Решение № 496 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14611/2015 г.

Решение № 496 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14611/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Е. П. В. М." ЕООД гр. К. срещу Решение № 6961 от 12.11.2015 г., постановено по административно дело № 5905/2015 г. на Административен съд С. град (АССГ). В жалбата се посочва, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се изводите на съда, с които се приема липсата на незаконосъобразно бездействие на административния орган, като се поддържа, че в административното производство такова бездействие е налице. Излагат се и аргументи против приетата от решаващия съд теза за настъпил в административното производство мълчалив отказ, който не е оспорен и не е отменен. Считат се за неоснователни изводите на съда, относно причинно- следствената връзка между незаконосъобразното бездействие и претърпените пропуснати ползи от дружеството. Моли да се отмени решението на АССГ и вместо него да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове. Подробни доводи в подкрепа на искането за уважаване на касационната жалба са развити в представените писмени бележки. Ответникът: Д. фонд "Земеделие" в писмен отговор на касационната жалба моли за нейното отхвърляне и оставяне в сила на Решение № 6961 от 12.11.2015 г., постановено по адм. дело № 5905/2015 г. на Административен съд С. град, като правилно и законосъобразно. Счита, че в случая липсва незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК, при наличието, на което може да се ангажира отговорността на ответника. Освен това счита, че между твърдените от ищеца пропуснати печалби на стойност 31 648, 10 лева и действия на Д. фонд "Земеделие" няма пряка и непосредствена причинна връзка, т. е. и този елемент от фактическия състав за реализирането на отговорността на държавата за вредите не е налице. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че посочените от ищеца действия/ бездействия на адм. орган предхождат издаването на индивидуален административен акт- Заповед № 03-РД/2217 от 18.10.2011 г. и не подлежат на самостоятелен съдебен контрол, като същите не са с фактически, а с правен характер. Според него липсва първата предпоставка от чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, което е самостоятелно основание за отхвърляне на иска, като не е налице и втората предпоставка- пряка причинна връзка на твърдяното бездействие и пропуснатите ползи. Счита, че решението на съда се явява правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното Решение № 6961 от 12.11.2015 г., постановено по адм. дело № 5905/2015 г. на Административен съд С. град е ОТХВЪРЛЕН иска на "Е. П. В. М." ЕООД срещу Д. фонд "Земеделие"- Разплащателна агенция, предявен на правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на сумата в размер 31648,11 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие за периода от 10.01.2013 г. - 30.09.2013 г., заедно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 10.10.2013 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение е ОСЪДЕН "Е. П. В. М." ЕООД да заплати на "Д. фонд "Земеделие"- Разплащателна агенция юрисконсултско възнаграждение в размер на 1479, 44 лева (хиляда четиристотин седемдесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки). За да достигне до този резултат АССГ приема, че ищецът "Е. П. В. М." ЕООД е подал заявление за подпомагане по мярка 312 "П. за създаване и развитие на микропредприятия" на 18.06.2010 г., към което е приложен инвестиционен проект за фотоволтаична централа в землището на с. М., О. К.. Прието е за установено, че с Уведомително писмо за одобрение изх. № 01-2600/9975 от 20.10.2011 г. на Заместник- изпълнителния директор на ДФЗ, ищецът е уведомен, че заявлението е одобрено със Заповед № 01-РД/2217 от 18.10.2011 г. и му е указано да се яви в 15- дневен срок за подписване на договор за отпускане на финансова помощ. В изпълнение на сключения Договор № 20/312/01220 от 26.10.2011 г. дружеството е реализирало обект "Фотоволтаична електроцентрала с мощност 78.4 кВтч", находящ се в землището на с. М., О. К., О. С.. Строежът е въведен в експлоатация с Разрешение за ползване № СТ-05-54 от 10.01.2013 г. Въз основа на издаденото разрешение за ползване, на 18.01.2013 г. дружеството е сключило договор за изкупуване на електрическа енергия при цена по договора 188,10 лв./ МВтч., съобразно Решение № Ц-28 от 29.08.2012 г. на ДКЕВР за фотоволтаични електрически централи с инсталирана мощност над 30 кВтч. АССГ е посочил, че от приетото без оспорване от страните заключение на съдебно- счетоводна експертиза се установява, че разликата между сумата, която ищецът би получил, ако административният орган се е произнесъл в срок, и действително заплатената на дружеството електрическа енергия за периода 10.01.2013 г. до 30.09.2013 г. на база на представените по делото писмени доказателства, е в размер на 32 510, 89 лв, посочена по месеци в Таблица № 1 към заключението. Предвид установената фактическа обстановка от АССГ се приема, че в процесния случай не са налице всички предпоставки от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Разгледани са подробно твърденията на ищеца и обстоятелствата, при които се е развило административното производство. Анализирани са приложимите разпоредби от Наредба № 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "П. за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013 г., като е прието, че в административното производство действително е налице твърдяното от ищеца забавяне в произнасянето на административния орган. АССГ намира, че това забавяне не може да бъде квалифицирано като фактическо бездействие по смисъла на чл. 256 и чл. 257 АПК при наличието, на което може да се ангажира отговорността на държавата. Посочва, че неиздаването на административен акт в предвидените от закона срокове не е фактическо бездействие на органа, а мълчалив отказ за издаване на акт, като защитата е, чрез обжалване на мълчалив отказ за издаване на акта по установения ред. Счита, че разписаният в наредбата срок за произнасяне на административния орган не е преклузивен. По делото не са ангажирани доказателства за обжалване на мълчалив отказ за разглеждане на подаденото заявление за подпомагане, не са представени доказателства за отмяната му, а и не са наведени твърдения в тази връзка. АССГ приема, че липсва първата предпоставка, за да се ангажира отговорността на ДФЗ- РА, тъй като заявеното от ищеца бездействие, изразяващо се в несвоевременно разглеждане на заявление за отпускане на безвъзмездна финансова помощ не може да бъде квалифицирано като бездействие по смисъла на чл. 256 или чл. 257 АПК. Предвид изложеното АССГ приема, че не е осъществен фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 204, ал. 4 АПК, поради което исковата претенция за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от несвоевременно разглеждане на подаденото заявление за подпомагане, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на АССГ е неправилно. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Изразеното несъгласие на касационния жалбоподател с тези изводи не обуславя наличие на касационни основания по чл. 209 от АПК. Не е налице твърдяното от касационния жалбоподател противоречие на изводите на съда по отношение състава на претендираната отговорност. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. В случая е безпредметно обсъждането дали с оглед забавата при разглеждане на заявлението е налице мълчалив отказ на подаденото искане в административното производство, защото такова твърдение не е излагано в исковата молба. Претенцията на дружеството не е базирана на такъв елемент и съответно анализа, относно неговото наличие е неотносим. Принципът на служебното начало не променя изводът за неотносимостта на този въпрос, тъй като административното производство е приключило с издаването на облагоприятстващ административен акт, чиито последици са реализирани. За да отхвърли исковата претенция за обезщетение на претърпените от дружество имуществени вреди, правилно първостепенният съд е приел неустановеност на фактическия състав на чл. 256 от АПК. Тази разпоредба предвижда неизвършване на фактически действия, произтичащи пряко от закон, неопосредени от административни актове. Законът предполага неизвършването на фактически действия, предписани като задължение от императивна правна норма. Касае се до административно правомощие, което по своя характер не може да бъде неизвършване на правно действие или неиздаване на административен акт. Предвид извършения подробен анализа на релевантните за исковата претенция факти и приложимия материален закон, съдът е извел обоснован правен извод за недоказаност на хипотезата на чл. 256 от АПК, тъй като не е установено твърдяното незаконно бездействие на административния орган. Забавянето в произнасянето по заявлението не е фактическо бездействие. Посочените от ищеца, като незаконосъобразни действия/ бездействия на адм. орган не са с фактически, а с правен характер. Тези действия, респ. бездействия не подлежат на самостоятелен съдебен контрол по реда на оспорване на фактическите действия. Етапите от административното производство и издаването на междинни актове, предхождат издаването на индивидуален административен акт- Заповед № 03-РД/ 2217 от 18.10.2011 г., с която заявлението е одобрено и на лицето е указано да се яви в 15-дневен срок за подписване на договор за отпускане на финансова помощ. Процесните действия на администрацията са част от административното правоотношение, което се финализира с издаването на административен акт. Още повече, че административното производство е приключило с благоприятен за заявителя административен акт, тъй като заявлението е одобрено и проектът финансиран. С това не е налице изискването дължимото действие да произтича пряко по силата на закон, както и бездействието да е неизпълнение на задължение, произтичащо пряко от закона. Липсата на първата предпоставка от посочената норма на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, представлява самостоятелно основание за отхвърляне на иска. В тази връзка не е налице и пряка причинна връзка по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ на твърдяното бездействие и пропуснатите ползи. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща последица от вредоносния резултат, т. е., които са следствие от незаконосъобразния административен акт или незаконното бездействие. Промяната в цената за изкупуване на ел. енергия от фотоволтаични ел. централи, с издаване на решение на ДКЕВР, представлява самостоятелен юридически факт, който прекъсва тази връзка. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Обжалваното решение като правилен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,