Решение № 10775 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11853/2018 г.

Решение № 10775 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11853/2018 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Brilux GmbH&Co. UG/Ко. КГ, Германия срещу решение № 4775 от 12.07.2018 г. по адм. № 11803/2017 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу решение от 14.09.2017 г. на председателя на Патентно ведомство, с което е отказано възстановяването на тримесечния срок по чл. 72в, ал. 1 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели /ЗПРПМ/ за представяне на превод на описанието и претенциите на български език в три екземпляра и заплащане на такса за публикация по отношение на европейски патент с рег. № ЕP2643415 "BESCHICHTUNGMASSE MIT FUNKELEFFEKT"/"СЪСТАВ НА ПОКРИТИЕ С БЛЯСКЪВ ЕФЕКТ". Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че правилно съдът е приел, че е възможно инж. Л. Цачева да не е получила електронното писмо от 27.12.2016 г., с което помощникът на адвоката от германската кантора е възложила на "Патентна Агенция инж. Л. Цачева" да предприеме всички необходими действия за валидизация на патента, установено от неоспореното и прието заключение на вещото лице. Счита за неправилен решаващия мотив на съда, че неполучаването на това електронно писмо е пряка причина за пропускането на срока. Съдът направил неправилен извод за съдържанието на факса, тъй като представеният факс е бил нечетлив, а именно, че инж. Л. Цачева е получила инструкция за валидизация на патента по факса, поради което е разполагала с един месец преди изтичане на срока за валидизация. Представя четлив екземпляр от факса от 29.12.2016 г., от който е видно, че съдържа само инструкция за заплащане на 6-а годишна такса за процесния патент, а не инструкция за предприемане на действия за валидизация на патента. Инж. Л. Цачева счела, че валидизацията на патента е възложена на друг представител. Посоченият срок във факса 30 ноември 2016 г. е срок за плащане на 6-тата годишна такса. Причината за пропускане на срока не е човешка грешка, а неполучаването от инж. Л. Цачева на електронното писмо от 27.12.2016 г., поради което инструкцията за валидизация на патента не е достигнала до нея. Таксите за поддържане на европейски патент могат да бъдат платени и преди валидизацията на патента, тъй като има един двумесечен срок от датата на издаване на европейското решение за издаване на патент, който може да се яви по-кратък от срока, който следва да се валидизира патента. Представителят за България, на които е изпратена тази инструкция, получава факса, плаща 6- та годишна такса за поддържане на патента и потвърждава на немската кантора, сътрудникът на която обаче неправилно приема, че това е потвърждение на инструкция за валидизация на патента. Представителят на ответната страна счита, че жалбата е неоснователна. Сочените обстоятелства не са особени и непредвидени, а се касае за допускане на човешка грешка, която е могло да бъде предвидена и предотвратена и в срок да бъдат спазени изискванията. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, на 07.08.2018 г. при връчено съобщение за решението на 30.07.2018 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че в закона липсва легална дефиниция, определяща кои обстоятелства следва да се считат за особени и непредвидени, като основавайки се на правната теория, смисъла и целта на разпоредбата на чл. 49 ЗПРПМ следва да се приеме, че това са такива обстоятелства, които молителят не е бил длъжен и/или не е могъл да предвиди, не е могъл да им се противопостави, полагайки грижата на добър стопанин, като тези обстоятелства са станали непосредствена причина за пропускане на законово регламентирания срок. Съдът приел, че посочените грешки в комуникацията не са особени непредвидени обстоятелства, които са пряка причина за пропускането на срока по чл. 72в, ал. 1 ЗПРПМ. Жалбоподателят е възложил предприемането на необходимите действия по чл. 72в, ал. 1 ЗПРПМ на адвокатска кантора в Германия, чийто партньор в България е "Патентна агенция Л. Цачева", т. е. и двете агенции са професионално компетентни в достатъчна степен, за да не допуснат поредицата от комуникационни грешки. Житейски възможно е неполучаването на първия имейл, изпратен от г-жа Рьобер към патентната агенция. Това обаче се е случило на 27.12.2016 г. но на същата дата дадените инструкции са били изпратени и по факс и са достигнали до знанието на партньора в България, от която дата до изтичането на крайния срок на 26.01.2017 г. е могло да се предприемат необходимите действия, за което сочи заплащането на таксата /на 04.01.2017 г. е платена 6-тата патентна вноска, последствие изтеглена въз основа на писмо от 25.05.2017 г./. Само това обстоятелство – неполучаването на имейла от 27.12.2016 г., би могло да се възприеме като непредвидено, но доколкото настъпването му отстои във времето с един месец от датата на изтичане на срока и предвид това, че същите инструкции са били изпратени на същата дата и по факс и са достигнали до знанието на получателя, то не може да бъде възприето като пряка причина за пропускането на срока. За останалите обстоятелства съдът посочил, че не могат да бъдат възприети като непредвидени. Те се намират в логична последователна връзка, но се дължат на човешка грешка, поради което не са от естество да не могат да бъдат предвидени, съответно избегнати, ако е положена грижата на добър стопанин. Като такова обстоятелство не може да бъде възприето погрешното възприемане на информацията от г-жа Рьобер, разпоредбата на чл. 49 ЗПРПМ изисква наличието на обстоятелства, стоящи извън волята на участниците в тях. Решението е правилно. Твърденията в молбата за възстановяване на срока подадена до Патентното ведомство са следните: На 27.12.2016 г. сътрудничката на германския адвокат изпратила по електронната поща писмо до агенцията в България да предприеме действия за осигуряване действието на патента и за заплащане на дължимата такса за 6-та патентна година, като поискала незабавно потвърждение. Писмото не било получено от българската агенция и вътрешната комуникационна система на "Кохаус & Флорак" не сработила и не информирала г-жа Рьобер, че потвърждение на нейната поръчка липсва. На 27.12.2016 г. отдел "Подновяване" на "Кохаус & Флорак", който отговарял за таксите за поддръжка на патентите изпратил факс до българската агенция за плащане на шеста патентна година. Българската агенция потвърдила получаването на факса с имейл от 27.12.2016 г. на втория предоставен имейл който касаел всички въпроси, който имейл не бил получен в отдел "Подновяване". На 04.01.2017 г. българската агенция платила таксата за 6-та патентна година /друга такса, последствие върната/. На 10.01.2017 г. от отдел "Подновяване" изпратили същите указания и българската агенция повторно потвърдила поръчката по факс и по имейл. Потвърждението погрешно било изпратено до г-жа Рьобер, а не до отдела "Подновяване", която погрешно приела, че потвърждението е за указанията за плащане на таксата за валидизация на патента. Погрешно била разпределена кореспонденцията от централния имейл на "Кохаус & Флорак", касае се за пакет от изолирани грешки, пет комуникационни грешки и шестата грешка по заблуда и пропускането на срока се дължи на грешка на г-жа Рьобер. При тези изложени обстоятелства, правилно е прието от съда като краен резултат, че не са налице особени непредвидени обстоятелства, даващи основание за възстановяване на срока за внасяне на такса за валидизация на патента. Правилно е прието от съда, че дори електронното писмо от 27.12.2016 г. изпратено от германската кантора за възлагане на валидизацията на патента /за заплащането на таксата по чл. 72в, ал. 1 ЗПРПМ/ да не е било получено от българския представител, в какъвто смисъл е приетото по делото заключение на вещото лице, то не е в пряка и единствена причинна връзка за пропускането на срока за внасяне на таксата за валидизация на патента, а се дължи на последващи грешки в комуникацията. Дори да се приеме соченото от касационния жалбоподател, че изпратеният факс от 27.12.2016 г. е за плащане на друга такса - на 6-тата годишна такса за поддържане на патента и посоченият във факса срок 30 ноември 2016 г. е за заплащане на тази годишна такса, която е следвало да се заплати в двоен размер след срока, което не е било установено от съда, това не променя крайния извод на съда за липса на особени непредвидени обстоятелства. Другото твърдяно обстоятелство, че сътрудникът на германската кантора погрешно счел, че отговорът- потвърждение е за заплащане на таксата за валидизация на патента по чл. 72в, ал. 1 ЗПРПМ, вместо за заплащане на 6-тата годишна такса за поддържане на патента, също не представлява особено непредвидено обстоятелство даващо основание за възстановяване на срока, като се твърди, че погрешно била разпределена кореспонденцията от централния имейл на "Кохаус & Флорак". Предполагането от сътрудничката на германската кантора, че потвърждението е за заплащане на таксата за валидизация на патента, а не за заплащане на 6-тата годишна такса за поддържане на патента, без да прочете потвърждението, е субективно и не дава основание за възстановяване на срока за валидизация на патента в България. Освен това се твърдят поредица от грешки на вътрешната комуникационна система на "Кохаус & Флорак", което не е доказано и е давало повод да се преглежда внимателно кореспонденцията. При полагане на дължимата грижа пропускът за заплащане в срок на таксата за валидизацията на патента по чл. 72в, ал. 1 ЗПРПМ е могъл да се избегне. Като е достигнал като краен резултат до същия извод, административният съд е постановил правилно решение което следна да се остави в сила. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение