Решение № 10097 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5645/2017 г.

Решение № 10097 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5645/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Маг" ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от управителя И. Р. К., подадена чрез адв. Методиева срещу решение № 36 от 08.03.2017 г., постановено по адм. дело № 228/2016 г. по описа на Административен съд - К., в частта с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 1 от 22.02.2016 г., издаден от Ю. П. Х. - главен експерт "МДТ" и публичен изпълнител в отдел "БФС" и "МДТ" при О. Б. дол, потвърден при условията на чл. 156, ал. 4 ДОПК от началника на отдел "БФС", "МТД" на О. Б. дол. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно в обжалваната част, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът твърди, че в индустриалната зона няма територии за обществено ползване и общината не е доказала по надлежен начин предоставяне на услугите. Иска решението да бъде отменено в обжалваната част, а спорът решен по същество. Претендира разноски. Ответникът - началникът на отдел "БФС", "МТД" на О. Б. дол, чрез адв. Манчев оспорва касационната жалба. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежно легитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решението Административен съд - К. е отменен Акт за установяване на задължение по декларация № 1 от 22.02.2016 г., издаден от Ю. П. Х. - главен експерт "МДТ" при О. Б. дол, потвърден при условията на чл. 156, ал. 4 ДОПК от началника на отдел "БФС", "МТД" на О. Б. дол, в частта, с която "Маг" ООД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "А. Л." .№..., е задължено да заплати такса за битови отпадъци за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. за разликата от 64 792.13 лв. до 76 885.58 лв., както и в частта, с която "Маг" ООД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "А. Л." .№..., е задължено да заплати лихва върху таксата за битови отпадъци за разликата от 14 929.38 лв. до 20 439.65 лв. и е отхвърлил жалбата на дружеството в останалата й част. Предмет на настоящият спор е решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови решението в обжалваната част, административният съд е приел, че услугите - "сметосъбиране и сметоизвозване", "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" и "обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депо за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци" са осъществена през 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г., от страна на О. Б. дол по отношение на районите, в които се намират недвижимите имоти на дружеството. Решението е обосновано със събраните писмени и гласни доказателствата, като са изложени мотиви, че не са налице условията по чл. 71, т. 1 и т. 2 ЗМДТ за освобождаване на жалбоподателя от заплащането й. Въз основа на изложените съображения съдът е приел, че оспореният АУЗД за ТБО е законосъобразен по отношение не горепосочените периоди. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Твърденията за незаконосъобразност и нищожност на актовете на общинския съвет и кмета, са свързани с необжалвани актове. Те не са предмет на настоящият спор, поради което същите не следва да се обсъждат. По делото е установено, че с решение на Административен съд - К. от 17.07.2014 г. по адм. дело № 131/2014 г., влязло в сила на 03.11.2014 г., е отменен чл. 12 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на О. Б. дол и определяне на годишен размер на местните такси и цени на услуги (Наредбата). Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, поради което съдебният акт няма обратно действие и до момента на влизане в сила на съдебното решение разпоредбата на чл. 12 от Наредбата продължава да се прилага. По изложените съображения първоинстанционният съд правилно е приел, че за 2014 г. е приложим чл. 12 от Наредбата по отношение на задълженията за ТБО. По делото е безспорно, че "Маг" ООД е собственик на недвижимите имоти, намиращи се извън строителните граници на гр. Б. дол, в индустриалната зона на града в местността "Гребикал" (Д. Г.) и имот един имот разположен в строителните граници на гр. Б. дол - в парцел VI, кв. 48 по плана на града. Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ се заплаща такса за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71, т. 1 ЗМДТ е предвидено, че не се дължи такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. В чл. 71, т. 2 ЗМДТ е посочено, че не се дължи такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, когато услугата не се предоставя от общината. Задълженията за ТБО са определени въз основа на решения на общинския съвет. Същият е приел Наредба по чл. 9 ЗМДТ, а кмета на О. Б. дол е издал заповеди по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. В представените заповеди и в графиците към тях, изрично са посочени райони в строителните граници на гр. Б. дол и индустриалната зона на града с честотата на предоставяне на услугите за всяка от годините. По делото са представени и пътни листа, в които се съдържат данни за превоз на битови отпадъци за част от спорните периоди. Съдът правилно е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, които кореспондират на събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че услугите са предоставени за релевантните периоди от време. Съдът правилно е приложил разпоредбите на чл. 62, чл. 66 и чл. 71 ЗМДТ, приемайки, че такса битови отпадъци се заплаща за три услуги: сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства не се установява, че е налице някое от основанията по чл. 71 ЗМДТ за неначисляване на ТБО. Като е отхвърлил жалбата в горепосочената част, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъдят разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 2 921.64 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Oсмо отделение