Решение № 4610 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13735/2011 г.

Решение № 4610 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13735/2011 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Ахмед Бен Ахмед, гражданин на Либия, против решение № 484 от 8.09. 2011 г., постановено по адм. д. № 616/2011 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ОЧ-598/2.08.2011 г. на началника на ГПУ-Свиленград на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 10 от ЗЧРБ за принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция" - МВР за срок до отпадане на пречките за изпълнение на заповедта за принудително отвеждане и организиране извеждането на чужденеца от РБългария, но за не повече от 6 месеца. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Ответникът, началникът на Гранично полицейско управление - Свиленград, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна. За да постанови обжалвания правен резултат съдът е приел, че са налице законовите предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци и че в издадената заповед са посочени фактическите и правните основания за издаването й. Установил е, че на Ахмед е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 от същия закон - принудително отвеждане до границата и че са налице фактически основания за издаване на заповедта - неустановена самоличност на лицето и опасност от укриване, с оглед нелегалното преминаване на границата и заявената цел на влизане в страната - използването й като транзитен пункт за преминаване в западна Европа. Прието е, че не са налице доказателства за твърдението на жалбоподателя за подадена молба за закрила по реда на Закона за убежището и бежанците, но дори и да е подадена след издаването на заповедта, този факт не променя извода за законосъобразност на акта. Съдът правилно е установил релевантните факти за спора и е достигнал до правно обоснован извод за законосъобразност на обжалваната заповед. При така заявената цел съответен е изводът на съда, че издателят на акта законосъобразно е съобразил възможните пречки за изпълнение на приложената принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Р България" - реална опасност от укриване и осуетяване изпълнението на ПАМ (предвид и липсата на лични документи), поради което е наредено принудителното му настаняване в СДВНЧ. Правилен е изводът, че са изпълнени предпоставките по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ за издаване на оспорената заповед. Актът е мотивиран, като са изложени конкретните фактически обстоятелства, обусловили прилагането на ограничителната мярка. Тези данни от фактическа страна не са оспорени и оборени по надлежния ред от жалбоподателя. Противно на твърденията в касационната жалба, съдът е обсъдил събраните доказателства и доводите на страните и е мотивирал от фактическа и правна страна извод за законосъобразност на обжалваната заповед. Изпълнени са кумулативните изисквания на специалния закон за постановяване на оспорения административен акт. Няма данни и за проведено и приключило производство по Закона за убежището и бежанците. Правилно съдът е приел, че производството по чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците е самостоятелно и не рефлектира върху законосъобразността на оспорената заповед. За жалбоподателя евентуалният благоприятен изход на спора по чл. 67, ал. 1 от ЗУБ е от значение за изпълнението на приложената ПАМ "принудително отвеждане до границата" и на оспорената заповед, но не е относимо към въпроса за нейната законосъобразност. Изложените аргументи в касационната жалба за неправилност на решението по съществото си касаят спора за законосъобразност на оспорения акт и са били предмет на обсъждане от решаващия съд, който мотивирано е приел същите за неоснователни. Несъстоятелно е и твърдението за нарушение на чл. 15, ал. 4 /§ 4/от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета, отчитайки обстоятелството за нейното транспониране в ЗЧРБ. Съгласно чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, респ. чл. 15 § 1 от директивата, право на държавата е да задържи в специализиран център чужд гражданин, по отношение на който е образувана процедура по връщане, като са регламентирани и максималните срокове за подобно настаняване, съобразени с общностното право. В случая се разглежда законосъобразността на акта на принудителното настаняване на лицето в такъв дом, а не продължителността на задържането. В тази насока касационната инстанция споделя приетите в решението на АС - Хасково правни съображения. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата на Ахмед Бен Ахмед, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд