Решение № 10327 от 13.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2568/2012 г.

Решение № 10327 от 13.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2568/2012 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Александър Божидаров Мумджиев против решение по т. 1.5.1 и 1.5.2 на Висшия съдебен съвет (ВСС) от 17.01.2012 г. по протокол № 2/17.01.2012 г. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорените решение на ВСС и се иска отмяната им, като преписката се върне на административния орган за вземане на решение със задължителни указания по приложението на чл. 50 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: Жалбоподателят Александър Божидаров Мумджиев е избран за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет с решение на Народното събрание от 19.12.2007 г., обн., ДВ, бр. 113/28.12.2007 г. С решение на Висшия съдебен съвет по т. 27 от 16.01.2008 г. по протокол № 3/16.01.2008 г., на основание чл. 47, ал. 2, чл. 160 във вр. чл. 50 от ЗСВ Александър Божидаров Мумджиев е освободен от изпълнение на заеманата длъжност "следовател" в Столична следствена служба /Ръководител на Специализираното транспортно отделение/, с ранг "следовател в Национална следствена служба", считано от датата на вземане на решението. С молба вх. № 11-12-155/30.12.2011 г. жалбоподателят е поискал поради изтичане на мандата му и на основание чл. 50 от ЗСВ да бъде възстановен на длъжност "прокурор" във Върховна касационна прокуратура, или следовател в Национална следствена служба, считано от 16.01.2012 г. На заседание на ВСС, проведено на 12.01.2012 г. по т. 55 от протокол № 1/12.01.2012 г., е проведено обсъждане по повод искането на инспектор Петър Михайлов да бъде възстановен на длъжност "съдия" във Върховния касационен съд и е прието решение да се предложи на министъра на правосъдието да насрочи извънредно заседание на ВСС с дневен ред: приемане на решение относно приложението на чл. 50 от ЗСВ. Комисията по предложенията и атестирането на ВСС е обсъдила постъпилите молби от инспекторите от Инспектората към ВСС, в т. ч. тази на жалбоподателя и с решение по протокол 3/17.01.2012 г. е приела решение да предложи на ВСС да издаде акт с мотиви да бъдат уважени молбите на инспекторите от ИВСС за назначаване на заявените от тях длъжности. С оспореното решение по т. 1.5.1 по протокол № 2/17.01.2012 г. Висшият съдебен съвет, след проведено тайно гласуване, с 3 гласа "за", 15 "против" и 3 "въздържали се", е отказал да възстанови Александър Божидаров Мумджиев на длъжност "прокурор" във Върховната касационна прокуратура. С оспореното решение по т. 1.5.2 по протокол № 2/17.01.2012 г. Висшият съдебен съвет, след проведено тайно гласуване, с 8 гласа "за", 11 "против" и 2 "въздържали се", е отказал да възстанови Александър Божидаров Мумджиев на длъжност "следовател" в Национална следствена служба. На 19.01.2012 г. Александър Божидаров Мумджиев е подал молба до административния ръководител на Софийска градска прокуратура за възстановяване на длъжност "следовател" в следствения отдел към СГП и на същата дата е встъпил в длъжност. Нормативната уредба за Инспектора към Висшия съдебен съвет е дадена в Глава трета (чл. 40 - чл. 60) на ЗСВ. Съгласно чл. 42 от ЗСВ за главен инспектор и инспектори се избират юристи с високи професионални и нравствени качества. За инспектори се избират лица, които имат и най-малко 12 години юридически стаж. За инспектори се избират лица, които имат и най-малко 12 години юридически стаж, като за петима от инспекторите в рамките на този стаж се изискват и най-малко 8 години, а за останалите петима - най-малко 5 години като съдия в окръжен или апелативен съд, във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, прокурор в окръжна или апелативна прокуратура, във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура или следовател в Националната следствена служба или в окръжен следствен отдел - чл. 42, ал. 1 и 3 от ЗСВ. Съгласно чл. 46 от ЗСВ, Народното събрание избира поотделно главния инспектор и инспекторите с мнозинство две трети от народните представители. Главният инспектор и инспекторите встъпват в длъжност в деня на изтичане на мандата на лицата, на чието място са избрани - чл. 46 ЗСВ. Главният инспектор и инспекторите освобождават длъжностите и прекратяват дейностите, които са несъвместими с изискванията по чл. 18, ал. 1 преди встъпването им в длъжност, за което уведомяват председателя на Народното събрание - чл. 47, ал. 1 и 2 ЗСВ. Според действаща редакция на чл. 50 ЗСВ, при изтичане на мандата или при предсрочното му прекратяване на основание чл. 48, ал. 1, т. 1, главният инспектор и инспекторите се възстановяват на длъжност съдия, прокурор или следовател, не по-ниска от заеманата преди избора. Анализът на релевантните правни норми показва, че с встъпването в длъжността "инспектор" избраното лице преустановява изпълнението на функционалните си правомощия като съдия, прокурор или следовател, ако е заемал такава длъжност. Считано от този момент той не притежава качеството на съдия, прокурор или следовател. След приключване на мандатното правоотношение законодателят е предвидил правото лицето да заеме отново длъжност в органите на съдебната власт. Възстановяването на магистратска длъжност не настъпва по силата на закона. Необходимо е лицето да сезира ВСС с искане да бъде възстановен, по което да се произнесе с решение кадровият орган като единствено компетентен да приема решения за назначаване, преместване, повишаване и освобождаване от длъжност на магистратите - арг. чл. 130, ал. 6, т. 1 от Конституцията. ВСС, след проверка налице ли са законовите предпоставки: лицето да е заемало длъжност по см. на чл. 163 от ЗСВ в органи на съдебната власт, да е избрано на длъжност по чл. 46 ЗСВ и към този момент мандатното правоотношение да е изтекло или прекратено по чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, е длъжен да приеме решение за възстановяване в системата на съдебната власт на длъжност не по-ниска от заеманата преди избора. В тези случаи ВСС действа при условията на обвързана компетентност и не може да преценява моралните и професионалните качества на магистратите, възстановявани на длъжността, за разлика от случаите на приемане на решение напр. по реда на чл. 186а, ал. 3 или чл. 193 от ЗСВ. Според съдебния състав тълкуването на текста "не по-ниска от заеманата пред избора" означава, че лицето не може да бъде възстановено на друга длъжност и която е по-ниска по степен в структурната йерархия на съответния орган на съдебната власт сравнение с длъжността, от която е бил освободен поради избора му за инспектор. В случая Александър Божидаров Мумджиев е заемал длъжност "следовател" в Столична следствена служба преди избора му за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет с решение на Народното събрание от 19.12.2007 г. (обн., ДВ, бр. 113/28.12.2007 г.), поради което не може да бъде възстановен на друга по-ниска степен. Разбирането, че с разпоредбата се гарантира кариерното израстване на лицата, заемали длъжността инспектор, като им се дава възможност да изберат в кой орган на съдебната власт и на какво ниво да бъдат възстановени съдът счита, че не намира опора в законодателната уредба. В закона не са разписани условия и процедура, при които да се приеме решение за преместване или повишаване на магистрат в органите на съдебната власт без проведен конкурс. Ето защо подобно тълкуване означава елиминиране на принципа за конкурсното начало, прокламиран в ЗСВ. Няма нормативно основание, обратно би било в противоречие с правомощията на ВСС по чл. 30, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, да се задължи кадровият орган при условията на обвързана компетентност да издаде акт за назначаване на основание чл. 50 от ЗСВ в зависимост единствено от изразеното от лицето субективно желание (в случая прокурор във Върховна касационна прокуратура или следовател в Национална следствена служба), без да се държи сметка дори за обективната възможност да се заеме избраната длъжност в органите на съдебната власт. Доводът, че главният инспектор и инспекторите трябва да бъдат възстановени на длъжностите, на които са били приравнени, а именно: главният инспектор на председател на отделение във ВКС, а инспекторите на съдии във ВКС по аргумент от чл. 51, ал. 2 от ЗСВ също не може да бъде споделен. Разпоредбата на чл. 50 сочи, че длъжността не следва да е по-ниска от заеманата преди избора, т. е. не визира приравнена по степен длъжност с тази по изборното правоотношение. С чл. 51, ал. 1 и 2 от ЗСВ е предвидено, че възнаграждението на главния инспектор е равно на възнаграждението на председател на отделение във Върховния касационен съд, а възнаграждението на инспекторите е равно на възнаграждението на съдия във Върховния касационен съд. От съдържанието й не следва извод за еднакъв професионален статус на лицата, които ги заемат. От друга страна, жалбоподателят не е заемал длъжността прокурор във Върховна касационна прокуратура, нито пък следовател в Национална следствена служба, преди избора му за инспектор. Наличието на възложени административни функции на жалбоподателя по ръководство на Специализирано транспортно отделение при Столична следствена служба, както и наличието на ранг на "следовател при Национална следствена служба" не променят професионален статус на жалбоподателя в структурната йерархия на съответния орган на съдебната власт. Тълкуването на изменението на първоначалния текст на чл. 50 от ЗСВ със Закона за изменение и допълнение на ЗСВ, обн., ДВ, бр. 1/04.01.2011 г., в смисъл, че действащата редакция изисква инспектор, чийто мандат е изтекъл (прекратен поради подаване на оставка) да бъде възстановен на по-висока по степен длъжност не може да бъде споделено. Според първоначалната редакция на релевантния текст главният инспектор и инспекторите се възстановяват на длъжностите, които са заемали преди избора. Правилото следва да се разгледа в контекста на разпоредбата на чл. 42 от ЗСВ, която сочи лицата, които могат да бъдат избирани за главен инспектор и инспектори. Видно е, че същите следва да отговарят на определени изисквания за юридически стаж и стаж в органите на съдебната власт, но няма пречка да заемат към момента на избора и други длъжности, които не са в органите на съдебната власт. С разпоредбата на чл. 50 от ЗСВ се урежда правото им да бъдат възстановени на същите тези длъжности при приключване на мандатното правоотношение по чл. 46 ЗСВ. Със ЗИДЗСВ, обн., ДВ, бр. 1/04.01.2011 г. чл. 50 е изменен, като е предвидено, че при изтичане на мандата или при предсрочното му прекратяване на основание чл. 48, ал. 1, т. 1 главният инспектор и инспекторите се възстановяват на длъжност съдия, прокурор или следовател, не по-ниска от заеманата преди избора. Сравнението на двете редакции на чл. 50 показва, че след изменението на нормата правото да бъдат възстановени на заеманата длъжност е ограничено до лицата, които са били съдии, прокурори и следователи преди избора им за инспектори. По отношение на израза в действащата редакция "не по-ниска от заеманата преди избора", в мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗСВ и стенограмите от обсъждането на същия в Народното събрание, проведено на 13.10.2010 г. и 20.12.2010 г., не се съдържат мотиви за изменението на тази разпоредба, съответно - не може да се изведе воля на законодателя да се преодолее принципа на конкурсното начало, приложим без изключения за заемането на длъжност в органите на съдебната власт. С решение № 10 от 15.11.2011 г. на КС по к. д. № 6/2011 г. разпоредбата е обявена за противоконституционна относно думите "съдия, прокурор или следовател". В мотивите на конституционното решение е посочено, че е противоконституционно да се третират нееднакво различните юристи, като се привилегирова една група и се създават ограничения за останалата голяма част по критерий вид на упражняваната професия, и то преценен към определен момент. Следователно с приложимата редакция на чл. 50 от ЗСВ от една страна се създава привилегия за всички лица от категорията по чл. 42 след приключване на мандатното правоотношение да се възстанови професионалния им статус преди избора, и от друга страна - има закрилен характер, като не допуска възстановяването да бъде на длъжност по-ниска от заеманата преди избора им. Обстоятелството, че с изм., ДВ, бр. 33 от 30 април 2009 г. е изменена Глава седма от ЗСВ относно структурата на следствените органи в страната, не променя горните изводи. Понастоящем бившите окръжни следствени служби представляват следствени отдели към съответните им окръжни прокуратури, респ. Столична следствена служба е Следствен отдел при Софийска градска прокуратура. Жалбоподателят Александър Божидаров Мумджиев е възстановен на длъжността "следовател" в следствения отдел към Софийска градска прокуратура, където от 19.01.2012 г. е встъпил в длъжност, поради което при възстановяването му не е нарушена нормата на чл. 50 от ЗСВ, в какъвто смисъл са доводите в жалбата. Изложените аргументи в жалбата относно невъзможността след възстановяване на длъжността жалбоподателят да бъде атестиран и произтичащите от това обстоятелство негативни последици, макар и обосновани, са встрани от предмета на настоящото производство, поради което не следва да се обсъждат. Очевидна е обаче необходимостта от законодателни промени, които да осигуряват право на съдия, прокурор или следовател да бъдат атестирани дори след встъпването си в длъжността "инспектор" към Инспектората, доколкото посочената длъжност е мандатна за избраното лице и последното след изтичане на определения срок продължава изпълнението на функционалните си правомощия в съдебната система. Твърденията в жалбата и писмените бележи на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила поради липса на мотиви към решенията на ВСС са неоснователни. Видно от протокола на проведеното заседание на 17.01.2012 г., както и от дебатите и разискванията на членовете на колективния орган, процесните решения са предшествани от изказвания на членове на ВСС, поради което доводите за отсъствие на мотиви за постановяване на административните актове са неоснователни. Вотът на ВСС е проведен съобразно законовите изисквания, резултатът от който е израз на свободната преценка на членовете на колективния орган, в рамките на неговите правомощия. Предвид изложеното, ВСС с обжалваното решение правилно е отказал да възстанови Александър Божидаров Мумджиев на длъжност "прокурор" във Върховната касационна прокуратура, т. к. жалбоподателят преди избора му за инспектор в Инспектората към ВСС не е заемал такава длъжност. Правилен е и отказът на административния орган да възстанови Александър Божидаров Мумджиев на длъжност "следовател" в Национална следствена служба. Решенията са законосъобразни, като приети от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон и в съответствие с целта на закона. Поради това не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяната им и жалбата на Александър Божидаров Мумджиев следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,