Решение № 2216 от 26.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7940/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Директор на Териториална дирекция Митница Русе срещу решение 65 от 19.06.2023 г. постановено по адм.д.232 по описа на Административен съд гр. Ловеч за 2022 г. С атакуваният съдебен акт е отменено решение 32-187453/08.06.2022 г. издадено от същият административен орган с което са определени нови митнически стойности на стоките по МД19BG004205002885R2 и МД19BG04205002886R1 подадени 05.07.2019 г. Касаторът счита, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като обосновава наличие на всички касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Неправилни са изводите на съда за незаконосъобразност на административния акт издаден от директора на ТД Митница гр. Русе. При издаване на административния акт са обсъдени всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая. В противоречие с доказателствата по делото е прието, че при издаването на решението е нарушена процедурата по чл.22, §6 от МК. Неправилно е и позоваването на практиката на СЕС по съединени дела С-29/13 и С-30/13, тъй като фактическата обстановка е различна. Неправилно в мотивите на решението е посочено, че митническите органи не са доказали основателността на съмненията , което да обоснове извършеното увеличение на митническата стойност на предмета на внос. Съдът е игнорирал фактът, че основателността на съмненията е безспорно доказана и мотивирана с обстоятелството, че декларираната митническата стойност е определена на база фактури, които в конкретния случай са категорично негодни да докажат по безспорен начин реално платената за стоката цена. Цитираното решение на СЕС по дело С-291/2015 г. е неотносимо, тъй като касае различен предмет и различна правна обосновка. Процедурата по чл.140, §1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 се отнасят не до автентичността на търговската фактура, а до точността на митническата стойност на внесените стоки. На жалбоподателят е било законосъобразно осигурено правото на изслушване, като същият е уведомен за обстоятелствата , на които се основават съмненията на административния орган и именно в тази връзка е изискана обосновка на договорената стойност. Касаторът се позовава на решение 5070/30.05.2022 г. постановено по адм.д.7952/2022 г. Не е съобразено уточнението, че вещото лице не може да установи по безспорен начин реално платената цена. Съдът не е ценил заключението на вещото лице в контекста на фактическата обстановка, имаща значение за конкретното производство. Моли, решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да отхвърли жалбата на дружеството. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции съобразно материалния интерес. Ответникът Илко ЕООД, чрез адв. Петкова оспорва подадената касационна жалба и намира, че същата е неоснователна. Моли, решението да бъде оставено в сила, като правилно постановено. Според приложения отговор по касационната жалба съдът се е съобразил с всички принципи на административния процес, като се е ръководил от процесуалните правила на АПК, съдебният акт е непротиворечив и в синхрон с материалното и процесуалното право, като наведените от жалбоподателя аргументи са неоснователни и в противоречие с доказателствения материал. Върховна прокуратура на РБ, чрез участвалия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Съдът е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила, тъй като не са допуснати нарушения, които да са основания за неговата отмяна. Върховен административен съд, състав на осмо отделение , преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационните основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК , приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка пред Административен съд гр. Ловеч е било решение 32-187453/08.06.2022 г. издадено от Директора на Териториална дирекция Митница Русе, с което са определени нови митнически стойности на стоките по МД 19BG004205002885R2 от 05.07.2019 г. в размер на 5 575.76 лв. и по МД19BG04205002886R1 от 05.07.2019 г. в размер на 11 401.52 лв. Със заповед на директора на ТД гр. Русе е възложено извършването на проверка по реда на чл.48 във връзка с чл.12,15,46, 47 и 51 от МК и чл.84а, ал.1 от ЗМ на Илко ЕООД. Установено е, че за проверявания период от 01.12.2018 г. до 31.10.2021 г. дружеството е декларирало 173 бр. стоки, като е подало 149 бр. митнически декларации за поставяне под режим допускане до свободно обръщение. При процесния внос, осъществен на 05.07.2019 г. е декларирана стока с режим Допускане до свободно обръщение на два броя леки автомобили марка Мерцедес със декларирана митническа стойност в размер на 2083.13 лв. и марка Лексус с митническа стойност в размер на 6796.72 лв. В изискани допълнително документи и информация в приложено писмено обяснение управителя на дружеското е отразил, че закупуването на автомобилите става чрез онлайн търг с явно наддаване, като няма директна връзка с продавача. Плащанията се правят към организатора на търга , като същите са периодични, а не по конкретна доставка, тъй като дружеството има кредитен лимит. В хода на административното производство е изготвена експертиза от вещо лице за пазарната цена на стоката. Определени са стойности за внесените автомобили както следва : за лек автомобил Мерцедес към дата на вноса - 7660 лв. и за лек автомобил марка Лексус към датата на вноса 15 350 лв. С писмо рег.32-131472/20.04.2022 г. Илко ЕООД гр. Троян е уведомен, че срещу него започва административно производство и му е дадена възможност да изрази становище и да представи допълнителни документи във връзка с голям брой подадени митнически декларации включително и процесните. Писмото е връчено на Ю. Димитров управител на дружеството на 30.04.2022 г. Изготвен е доклад за установените в хода на административното производство факти и обстоятелства, като неговите констатации са оспорени с писмо рег.32-161429/18.05.2022 г. С решение 32-187453/08.06.2022 г. Директорът на ТД Митница гр. Русе е отказано приемането на декларираната митническа стойност, като е определена нова такава. При тази фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил следните правни изводи: Административния акт е издаден от компетентен орган, обективиран е в изискуемата писмена форма и е мотивиран от фактическа и правна страна. При издаването му са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, както и нарушение на приложимия материален закон, поради което решението се явява незаконосъобразно. Налице е допуснато процесуално нарушение доколкото от страна на административния орган не са обсъдени всички релевантни факти и обстоятелства от знамение за случая. Митническите органи са уведомили оспорващия за възникналите съмнения, но не са мотивирали същия , като е посочено, че те не са възникнали въз основа на непредоставяне на достатъчно данни и информация от страна на дружеството. Според практиката на СЕС по дело С-29/2013 се приема, като основание което води до прогласяване на незаконосъобразност на административния акт. Позоваването на доклад BG00400/1/13 от 24.03.2022 г. , рег.32-97828/24.03.2022 г. , в който са отразени констатациите от извършената проверка. Основно доказателство на което се позовава административният орган е експертиза изготвена от вещото лице Р. Илиев на употребявани леки автомобили. Тази експертиза не е предоставяна на Илко ЕООД в съответствие с разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗМ. Не е спазена стриктно и процедурата по чл.22, §6 от Регламент /ЕС/ 952/2013, според която преди вземане на неблагоприятно решение митническите органи са длъжни да съобщят на лицето всички свои мотиви и да му предоставят възможност да изрази становище в определен срок. Тежестта на доказване на наличието на основателни съмнения е за митническите органи, като последното е и предпоставка за не приемането на декларираната митническа стойност. Горното сочи за необоснованост на съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност в нарушение на чл.140 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447. В случая не е посочена причината за незачитане на данните за платените суми в приложените фактури при условие, че не се отрича тяхната автентичност. Административният орган при издаване на оспорвания акт не е извършил анализ на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Посочено е, че са изложени формални мотиви за отхвърлянето на всеки от вторичните методи за оценка с цел да се приложи метода по чл.74, §3 от Регламента. При изготвената експертиза не е извършен оглед на автомобилите, за да може да бъде установена пазарната им цена спрямо действителното състояние на автомобилите. Определяща е била стойността, която МПС е придобито на търга, а не продажната цена на подобно МПС в България. Решението е правилно. При извършената от настоящата инстанция касационна проверка на съдебния акт не се установиха нарушения на съдопроизвоствените правила от категорията на съществените или неправилно приложение на материалния закон, които да са основание за отмяната му. Споделят се изводите на АС гр. Ловеч, че при издаването на административния акт не са спазени административно производствените правила и това е опорочило проведената от митническите органи процедура за промяна на декларираната митническа стойност. Съобразявайки твърденията на страните решаващият състав правилно е формулирал спорните между тях въпроси дали митническите органи са обосновали в достатъчна степен т.н. основателни съмнения по смисъла на чл. 140, §2 от Регламент /ЕС/ 2015/2447 относно декларираната митническа стойност на 2 бр. автомобили и спазена ли е процедурата по чл.141 от същия Регламент във връзка с чл.74, §3 от Митническия кодекс за определяне на нова митническа стойност. Споделят се изводите на съда, че при издаване на административния акт са допуснати нарушения на административно производствените правила, които са самостоятелно основание за неговата отмяна. Според тълкуването на СЕС дадено в т.52 на решението постановено по дело С- 263/06 за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Ето защо в рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане, гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Аргументи за това се черпят и от регламентацията на общата процедура във връзка с правото на изслушване - в чл. 8, § 1, б. "а" от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично е предвидено, че в съобщението, упоменато в член 22, § 6, първа алинея от Кодекса, се посочват: документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение. Вярно е, че до Илко ЕООД е изпратено уведомително писмо, но то не съдържа мотиви, не са описани дори обстоятелствата въз основа на които административният орган има намерение да издаде неблагоприятно решение. Допуснато е и друго нарушение на административно производствените правила, тъй като експертизата изготвена по възлагане на административния орган не е връчена на лицето и то не се е запознало с начините, методите и данните, които са послужили на експерта, за да определи стойност на автомобилите различна от декларираната. Вярно е, че на дружеството е връчен изготвения доклад за проверката, но това е сторено в края на административното производство. Вещото лице изготвя експертизата с преписи за страните съгласно чл.51, ал.4 АПК и страната следва да има възможност да се запознае с нея. Няма данни дружеството да се е запознавало със съдържанието на експертизата. Връчването на доклада не може да замести задължението да административния орган да спазва стриктно процесуалните правила установени в АПК и МКС. Изпратеното до "Илко" ООД уведомително писмо, което касаторът твърди, че е във връзка със задължението му по чл.22, §6 от МКС не съдържа посочване на конкретни факти, обстоятелства и констатации, които ще послужат в последствие за издаване на решение с негативни последици за дружеството. Посочените две нарушения са от категорията на съществените и са самостоятелно основание за отмяна на акта. Несподелимо е и поддържаното от касатора, че първоинстанционният съд е приложил неправилно решение на СЕС по съединени дела С-29/2013 г. и С-30/2013 г. поради различие между настоящия правен спор и този разгледан пред СЕС. Тълкуването на СЕС касае уведомяването на лицата неблагоприятно засегнати от решенията на административния орган и тяхното право на възражение. В конкретния случай направената констатация от АС гр. Ловеч, че не е спазен редът за уведомяване по чл.22, §6 МК и няма пречка да се съобразят указанията на СЕС по цитираните по-горе дела. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че само формално митническите органи са преминали през вторичните методи за определяне на митническата стойност, с цел да достигнат до прилагане на чл.74, §3 МКС. От данните по делото е видно, че до определяне на митническата облагаема стойност по реда на чл.74, §3 МК се е стигнало, когато в рамките на извършен последващ контрол по реда на чл.84 и сл. ЗМ са направени констатации за наличие на основателни съмнения по смисъла на по смисъла на чл. 140, §2 от Регламент /ЕС/ 2015/2447 относно декларираната митническа стойност на процесните автомобили. До игнориране на основния способ за определяне на митническата стойност този на договорната стойност по чл.70, §1 от МКС, се е стигнало, според мотивите на административния акт, поради наличието на основателни съмнения относно декларираната митническа стойност на процесните внесени автомобили. При определяне на новата митническа стойност митническият орган не е възприел декларираната договорна стойност на внесените автомобили. Пристъпил е към определяне на нова, като се е позовал на изготвена експертиза в административното производство. Няма пречка такава експертиза да бъде изслушана, но митническата стойност следва да бъде определена според вторичните методи предвидени в чл.74 от МКС. В конкретния случай липсват дори изложени мотиви защо пазарната цена на автомобилите следва да се приеме за тяхна митническа стойност, в т.ч. как тази стойност отразява действително направените от вносителя разходи за придобиване на стоката. Експертът е определил пазарната стойност, като е използвал метод на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци и метод на пазарните цени /пазарни сравнения/. При митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. Разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 да извършат проверки и да определят друга, но при спазване на подробно и конкретно разписани правила. В тези правила не е предвидено, пазарната стойност да замени митническата дори когато е определена чрез експертиза. След като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на оспорения митнически акт и е отменил същия, Административен съд гр. Ловеч е постановил едно правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на Илко ЕООД следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 1 080 лв. съгласно приложен списък по чл.80 ГПК. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,