Решение № 5331 от 2.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби на Л. Пингаров, приподписани от адвокат Добрев, против решение 1194/01.07.2021 г., постановено по адм. дело 620/2020 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение 713/19.04.2021 г., постановено по същото дело, и против решение 1207/02.07.2021 г., постановено по адм. дело 620/2020 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е изменено решение 713/19.04.2021 г., постановено по същото дело, в частта му за разноските. Касаторът оспорва решение 1194/01.07.2021 г., постановено по адм. дело 620/2020 г. по описа на Административен съд - Благоевград, като неправилно и моли за отмяната му от съда. Счита, че от уредбата на производството за поправка на очевидна фактическа грешка става ясно, че не може да бъде прилагана като редакция на правните изводи на съда, развити по съществото на съдебния спор, нито за поправка на изводите относно оценката на събраните по делото доказателства. Според касатора такъв дисбаланс в първоначалното решение няма и поради това обжалваното се явява недопустимо, тъй като съдът сам го променя, без да има правни основания за това. Касаторът оспорва решение 1207/02.07.2021 г., постановено по адм. дело 620/2020 г. по описа на Административен съд - Благоевград, като неправилно и моли за отмяната му от съда. Твърди, че определянето на размера на разноските за юрисконсултско възнаграждение е по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ и счита, че в случая Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неприложима. Ответникът директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Кирилов, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че е налице основание по чл. 175 от АПК за поправка на очевидна фактическа грешка. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационните жалби са подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. По касационната жалба против решение 1194/01.07.2021 г., постановено по адм. дело 620/2020 г. по описа на Административен съд - Благоевград. С решение 713/19.04.2021 г., постановено по адм. дело 620/2020 г. по описа на Административен съд - Благоевград, е изменен ревизионен акт Р-22000118007844-091-001/04.09.2019 г., поправен с ревизионен акт П-22000120073768-003-001/14.05.2020 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с решение 743/07.05.2020 г. на директора на дирекция ОДОП - София, като в частта на установените задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на Л. Пингаров от дейността като едноличен търговец за 2016 г. в размер на 5 547,72 лв. и лихви в размер на 1 177,04 лв. е определено задължение в размер на 4 229,25 лв. и лихви в размер на 1 525,42 лв., а за 2017 г. установеното задължение за годишен и авансов данък в размер на 1 346,92 лв. и лихви в размер на 183,72 лв. е определено на 1 125,30 лв. и лихви в размер 153,49 лв., или общо 7 0ЗЗ,46 лв. С оспореното в настоящото производство решение 1194/01.07.2021 г., постановено по адм. дело 620/2020 г. по описа на Административен съд - Благоевград, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение 713/19.04.2021 г., постановено по адм. дело 620/2020 г. на Административен съд - Благоевград, като вместо изписаното: изменя ревизионен акт Р-22000118007844-091-001/04.09.2019 г., поправен с ревизионен акт П-22000120073768-003-001/14.05.2020 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП - София, като в частта на установено задължение за годишен и авансов данък като едноличен търговец на Л. Пингаров по ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 5 547,72 лв. и лихва в размер на 1 177,04 лв. определя задължение в размер на 4 229,25 лв. и лихва в размер на 1 525,42 лв., а за 2017 г. установеното задължение за годишен и авансов данък в размер на 1 346,92 лв. и лихва в размер на 183,72 лв. определя задължение в размер на 1 125,30 лв. и лихва в размер на 153,49 лв. или общо 7 033,46 лв., да се чете: изменя ревизионен акт Р-22000118007844-091-001/04.09.2019 г., поправен с ревизионен акт П-22000120073768-003-001/14.05.2020 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП - София, като в частта на установено задължение за годишен и авансов данък като едноличен търговец на Л. Пингаров по ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 8 677,72 лв. и лихва в размер на 1 177,04 лв. определя задължение в размер на 7 359,25 лв. и лихва в размер на 1 525,42 лв., а за 2017 г. установеното задължение за годишен и авансов данък в размер на 1 346,92 лв. и лихва в размер на 183,72 лв. определя задължение в размер на 1 125,30 лв. и лихва в размер на 153,49 лв. или общо в размер на 10 163,46 лв. Съдът е установил, че в конкретния случай е допусната грешка в диспозитива на съдебния акт при изписване размера на установеното задължение за годишен и авансов данък на Л. Пингаров като едноличен търговец по ЗДДФЛ за 2016 г. посочен в ревизионния акт, като вместо изписаната сумата в размер на 5 547,72 лв. следва да се чете сумата в размер на 8 677,72 лв. и лихва в размер на 1 771,04 лв., в резултат на което вместо изписаната сумата в размер на 4 229,25 лв. следва да се чете сумата в размер на 7 359,25 лв. и лихва за забава в размер на 1 525,42 лв. и вместо сумата общо 7 033,46 лв. да се чете общо 10 163,46 лв. Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 от АПК е налице, когато в решението съдът е допуснал писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Разпоредбата има предвид грешки в технически смисъл, които не са свързани с волята на съда по съществото на спора, а се отнасят до несъответствие между така формираната му воля и външното й изразяване в писмения текст на съдебния акт. В мотивите на решение 713/19.04.2021 г., постановено по адм. дело 620/2020 г. по описа на Административен съд - Благоевград, съдът е приел за размер на печалбата сумата констатирана от ревизиращия екип, но е намалил същата с разходи за осигуровки, в резултат на което е постановил изменителния диспозитив. Видно от таблица 1 на ревизионния акт и за поправка на ревизионния акт, установените за 2016 г. задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ са в размер на 8 677,72 лв., а не както е посочено в диспозитива на решението - 5 547,72 лв., и лихва в размер на 1 771,04 лв. Констатиран е внесен от лицето данък в размер на 3 130 лв., като сумата от 5 547,72 лв., посочена в колона 11 на таблица 1, е дължимата сума за довнасяне, получена след намаляване на установения за 2016 г. данък за внасяне с ефективно внесения от лицето. В случая съдът ясно и недвусмислено е формирал воля за отмяна на ревизионния акт в частта на уважената част на жалбата. Въпреки това в диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка при посочване размера на сумите, като е намален размера на дължимите суми като краен резултат за довнасяне, вместо размера на установените за 2016 г. задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, невключващ внесените от лицето такива. В този смисъл неоснователно касаторът твърди, че е допусната промяна на фактическите установявания по делото. Налице е несъответствие между формираната от съда воля и изразяването й в писмения текст на решението, поради което са налице основанията по чл. 175, ал. 1 от АПК за поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба против решение 1207/02.07.2021 г., постановено по адм. дело 620/2020 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е изменено решение 713/19.04.2021 г., постановено по същото дело, в частта му за разноските. С решение 713/19.04.2021 г., постановено по адм. дело 620/2020 г. по описа на Административен съд - Благоевград, Л. Пингаров е осъден да заплати на дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП разноски в размер на 100 лв. В едномесечен срок от постановяването му е подадена молба от директора на дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, е поискано изменение на решението в частта за разноските, като вместо присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. е поискано присъждане в полза на приходната администрация на юрисконсултско възнаграждение в размер на 772,47 лв. С оспореното в настоящото производство решение 1207/02.07.2021 г., постановено по адм. дело 620/2020 г. по описа на Административен съд - Благоевград, съдът е уважил искането. Приел е, че производството по обжалване на ревизионни актове се развива по реда на глава деветнадесета от ДОПК, която съдържа изрична регламентация по въпроса за разноските, уредена в разпоредбата на чл. 161 от ДОПК. Същата е специална и дерогира общото правило, съдържащо се в чл. 78, ал. 8 от ГПК и Наредбата за заплащането на правната помощ. Неоснователен е доводът на касационният жалбоподател, че размерът на юрисконсултското възнаграждение на ответника не следва да се определя по реда на чл. 161, ал. 1 от ДОПК в минимално предвиденото възнаграждение за един адвокат, регламентиран в Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, според която в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, съответно по реда на Наредбата за заплащането на правната помощ. Правилно съдът е приел, че производството по обжалване на ревизионни актове се развива по реда на глава деветнадесета от ДОПК. Присъждането на разноски за това съдебно производство е регламентирано в чл. 161 от ДОПК. Според § 2 от ДР на ДОПК само за неуредените в този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, определено по реда на Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед материалния интерес по делото. При наличието на разпоредба в специалния закон не следва да се прилага чл. 78, ал. 8 от ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК и чл. 248, ал. 3 от ГПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,