Решение № 2858 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13832/2013 г.

Решение № 2858 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13832/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по жалба на Валентин Димитров Вангелов против заповед рег. № К-885/30.08.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби, тъй като не е извършил описаните в нея дисциплинарни нарушения. Моли да бъде отменена. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество. С оспорената заповед № К-885/30.08.2013 г. на министъра на вътрешните работи на Валентин Димитров Вангелов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 18.03.2013 г. инспектор - Валентин Вангелов - служител на РДГП - Кюстендил е посетил отдел "Контрол по храните" при ОДБХ - Кюстендил, представил се за държавен служител и лице упълномощено от фирма "Темелакиева" ЕООД (собственост на майка му Мариана Темелкова, на която на 14.03.2013 г. е извършена проверка и наложена забрана за продажба на стоки от Република Македония, без документ за произход), имал претенции към извършената проверка и наложената забрана за продажба на стоки в хранителния магазин на фирмата, като на 19.03.2013 г. служители на отдел "КХ" при ОДБХ - Кюстендил извършили нова проверка в магазина на фирмата, при която установили, че забраната за продажба на стоки не се спазва и потърсили съдействие от служители на "Икономическа полиция" при РУП - Бобов дол (стоката е иззета с постановление от 13.06.2013 г. от Окръжна прокуратура Кюстендил) и на 19.03.2013 г. след обяд инспектор Вангелов посетил отдел "КХ" при ОДБХ - Кюстендил и представил документ за произход на стоката (издаден от фирма, която няма регистриран обект за търговия с храни) и предал лично 10 броя пакети захар, с надпис "ШЕКЕР 100% природен", както и на 15.05.2013 г. пред комисия от служители на отдел "КХ" в изготвен протокол от 5.04.2013 г. на мястото оставено за "Собственик на обекта -негов представител" е изписал името на майка си, положил имитиращ подпис вместо нея (установено с Експертна справка № 109/18.07.2013 г. на ОДМВР - Кюстендил) и получил екземпляр от същия. Поведението на жалбоподателя е квалифицирано, съобразно разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи, в хипотезата на чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10. В мотивите на заповедта е посочено, че с действията си Вангелов е нарушил разпоредбите на т. 7, т. 8 и т. 33в от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Дисциплинарното производство е образувано със заповед № K-7077/27.06.2013 г. на министъра на вътрешните работи. На 25.07.2013 г. е изготвена обобщена справка за извършена проверка от назначена комисия, която е дала становище на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Служителят е запознат със справката на 25.07.2013 г., като същият е бил уведомен, че има право в 24-часов срок да даде допълнителни обяснения и възражения, като такива са депозирани от него с рег. № 16667/26.07.2013 г. като е посочил, че не е извършил дисциплинарно нарушение, като твърди, че не му е ясно какви нарушения на служебната дисциплина се твърди, че е извършил. Вангелов е дал писмени обяснения с рег. № 7147 от 3.07.2013 г., както и допълнителни писмени обяснения рег. № 10631 от 23.07.2013 г. Изготвено е становище от 26.07.2013 г. от комисията, извършила служебната проверка до министъра на вътрешните работи за налагане дисциплинарно наказание "уволнение" на жалбоподателя. Дисциплинарното производство е завършило с издаването на обжалваната в настоящото производство заповед № К-885/30.08.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която е наложено дисциплинарното наказание. В хода на административното производство са събрани сведения и обяснения от свидетели имащи отношение към случая, а именно лицата Велка Колева Войнова, изпълняваща длъжността - началник отдел "Контрол по храните" при ОДБХ - Кюстендил (сведение вх. № 7437/10.07.2013 г. и сведение вх. № 7951/24.07.2013 г.), Димитър Георгиев Димитров, изпълняващ длъжността - инспектор в отдел "КХ" при ОДБХ - Кюстендил (сведение вх. № 7439/10.07.2013 г. и сведение вх. № 7953/24.07.2013 г.) и Жулиета Симеонова Сергиева, изпълняваща длъжността "главен инспектор" в отдел "КХ" при ОДБХ - Кюстендил (сведение вх. № 7441/10.07.2013 г. и сведение вх. № 7949/24.07.2013 г.). В съдебно заседание на 27.01.2014 г. е разпитана свидетелката Марияна Кирилова Темелакиева, майка на жалбоподателя. Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелката, като достоверни, тъй като същите са последователни, логични и кореспондиращи с други доказателствени източници. Наличието на роднинска връзка между посочения свидетел и жалбоподателя, не е основание за тяхната недостоверност, а единствено следва да бъдат преценени от съда при оценката на този доказателствен източник, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 172 от ГПК. От анализа на доказателствата по делото се установява, че Темелкова правдиво излага фактите, на които е била очевидец. Отделно от това, следва да се отбележи, че на същата е разяснена наказателната отговорност за лъжесвидетелстване, поради което не би могло да се приеме, че съвсем безрезервно Темелкова би закриляла своя син. С показанията си св. Темелкова установява, че тя е собственик на магазин в гр. Бобов дол. На 11.03.2013 г. съпругът й е постъпил за лечение в УМБАЛ "Царица Йоанна" в гр. София и на 19.03.2013 г. му е направена операция. Поради това тя известно време не е могла да изпълнява задълженията си. През това време в магазина е извършена проверка от Агенцията по храните, като е било установено наличие на олио, за което не е имало сертификат. Проверяващите са поискали да им бъдат представени необходимите документи, които са занесени от жалбоподателя /той е предал сертификат и фактура/ на 18.03.2013 г. На 19.03.2013 г. от агенцията са направили втора проверка, иззето е било олиото, както и е направена препоръка за унищожение на 10 пакета захар. Според свидетелката, тя заедно със сина си през месец април 2013 г. са посетили агенцията и са предали захарта за унищожаване. След 19.03.2013 г. жалбоподателят е посетил агенцията, и е получил протокол с предписания от името на майка си. Свидетелката е категорична, че пил посещенията си в агенцията по храните жалбоподателят не е бил на работа и не е носил униформа. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, обосновава следните правни изводи: Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР орган. Заповедта е постановена при спазване изискванията за форма и на предвидената в чл. 230 от ЗМВР и чл. 243 и 244 от ППЗМВР процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, проведено е от дисциплинарно-разследващ орган, който установява фактите и събира доказателства, като за констатациите служителят е уведомен и му е предоставена възможност да организира защитата и си и да представи доказателства. Резултатите от проверката са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно наказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР, след като преди налагане на наказанието са приети писмените обяснения на служителя (чл. 229, ал. 1 от ЗМВР). Възражението за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като заповедта е издадена извън предвидените в чл. 225 от ЗМВР преклузивни срокове е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ЗМВР за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. В нормата на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР е регламентирано, че дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а съгласно ал. 2 - дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В конкретния случай е спазен преклузивният двумесечен срок от откриване на нарушението, което следва да се счита за открито към момента на запознаване на дисциплинарно-наказващия орган с всички събрани доказателства към административната преписка. Това е станало на 26.07.2013 г., когато преписката е изпратена до министъра на вътрешните работи, а заповедта е издадена на 30.08.2013 г., поради което следва да се приеме, че срокът от откриване на нарушението е спазен. В случая заповедта за наложено дисциплинарно наказание е издадена в двумесечен срок от представянето на резултатите от проведеното дисциплинарно производство и двугодишния срок от извършване на нарушението. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за нарушение на процедурата по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Цитираният текст изисква преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно-наказващият орган да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. В случая това задължение е изпълнено. Писмени обяснения служителят е депозирал в хода на дисциплинарното производство на 3.07.2013 г. и допълнителни писмени обяснения от 23.07.2013 г., като след запознаване със съдържанието на обобщената справка с резултатите от проверката, на 26.07.2013 г. Вангелов е депозирал и допълнителното си писмено обяснение съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР. Тези обяснения са възприети от дисциплинарно-наказващия орган преди налагане на наказанието, с което е изпълнена разпоредбата от административния орган. Заповедта обаче противоречи на приложимите материалноправни норми, посочени като правно основание за издаването й. Административният орган е събрал и обсъдил всички относими към спора доказателства, но е направил необоснован извод, че въз основа на тях са установени посочените в заповедта обстоятелства, които предполагат носене на дисциплинарна отговорност. Фактическите обстоятелства, изложени в заповедта не обосновават приетата правна квалификация на нарушението. Установеното от административния орган е квалифицирано като извършено нарушение на т. 7 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, която задължава служителя да пази доброто име на институцията, която представлява, на т. 8 от него, според която служителят насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си, както и на т. 33в, според която държавният служител не посредничи за получаване от другиго на облага, за да бъде извършено или да не бъде извършено действие по служба. Не се спори, че на 18.03.2013 г. инспектор Вангелов е посетил отдел "Контрол по храните" при ОДБХ - Кюстендил, но липсват доказателства по преписката относно факта, че служителят се е представил за държавен служител и лице упълномощено от фирма "Темелакиева" ЕООД (собственост на майка му Мариана Темелкова, на която на 14.03.2013 г. е извършена проверка и наложена забрана за продажба на стоки от Република Македония, без документ за произход), както и в какво се изразява претенцията му към извършената проверка и наложената забрана за продажба на стоки в хранителния магазин на фирмата. Събраните по делото доказателства сочат по категоричен начин, че жалбоподателят не е бил в униформено облекло. Още повече че в сведение от Жулиета Симеонова Сергиева с вх. № 7949/24.07.2013 г. и в сведение с вх. № 7953/24.07.2013 г. от Димитър Георгиев Димитров е посочено, че информацията с която разполагат, че Вангелов е държавен служител в "Гранична полиция" са получили от служителката, която е изпълнявала длъжността "продавач" и е била на смяна при извършената проверка на 14.03.2013 г., в проверявания от тях обект. Същото се отнася и до цитираните от дисциплинарно наказващия орган констатации, че на 19.03.2013 г. след обяд инспектор Вангелов посетил отдел "КХ" при ОДБХ - Кюстендил и представил документ за произход на стоката (издаден от фирма, която няма регистриран обект за търговия с храни) и предал лично 10 броя пакети захар, с надпис "ШЕКЕР 100% природен", които са възприети като извършени лично от него, като от доказателствата приложени към административната преписка се установява, че служителят е бил в качеството си на придружител за майка си и в случая й е помагал с пренасянето и предаването на 10 броя пакети захар, с надпис "ШЕКЕР 100% природен, което е извършено по дадените й указания. Жалбоподателят е наказан за нарушения на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Цитираните норми квалифицират като тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение, в кръга на които съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 попадат деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата (т. 10). В случая посочените в горните текстове предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя не са изпълнени. Следователно, за да се приеме, че са налице основания за ангажиране отговорността на жалбоподателя на посоченото основание, е необходимо да се установи, че описаното в заповедта поведение е в нарушение на етичните правила за поведение и уронва престижа на службата. В случая посочените в заповедта действия не могат да се определят като поведение, несъвместимо с морално-етични правила, водещо до намаляване или загубване доверието на обществото в полицейската институция. Не са представени и доказателства в тази насока. Не е доказано и твърдяното в заповедта нарушение от страна на жалбаподателя, изразяващо се в това, че той е положил имитиращ подпис от името на майка си като неин пълномощник върху изготвения протокол от 5.04.2013 г., тъй като той е положил подпис на мястото "за собственик", но без да подправя нейния подпис, а само като получател на протокола от нейно име. Още повече, че се касае за вече съставен протокол за нарушение и подписването му има само уведомителен характер на лицето, спрямо което са направени констатациите. Свидетелката Темелакиева - майка на жалбоподателя, не оспорва факта, че синът е предал протокола, поради което тя е била уведомена за него. Ето защо следва да се приеме, че основанията на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя и за санкционираните му с най-тежкото дисциплинарно наказание не са изпълнени, а дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в противоречие със закона. Поради изложеното съдът приема, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. При този изход на делото направеното от жалбоподателя искане за разноски е основателно, поради което следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 500 (петстотин) лева. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,