Решение № 13291 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2175/2009 г.

Решение № 13291 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2175/2009 г., III о., докладчик съдията Стоил Ботев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на СДВР, чрез ю. к. Кр. Койчев, против решение № 1092 от 3.12.2008 г., постановено по адм. дело № 2803/2008 г. по описа на АССГ, в частта му, с която са осъдени за причинените неимуществени вреди в резултат от действията на полицейските органи. В жалбата са наведени доводи за необоснованост и неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, чл. 5, ал. 1 или 2 от ЗОДОВ - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на съдебния акт. Ответната страна - Люблена Стефанова Антова, чрез процесуалния си представител-адв. Стефанова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила Решението на АССГ, като претендира и разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Изразява се становище, че решаващия съд не е разграничил в резултат на кои точно юридически факти приема, че са настъпили неблагоприятните последици в определения размер. Освен това се твърди, че съдът не е кредитирал показанията на св. Илкова, а е кредитирал показанията на св. Ненчев, който е заинтересован в по-голяма степен, като приятел на ищцата и пряк участник в инцидента. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Люблена Стефанова Антова, с която моли да бъде осъдена Столична дирекция "Полиция" да й заплати парично обезщетение, представляващо неимуществени вреди в размер на 1000 лева, произтичащи от незаконосъобразната заповед за задържане с № 147/4.02.2007 г., изготвена от полицай от IХ РПУ-СДП, ведно със законната лихва, считано от 12.02.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. С оспореното пред настоящата инстанция решение № 1092 от 3.12.2008 г., постановено по адм. дело № 2803/2008 г. по описа на АССГ, съдът е уважил така предявения иск, осъждайки ответника за заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.02.2008 г., както и сумата от 310 лв. съдебни разноски. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с решение от 27.11.2007 г., постановено по адм. дело № 840/2007 г. по описа на Софийски градски съд, АК, III з състав е отменена, като незаконосъобразна заповед за задържане с № 147/4.02.2007 г., на полицейски орган при IХ РПУ-СДП, от налагането на която ищцата е претърпяла претендираните неимуществени вреди. Въз основа на горното решение съдът е приел, че е налице влязъл в сила съдебен акт, по силата на който задържането на ищцата от полицейски служители от IХ-РПУ - СДП е прието за незаконосъобразно, т. е. налице е хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По отношение на размера на присъденото обезщетение съдът е присъдил същото по справедливост, като е отчел настъпилите негативни последици в резултат на задържането й, преживения стрес, напрегнатост и душевен дискомфорт, ведно със законната лихва, считано от 12.02.2008 г. Постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за причинените на гражданите вреди, при условие, че тези вреди са в пряка причинно-следствена връзка от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни органи или длъжностни лица при или по повод административна дейност. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността следва да бъде характеризирана като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни действия и/или бездействия на служителите на полицията относно задържането на Антова. В конкретния случая е налице доказан факта на извършване на незаконосъобразни действия от страна на полицейските служители към 09 РПУ - СДП, изразяващо се във фактическото й задържане за времето след 02.30 ч. на 4.02.2007 г. и продължило около 8 часа. Настоящият състав не приема за основателни изложените в касационната жалба твърдения, че АССГ не е обсъдил правната норма на чл. 5 от ЗОДОВ, от която не следвало да се дължи обезщетение за Антова. АССГ е изложил подробни мотиви в тази посока (л. 49), от които е видно защо не приема изключителна вина на ищцата за допринасяне на увреждането и за инцидента като цяло. Люблена Стефанова Антова, чрез процесуалния си представител - адв. Стефанова претендира разноски, поради което такива следва да й се присъдят в размер на 300 лева, с оглед представените адвокатско пълномощно и фактура. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд - III отделение