Решение № 112 от 24.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 35/2015 г.
ВКСI наказателно отделение24.03.2015 г.докладчик Капка Костова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 137 от 04 декември 2014 г. на Бургаския апелативен съд, по внохд № 163/2014 г., с което е потвърдена изцяло присъда № 170 от 25 септември 2014 г. на Бургаския окръжен съд, постановена по нохд № 672/2014 г. по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 112 от 24.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 35/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Капка Костова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. П. П. срещу решение № 137 от 04 декември 2014 г. на Бургаския апелативен съд, по внохд № 163/2014 г., с което е потвърдена изцяло присъда № 170 от 25 септември 2014 г. на Бургаския окръжен съд, постановена по нохд № 672/2014 г. по описа на този съд. Единственият повод за недоволството на подсъдимия П. от постановеното по отношение на него осъждане, е тежестта на наложеното му наказание, което той намира за явно несправедливо, защото съдът не е оценил правилно надлежно установените по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства и му е определил наказание в по-голям размер дори от претендираното от представителя на обвинителната власт. Това възражение ангажира отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Отправеното до ВКС искане е за преценка на обстоятелствата, касаещи индивидуализацията на наказанието за извършеното от него престъпление и определянето му в по-нисък размер. В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбоподателят-подсъдим П. П. не участва лично, редовно призован. Не се явява и защитникът му адвокат В. Ц. от АК - [населено място], също редовно призован. Не са депозирани писмени съображения във връзка с касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С обжалваното по касационен ред решение на въззивния съд е потвърдена изцяло присъдата на първоинстанционния съд, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 02.04.2014 г., в курортен комплекс "Слънчев бряг", [община], област Бургас, при условията на продължавано престъпление, в различни търговски обекти, прокарал в обращение подправени парични знаци - два броя банкноти с номинал 20 лева и една банкнота с номинал 10 лева, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и при условията на чл. 58а от НК, е осъден на две години и четири месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи в затвор, при първоначален "строг" режим. Инкриминираните банкноти, предмет на престъплението, са отнети в полза на държавата, с оглед унищожаването им след влизане на присъдата в сила. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на подсъдимия П.. Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Първоинстанционното разглеждане на делото е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, по искане на подсъдимия, направено в съдебно заседание на 25.09.2014 г., при хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК (л. 102 от нох дело). Съдът е провел предварителното изслушване по реда на чл. 372 от НПК, приел е и е отразил направеното от подсъдимия П. самопризнание по отношение на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласието му да не се събират доказателства за тези факти (л. 103 от нох дело). Съдът е обявил, че така направеното самопризнание ще бъде ползвано при постановяване на присъдата. Признанието и приобщените по делото доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, са поставени в основата на съдебния акт. В рамките на надлежно установените по делото факти и при законосъобразната правна оценка, която им е дадена, съдът е индивидуализирал наказанието на подсъдимия П. при съобразяване на всички установени по делото обстоятелства от кръга на тези по чл. 54 от НК. Те са оценени от съда по действителното им съдържание и е приет незначителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Правилно съдът е акцентирал върху наличието на предходните осъждания на подсъдимия за тежки умишлени престъпления, за които е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода, вкл. до 21.01.2014 г., когато е освободен от затвора, очевидно без това да повлияе възпитателно и превантивно неговото поведение и да го мотивира към спазване на закона и морала. Всички смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са съобразени от съда при определяне на наказанието - младата му възраст, ниската номинална стойност на подправените банкнотите, направеното от него самопризнание, надлежно оценено на плоскостта на проведеното съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК и в светлината на дадените с ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС указания. За извършеното от подсъдимия П. престъпление законът предвижда наказание от две до осем години лишаване от свобода. Определеното му наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода дори е под средния размер на предвиденото, а редуцирано при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК до размера на две години и четири месеца лишаване от свобода, то се приближава до предвидения в закона минимум. Данните по делото не дават основание за определяне на това наказание при условията на чл. 55 от НК, защото не са налице обстоятелства, които да могат да бъдат оценени като изключителни или многобройни смекчаващи наказателната му отговорност. Правилата на чл. 55 от НК се прилагат по изключение, когато случаят е значително по-лек от типичните, обхванати от престъпния състав и справедливостта на отговорността би била компрометирана дори и с най-лекото, предвидено в закона наказание. Процесният случай не попада в посочената хипотеза и изводите за това намират опора в данните по делото за обстоятелствата, относими по чл. 36 и чл. 54 НК, които са съобразени и оценени обективно. А наличието на минали осъждания, последното от които през 2010 г., без настъпила реабилитация за тях, представлява законова пречка за обсъждане на института на условното осъждане по чл. 66 от НК. Така че, претендираното от подсъдимия П. смекчаване на наказателната му отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 244 от НК, няма как да бъде удовлетворено, защото не е съответно на данните по делото и на закона. Критерият за справедливост по чл. 348, ал. 5 от НПК не е нарушен. Поради това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение