализиране на имота. Заповедите се изпращат на службата по вписванията, а копие от влезлия в сила план по ал. 1 - на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - за служебно вписване в имотния регистър и нанасяне в кадастъра". Във връзка с цитираната разпоредба, правилно съдът е посочил, че със заповедта по чл. 16, ал. 6 ЗУТ се конкретизира съответният новообразуван УПИ, но не е съобразил, че собствеността се определя по данните залегнали в регистъра към ПУП, където е вписана като собственик на УПИ ІХ-4894 единствено наследодателката на М. М. П., а именно: П. С. П.. Административният орган при издаване на заповед по чл.16, ал.6 ЗУТ, има правомощието да отрази в нея само изрично посочените в закона обстоятелства, като е обвързан от данните по плана и е длъжен да се ограничи в рамките на съдържанието на влезлия в сила ПУП при посочване на собственика на имота. В изпълнение на така очертания кръг на правомощия, кмета на район „Студентски” е издал процесната заповед, която се явява законосъобразен административен акт, тъй като съдържанието й отговаря изцяло на влезлия в сила ПУП за УПИ ІХ-4894, което обстоятелство е установено и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Предвид изложеното следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, а изводите на административния съд в обратния смисъл са направени в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Решението следва да бъде отменено и вместо това – постановено друго, с което се отхвърли оспорването на ,,Тарамекс” ЕООД като неоснователно. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от касаторите, ответникът ,,Тарамекс” ЕООД дължи разноски както следва: 1.в полза на Столична община - претендираните разноски само за касационната инстанция в размер на 105,79 евро, съставляващи сбор от 35,79 евро държавна такса и 70 евро юрк.възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ; 2. в полза на М. М. П.- претендираните разноски за двете съдебни инстанции в общ размер от 2547 евро по приложения списък по чл.80 ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,