Решение № 8335 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10571/2012 г.

Решение № 8335 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10571/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Валентина Кирова Елкенева срещу решение № 3445 от 21.06.2012 г. по адм. д. № 9324/2011 г. на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и затова следва да бъде отменено с присъждане на направените разноски по делото. Ответникът Национална агенция за приходите /НАП/, чрез процесуалния си представител, в писмено становище оспорва касационната жалба, като неоснователна, и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания по чл. 209 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение са отхвърлени исковите претенции на Валентина Кирова Елкенева, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу Националната агенция по приходите за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, настъпили като последица от отмяната на Заповед № 179/14.06.2010 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която е изменена Заповед № 58/17.02.2010 г., с която ищцата е била временно отстранена от работа на основание чл. 100, ал. 2 от ЗДСл, считано от 17.02.2010 г., както следва: 1. иск за обезщетение за сумата 5846.40 лева за причинени имуществени вреди, изразяващи се в неполучаването на месечните трудови възнаграждения за период от седем месеца /времето, през което е била отстранена/; 2. иск за обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в неизплатено ДМС за четвъртото тримесечие на 2009 г. и първото тримесечие на 2010 г. в размер на 2992 лева и 3. иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода 17.02.2010 г. до 17.09.2010 г. в размер на сумата 3000 лева. Прието е, че исковете са неоснователни и недоказани, тъй като, въпреки дадените й указания, ищцата не се е справила с доказателствената тежест, с която разполага по закон, като не е установила по делото пряка причинна връзка между претърпяни вреди и незаконосъобразен акт и/или действие на длъжностни лица от администрацията на ответника. За да постанови посоченото решение, съдът, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Уважаването на иск за обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обвързано с наличието на всички предвидени в закона и в АПК кумулативни предпоставки, а именно наличието на отменен като незаконосъобразен административен акт, причинени вреди, като вредите да са пряка и непосредствена последица от отменения административен акт и да се установи точният размер на претендираните вреди. Обоснован е извода на АССГ, че в случая законовите предпоставки по отношение на предявения иск за изплащане на търсеното обезщетение за неизплатени месечни възнаграждения за процесния период, както и за неимуществени вреди не са налице. Следва да се има предвид, че се претендират вреди от отменената като незаконосъобразна заповед № 179/14.06.2010 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която обаче само и единствено се изменя Заповед № 58/17.02.2010 г. С решението си Върховният административен съд е отменил само първата посочена заповед, а не и Заповед № 58/17.02.2010 г., поради което се налага извода, че последната не е обжалвана и е влязла в сила. Предявените обективно съединени искове се явяват неоснователни, предвид липсата на отменен административен акт, с който касаторката е била отстранена временно от работа за периода 12.02.2010 г. -17.09.2010 г. От друга страна правилен е и извода, че липсва пряка причинно следствена връзка между отменената заповед за изменение на заповедта за временно отстраняване от работа и претендираните имуществени вреди за неизплатено месечно възнаграждение за процесния период и твърдените неимуществени вреди. Неоснователен е и иска за неизплатено ДМС за четвъртото тримесечие на 2009 г. и първото тримесечие на 2010 г., тъй като съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 от ЗНАП допълнителното материално стимулиране няма характер на елемент от работната заплата по чл. 67, ал. 3 от ЗДСл., а изплащането зависи изцяло от преценката на органа по назначаване за приноса на държавния служител към НАП и бюджета, която преценка не подлежи на съдебен контрол. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на ответника следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 150.00 лева. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение