Решение № 10336 от 15.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - гр. Варна при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) и от Агро Империал 2000 ЕООД, срещу Решение 1441/09.11.2021 г., постановено по адм. дело 754/2021 г. по описа на Административен съд Варна.

С касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна се обжалва решението, в частта с която е отменен Ревизионен акт Р-03000320001691-091-001/23.11.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция - Варна, потвърден с Решение 7/09.03.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна, в частта, с която на Агро Империал 2000 ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за 2018 г. за разликата от 7 164, 97 лева до 14 596, 47 лева и лихви в размера от 1 136, 53 лева до 2 445, 10 лева и корпоративен данък за 2019 г. за разликата от 11 902, 56 лева до 22 769, 11 лева и лихви за разликата от 376, 94 лева до 923, 49 лева. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се извода на съда, че при сделки между свързани лица, тежестта на доказване съответствието на сделката с пазарната цена се носи от приходната администрация с доводи, че на основание чл.116, ал.2 от ДОПК тежестта на доказване се носи от ревизираното лице. В заключение се моли Върховния административен съд да отмени решението, в тази му част и вместо него - да постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли жалбата срещу РА, в отменената му част. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по тази жалба Агро Империал 2000 ЕООД, чрез процесуален представител адв. Топалова в писмен отговор взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на съдебния акт, в отменителната му част.

С касационната жалба на Агро Империал 2000 ЕООД, се обжалва решението, в частта с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт Р-03000320001691-091-001/23.11.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 7/09.03.2021 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Варна, само в следните части: увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2018 г. със сумата от 13 277, 45 лева и със сумата от 17 447, 40 лева за 2019 г., представляващи непризнати разходи за амортизации; увеличение на финансовия резултат на дружеството с непризнати разходи за материали и външни услуги за 2018 година със сумата от 16 840 лева, за 2019 г. със сумата от 13 900 лева, със сумата от 29 050 лева, и със сумата от 28 450 лева.

Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се извода на съда, за наличие на основания за увеличение на финансовия резултат на дружеството с непризнати разходи за амортизации и с непризнати разходи за доставки на стоки и услуги. В заключение се моли Върховния административен съд да отмени решението, в оспорената част и вместо него - да постанови друго по същество на спора, с което да отмени РА, в съответната част. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по втората касационната жалба - директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - Варна, чрез процесуален представител в писмена защита взема становище за неоснователността и.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустими.

Разгледана по същество и двете жалби са основателни.

Предмет на оспорване пред Административен съд Варна е бил Ревизионен акт Р-03000320001691-091-001/23.11.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция - Варна, потвърден с Решение 7/09.03.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна, с който на Агро Империал 2000 ЕООД са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2018г. и 2019г. в общ размер на 37 365,58 лв. и лихви в размер на 3 368,59 лв.

С решението си, АС Варна е отменил РА Р-03000320001691-091-001/23.11.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, в частта с която са установени задължения за корпоративен данък за 2018 година за разликата от 7 164, 97 лева до 14 596, 47 лева и лихви в размера от 1 136, 53 лева до 2 445, 10 лева и корпоративен данък за 2019 година за разликата от 11 902, 56 лева до 22 769, 11 лева и лихви за разликата от 376, 94 лева до 923, 49 лева и отхвърлил жалбата в останалата и част, както и присъдил разноски на страните съразмерно отхвърлената респ. уважената част.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му и липсват допуснати съществени нарушения на административно-производствените. След това е изложил мотиви по материално-правната законосъобразност на РА, по отделните му пунктове.

По касационната жалба на Агро Империал 2000 ЕООД:

Предвид, че решението не се обжалва от Агро Империал 2000 ЕООД по всички части, по които жалбата е отхвърлена, от значение за спора са само мотивите на съда, в обжалваните му части, както следва: .

Относно увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2018 година със сумата от 13 277, 45 лева и със сумата от 17 447, 40 лева за 2019 година, представляващи непризнати разходи за амортизации, с РА органите по приходите са приели, че вписването в сметка 204 "машини и оборудване" на активи на обща стойност 39 050 лева, представляващи - 2 бр. дискови брани, вентилаторна пръскачка и комплект свредел, въз основа на фактури 20.. 39/24.01.2018 година, 20... 40/02.02.2018 г., 20.. 41/06.02.2018 г. и 20... 44/21.02.2028 г., издадени от "Мобилджем 1" ЕООД гр. Варна, в сметка 207 "съоръжения" на актив ограда, създаден със стоки по фактури 20... 42/09.02.2018 г. и 20... 43/14.02.2018 г., издадени от "Мобилджем 1" ЕООД гр. Варна, и услуга по фактура 203/14.03.2018 г., издадена от "Стройремонт-АС" ЕООД [населено място] не е документално обосновано. Приели са, че при липсата на доказателства за датата на придобиване на ДМА и придобивната цена, не са налице предпоставки за отчитане на амортизационен разход.

АС Варна приел за безспорно установено, че в сметка 204 "машини и оборудване" са отчетени активи на обща стойност 39 050 лева за 2 бр. дискови брани, вентилаторна пръскачка и комплект свредел по фактури 20.. 39/24.01.2018 г., 20... 40/02.02.2018 г., 20.. 41/06.02.2018 г. и 20... 44/21.02.2028 г., издадени от "Мобилджем 1" ЕООД гр. Варна, а сметка 207 "съоръжения" жалбоподателя е отразил актив ограда на стойност 18 350 лева. Отразено е, че оградата е създадена по стопански начин с материали по фактури 20... 42/09.02.2018 г. и 20... 43/14.02.2018 г., издадени от "Мобилджейм 1" ЕООД гр. Варна и услуга по фактура 203/14.03.2018 г., издадена от Стройремонт АС" ЕООД [населено място]. При насрещни проверки на доставчиците, от управителите им са дадени обяснения и представени доказателства за извършена доставка на земеделски инвентар, както фактури и протоколи от предходни доставчици. От заключението по назначената съдебно-счетоводната експертиза се установило, че 2 броя дискови брани прикачна и навесна, вентилаторна пръскачка TARAL 600 л. са във владение на дружеството-жалбоподател, както и налична е ограда на овощна градина, изградена от дървени колове и бодлива тел. При тези доказателства, АС Варна е споделил извода на органите по приходите, че при липсата на доказателства за датата на придобиване на ДМА и придобивната цена, не са налице предпоставки за отчитане на амортизационен разход.

Относно увеличение на финансовия резултат на дружеството на основание чл.26, т.2 от ЗКПО с непризнати разходи за материали и външни услуги, както следва:

• за 2018 година със сумата от 16 840 лева, представляваща непризнати разходи по фактури 10.. 16/03.12.2018 година, с предмет "оборска тор" и 10... 15/30.11.2018 година с предмет "зимно пръскане на овощна градина", издадени от "Амина 2013" ЕООД - гр. Варна;

• за 2019 година със сумата от 13 900 лева, представляваща непризнати разходи по фактури 10... 126/19.09.2019 година на стойност 9 900 лева с предмет "окопаване и плевене" и 10... 127/28.11.2019 година на стойност 4 000 лева с предмет "зимно пръскане", издадени от "Необласт" ЕООД гр. Видин;

• за 2019 година със сумата от 29 050 лева, представляващи непризнати разходи по фактури 25/05.03.2019 година на стойност 9 225 лева с предмет "резитба на овошки в градина [населено място]", 45/27.03.2019 година на стойност 9 750 лева с предмет "резитба на овошки в градина [населено място]", 48/29.03.2019 година на стойност 1 350 лева с предмет "почистване и извозване на клони след резитба", издадени от "Миги 2012" ЕООД гр. София.

• за 2019 година със сумата от 28 450 лева, представляващи непризнати разходи по фактури 18/05.02.2019 година на стойност 9 625 лева с предмет "резитба на овощни дръвчета в градина [населено място]", 25/11.02.2019 година на стойност 9 025 лева с предмет "резитба на овощни дръвчета в градина [населено място]" и 32/21.02.2019 година на стойност 9 800 лева с предмет "резитба на овощни дръвчета в градина в [населено място]", издадени от "Пами М-73" ЕООД гр. София.

АС Варна, след като е обсъдил представените в хода на ревизията фактури и съпътстващите ги договори, приемо-предавателни протоколи, доказателства за наемане на лица по граждански договори, както и писмените обяснение на доставчици е приел, че липсват реално извършени доставки, поради което увеличение на финансовия резултат на дружеството на основание чл.26, т.2 от ЗКПО с непризнати разходи за материали и външни услуги е законосъобразно.

Решението, в обжалваните му части, с които е отхвърлена жалбата на Агро Империал 2000 ЕООД срещу РА, в частта на увеличение на финансовия резултат на дружеството с непризнати разходи за амортизации и непризнати разходи за материали и външни услуги е неправилно.

По делото е установено от фактическа страна, че в сметка 204 машини и оборудване са вписани активи на обща стойност 39 050 лева, представляващи - 2 бр. дискови брани, вентилаторна пръскачка и комплект свредел, въз основа на фактури 20..39/24.01.2018 г., 20 40/02.02.2018 г., 20..41/06.02.2018 г. и 20 44/21.02.2028 г., издадени от Мобилджем 1 ЕООД гр. Варна, в сметка 207 съоръжения - вписан е актив ограда, създаден със стоки по фактури 20 42/09.02.2018 г. и 20 43/14.02.2018 г., издадени от Мобилджем 1 ЕООД гр. Варна, и услуга по фактура 203/14.03.2018 г., издадена от Стройремонт-АС ЕООД [населено място]. Липсата на доказателства за датата на придобиване на ДМА и придобивната цена, не са пречка за отчитане на амортизационен разход, щом активите са заприходени и реално са владение на ДЗЛ, съгласно заключението по назначена съдебно-счетоводната експертиза.

Необосновани са доводите на съда за липса на реално извършване на доставките по фактури 10 16/03.12.2018 г. /оборска тор/ и 10 15/30.11.2018 г., издадени от Амина 13 ЕООД гр. Варна, с предмет зимно пръскане, 10 126/19.09.2019 г. на стойност 9 900 лева с предмет окопаване и плевене и 10 127/28.11.2019 г. на стойност 4 000 лева, с предмет зимно пръскане, издадени от Необласт ЕООД гр. Видин, 25/05.03.2019 г., 34/18.03.2019 г., 45/27.03.2019 г. и 48/29.03.2019 г., издадени от Миги 2012 ЕООД гр. София с предмет почистване и извозване на клони, 18/05.02.2019 г., 25/11.02.2019 г. и 32/21.02.2019 г., издадени от "Пами М-73"ЕООД - гр. София, всички с предмет резитба на овощни дръвчета. Тези фактури и съпътстващите ги документи - договори, приемо-предавателни протоколи и доказателства за наемане на лица по граждански договори, както и писмените обяснение на доставчици са приети като доказателство още в хода на ревизията и установяват реалност на фактурираните доставки, а от там и документална обоснованост на разходите. Неправилно първоинстанционния съд е приел, че само поради непредставяне на доказателства за закупуване на материали за извършване на услугите и доказателства за разходи за заплащане на възнаграждения на наетите лица по граждански договори, реалността на доставките е недоказана, а от там и законосъоибразност на извода на органите по приходите за документална обоснованост на разходите.

По изложените съображения, решението, като неправилно, в посочените части следва да се отмени и вместо него де се постанови ново, с което да се отмени РА, в следните части относно увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2018 г. със сумата от 13 277, 45 лева и със сумата от 17 447, 40 лева за 2019 г.; увеличение на финансовия резултат на дружеството с непризнати разходи за материали и външни услуги, както следва: за 2018 година със сумата от 16 840 лева, представляваща непризнати разходи по фактури 10.. 16/03.12.2018 г., с предмет "оборска тор" и 10... 15/30.11.2018 г. с предмет "зимно пръскане на овощна градина", издадени от "Амина 2013" ЕООД - гр. Варна; за 2019 г. със сумата от 13 900 лева, представляваща непризнати разходи по фактури 10... 126/19.09.2019 г. на стойност 9 900 лева с предмет "окопаване и плевене" и 10... 127/28.11.2019 г. на стойност 4 000 лева с предмет "зимно пръскане", издадени от "Необласт" ЕООД гр. Видин; за 2019 г. със сумата от 29 050 лева, представляващи непризнати разходи по фактури 25/05.03.2019 г. на стойност 9 225 лева с предмет "резитба на овошки в градина [населено място]", по фактура 45/27.03.2019 г. на стойност 9 750 лева с предмет "резитба на овошки в градина [населено място]", по фактура 48/29.03.2019 г. на стойност 1 350 лева с предмет "почистване и извозване на клони след резитба", издадени от "Миги 2012" ЕООД гр. София; за 2019 година със сумата от 28 450 лева, представляващи непризнати разходи по фактури 18/05.02.2019 година на стойност 9 625 лева с предмет "резитба на овощни дръвчета в градина [населено място]", 25/11.02.2019 г. на стойност 9 025 лева с предмет "резитба на овощни дръвчета в градина [населено място]" и 32/21.02.2019 г. на стойност 9 800 лева с предмет "резитба на овощни дръвчета в градина в [населено място]", издадени от "Пами М-73" ЕООД гр. София.

По касационната жалба на директора на дирекция ОДОП Варна срещу решението в частта, с която е отменен РА а в частта на извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2018 година със сумата от 113 825, 58 лева и за 2019 година със сумата от 138 343, 96 лева, на основание чл. 78 от ЗКПО във връзка с недеклариран приход от продажбата на череши и вишни при продажба между свързани лица "Амина 2013" ЕООД и "Необласт" ЕООД:

Приходните органи са възприели, че ревизираното дружество от една страна и всяко едно от посочените две дружества - "Амина 2013" ЕООД и "Необласт" ЕООД, от друга, са свързани лица и че дружеството жалбоподател е продавало на тези две дружества, череши и вишни на цени по-ниски от цените, на които е продавало продукцията си на несвързани лица. Това е довело до приложението на чл. 78 от ЗКПО.

АС Варна е приел за безспорно, че ревизираното дружество е отразило в сметка 701 "приходи от продажба на продукция" в размер на 113 825, 58 лева за 2018 година и 138 343, 96 лева за 2019 година от продажба на череши и вишни по фактури 3... 7/15.06.2018 година с предмет "череши 25, ЗЗ тона" на стойност 4 939, 35 лева, 3... 11/09.07.2018 година с предмет "череши 20 тона" на стойност 3 900 лева, с получател "Амина 2013 ЕООД гр. Варна, 3.... 8/22.06.2018 година с предмет "15, 20 тона череши" на стойност 2 964 лева, 3... 9/28.06.2018 година с предмет 14, 45 тона череши" на стойност 2 817, 75 лева, 3... 10/06.07.2018 година с предмет " 12, 56 тона череши" на стойност 2 449, 20 лева, 3... 14/20.07.2018 година с предмет "37, 20 тона череши" на стойност 7 254 лева, 3... 12/13.07.2018 година с предмет "21, 40 тона вишни" на стойност 3 745 лева, 3.... 13/18.07.2018 година с предмет 21, 70 тона вишни" на стойност 3 797 лева, 3... 15/23.07.2018 година с предмет "18, 50 тона вишни" на стойност 3 237, 50 лева, 3.... 16/26.07.2018 година с предмет "20, 24 тона вишни" на стойност 3 542 лева, 3.... 18/31.05.2019 година с предмет 50, 846 тона череши" на стойност 6 609, 98 лева, 3... 19/14.06.2019 година с предмет 48, 064 тона череши на стойност 6 248, 32 лева, 4... 21/14.06.2019 година с предмет "53, 20 тона вишни" на стойност 7 980 лева и 3... 22/04.07.2019 година с предмет "54, 24 тона вишни" на стойност 8 136 лева, с получател "Необласт" ЕООД гр. Видин.

Приел е за безспорно установено, че "Амина 2013" ЕООД гр. Варна, "Необласт" ЕООД гр. Видин и "Агро Империал" 2000" ЕООД гр. Варна са свързани лица по смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО, вр. § 1, т. 3, б. б. "г" и "д" от Допълнителните разпоредби на ДОПК, тъй като Д. Стефанова е собственик и управител на "Агро Империал 2000" ЕООД гр. Варна и на "Амина 2013" ЕООД гр. Варна, а Ц. Дочев е управител на "Необласт" ЕООД гр. Видин и пълномощник на "Агро Империал 2000" ЕООД гр. Варна и "Амина 2013" ЕООД гр. Варна.

В хода на административното производство, въз основа на данни от Националния статистически институт за цените на селскостопанската продукция за 2018 и 2019 година, органите по приходите са приели, че пазарната цена на 1 тон на черешите за 2018 година е в размер на 870 лева, а на вишните 537 лева, а за 2019 година - 1 030 лева на черешите и 609 на вишните.

Съдът е приел, че определената от органите цена не е пазарна, по смисъла на Наредба Н-9 от 14.08.2006 година за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени.

Също така, не е кредитирал и заключението на съдебно-оценителна експертиза за пазарната цена на черешите през 2018 година от 725 лева за тон, на вишните 705 лева за тон, за 2019 година: череши 660 лева, вишни 680 лева. Изложил е аргументи, че вещото лице е използвало аналози по фактури, които не са за сходни сделки, тъй кат не съдържат данни за всички параметри на сделките. Посочил е, че при липсата на яснота за параметрите на всяка от доставките, не може да се приложи правилото по чл. 11 от Наредбата и да се определи пазарна цена в отклонение на методите.

При тези съображения е приел, че органите по приходите, които при ревизия по общия ред носят тежестта на доказване, че сделките са сключени в отклонение от пазарните стойности не са установили каква е пазарната цена на черешите и вишните, поради което е отменил РА, в тази му част.

Решението, в тази му част е неправилно.

По делото няма спор за фактите, че сделките за покупко-продажба на череши и вишни са между свързани лица.

Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.

Органите по приходите са обосновали приложението на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, след като са приели отклонение от данъчно облагане, тъй като в резултат на сделките продажба на череши и вишни за 2018 г. и 2019 г. са отчетени в по-малко приходи между свързаните лица, което противоречи на пазарната цена на тон на череши и вишни на производител по данни от Националния статистически институт.

Спорът по делото е свързан с определянето каква е пазарната цена на тон череши и вишни за 2018 г. и 2019 г. и налично ли е отклонение от нея.

Според легалното определение на понятието "пазарна цена", дадено в § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, това е сумата без данък върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Методите за определяне на пазарните цени са дефинирани в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, като: а) метод на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци; б) метод на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба; в) метод на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба; г) метод на транзакционната нетна печалба; д) методът на разпределената печалба.

Съгласно приложимите правила на чл. 160, ал. 1 от ДОПК и чл. 171, ал. 2 и ал. 4 от АПК, като инстанция по съществото на спора, съдът е длъжен да прояви процесуална активност, като събере всички относими за спора доказателства, да разпредели доказателствената тежест в процеса, да укаже за кои обстоятелства от значение за делото не се сочат доказателства, вкл. и сам да назначи експертиза, ако сметне това за необходимо.

В конкретния случай, съдът не разпределил доказателствената тежест в процеса и не е дал отговор на релевантния за спора въпрос каква е пазарната цена на тон череши и вишни за 2018 г. и 2019 г. и налично ли е отклонение от нея. След като не е кредитирал нито пазарната цена, приета в хода на ревизията по данни от Националния статистически институт, нито пазарната цена на тон череши и вишни съгласно заключение по съдебно-оценителна експертиза е направил извод за незаконосъобразност на РА, в тази му част.

Основателен е доводът в касационната жалба, че съдът непаривлно е приел, че доколкото ревизията е по общия ред, тежестта на доказване съответствието на сделката с пазарната цена се носи от приходната администрация. Съдът е следвало да съобрази особеното правило за доказване по чл.116, ал.2 от ДОПК, съгласно което когато ревизираното лице извършва сделка със свързани лица, то е длъжно да докаже съответствието й с пазарната цена и причините за отклоняване от нея, включително чрез представяне на всички относими доказателства от чужбина. В този смисъл първоинстанционния съд е следвало да укаже на ревизираното дружество, че носи тежестта на доказване съответствието на сделките с пазарната цена, да укаже за кои обстоятелства от значение за делото не се сочат доказателства, вкл. и сам да назначи експертиза, ако сметне това за необходимо.

Неосноавтелен е доводът обаче на приходната администрация, че при липса на указания за тежестта на доказване и опит на ревизираното лице чрез поисканата съдебно-оценителна експертиза да докаже, че сделките по продажба на череши и вишни са по пазарни цени, то настоящата инстанция следва да приеме, че ревизираното лице не се е справило с доказателствената тежест и да приеме, че пазарната цена на сделките е тази, приета в хода на ревизията, макар и да не е определена по някой от методите на Наредбата, а по статистически данни на НСИ.

С оглед на изложеното настоящата касационна инстанция намира, че АС Варна е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до постановяване на съдебно решение въз основа на необосновани изводи, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни задълженията си по чл. 163, ал. 3 вр. чл. 170, ал. 1 от АПК; в случай, че приеме за необходимо да допусне нова съдебно-оценителна експертиза, която да отговори на въпроса каква е пазарната цена на процесните стоки, при прилагане на Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. При необходимост да събере допълнително доказателства във връзка с определянето на пазарната цена, както и да обсъди всички събрани доказателства и даде отговор на спорните по делото въпроси каква е пазарната цена на тон череши и вишни за 2018г. и 2018г. и установено ли е отклонение от нея, респективно законосъобразно ли е извършено увеличение на финансови резултат на дружеството за 2018г. и 2019г. , в съответната част на РА.

При този изход на спора, решението на АС Варна е неправилно и в частта на разноските и следва да се отмени.

Вместо това, настоящата инстанция следва да се произнесе по въпроса за разноските за производството, в частта, с която спора е решен по същество.

Касаторът Агро Империал 2000 ЕООД има право на разноски за двете инстанции, съразмерно уважената част от жалбата му. От действително направените разноски за първоинстанционното производство в размер на 3000 лева, съразмерно уважената част от жалбата следва да се присъдят разноски в размер на 611,39 лв., а от действително направените разноски за касационното производство в размер на 2 186,90 лв. са дължими разноски в размер на 445,68 лв. или общо разноски в размер на 1 057,07 лв.

В частта, с която делото върнато за ново разглеждане, на основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК първоинстанционния съд се произнася по разноските за водене на делото във Върховния административен съд.

С оглед на гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,