Решение № 3482 от 27.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9553/2014 г.

Решение № 3482 от 27.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9553/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Ангел Кирилов Калинов от гр. София срещу Заповед № К-229/01.07.2014 г. на Министъра на външните работи. По наведени в жалбата доводи за незаконосъобразност на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК се иска отмяната му. Претендира присъждане на деловодни разноски. Ответникът - Министърът на външните работи, чрез процесуалния си представител и в представено писмено становище оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли и му присъди направените деловодни разноски. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Не е спорно между страните, че жалбоподателят Ангел Калинов е заемал длъжността "генерален консул" на Република България в Дубай Обединени арабски емирства (ОАЕ). Това обстоятелство се установява и от съдържанието на заповед № К-566 от 28.07.2011 г., с която на основание чл. 65, ал. 1 Закона за дипломатическата служба (ЗДиплС) и решение № 347/25.06.2011 г. на Министерски съвет (МС) е командирован в МВНР - Дипломатическо представителство на РБ в ОАЕ да изпълнява функциите на Генерален консул за времето от 09.10.2011 г. до 08.10.2015 г. С решение № 130 от 13.03.2014 г. МС освобождава Калинова от посочената длъжност на основание чл. 64, ал. 2 от ЗДиплС. С обжалваната пред настоящия състав заповед № К-229 от 01.07.2014 г. на основание чл. 69, ал. 2 ЗДиплС и решението на МС Министърът на външните работи прекратява, считано от 01.07.2014 г. командировката на Калинов в Генералното консулство на РБ в ОАЕ. Заповедта е връчена на същия ден на Калинов, който подава жалба срещу същата на 15.07.2014 г. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното. Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е неоснователна. Оспореният акт е издадена от Министъра на външните работи, който е компетентният орган, съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗДиплС. В специалния закон липсват изрични изисквания към формата на акта, но същата е издадена в писмена форма и съдържа наименованието на органа - издател, наименование на акта, посочен е неговият адресат, както и фактическите и правни основания за издаването му, както и разпоредителна част, с която са определени правата и задълженията и начинът и срока на изпълнението й. Посочено и е пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва. Предвид така установеното настоящият състав намира, че оспорената заповед е постановена в предвидената от закона форма - съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК и наведеният довод за допуснато нарушение по отношение на форма е неоснователно. При постановяването й са спазени предвидените за това административно-производствени правила. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗДиплС Министърът на външните работи издава заповед за окончателно прекратяване на дългосрочната задгранична командировка на генерален консул след изтичане на задграничния му мандат по този закон или след приемане на решение на Министерския съвет за освобождаването му. В случая заповедта е издадена въз основа на решение на МС № 130/13.03.2014 г. С постановяването й въз основа на това решение са спазени и материалноправните предпоставки за издаването на същата. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, при което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед този изход на делото и разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, при което Калинов следва да бъде осъден да заплати на Министерство на външните работи деловодни разноски в размер на 200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 8, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение