Решение № 4509 от 30.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1369/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас, чрез процесуален представител против решение 2282/09.12.2024г., постановено по адм. дело 473/2024г. на Административен съд Сливен, с което по жалба на "С. Инвест" ООД е отменено негово решение 32-809134/08.04.2024г., с което с което по митническа декларация (МД) MRN 21BG0010080338518R7/14.04.2021г. са определени допълнителни задължения за мито в размер на 469.51лв. и данък добавена стойност в размер на 1 032.92лв., за внесената и допусната до свободно обращение стока. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че в хода на административното производство са извършени проверки и са събрани доказателства за определяне на нова митническа облагаема стойност на процесната стока лек автомобил, въз основа на предоставена по електронен път информация от канадските митнически власти. Счита, че са били налице предпоставките на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ за последващ контрол и за наличие на основателни съмнения по отношение декларираната митническа стойност на вносната стока. Правилно митническия орган е приложил нормата на чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013, след като е изпълнил процедурата и е приел мотивирано, че методите посочени в чл. 74, § 1 и § 2 от същия Регламент са неприложими. Органа законосъобразно не е приел размера на декларираната от вносителя митническа стойност на процесния мотоциклет и е увеличил същата, въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, обективирани в представената електронна информация за износ от Канадските митнически власти. Счита се още, че не са нарушени, както се твърди в съдебното решение, забраните по чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията. По подробно изложени доводи моли за отмяна на решението на АС-Сливен и за отхвърляне жалбата на дружеството срещу оспорения акт. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и д. т. Ответникът по касация "С. Инвест" ООД, чрез процесуален представител, в писмени бележки, съдържащи доводи по съществото на спора, оспорва основателността на касационната жалба, като моли за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка на събраните доказателства, наведените касационни основания и извършена служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Сливен е било Решение 32-809134/08.04.2024г., издадено от директора на ТД Митница Бургас по митническа декларация (МД) MRN 21BG0010080338518R7/14.04.2021г., с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ във вр. с чл. 74, § 3, чл. 77, § 1, чл. 85, § 1, чл. 101, § 1, чл. 102 и чл. 104, § 2 от Регламент /ЕС/ 952/2013, чл. 140 и чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, чл. 54, ал. 1, чл. 55, ал. 1, чл. 67, ал. 1 от ЗДДС и чл. 59 от АПК, е определена нова митническа и данъчна облагаема стойност на поставената под режим "допускане за свободно обръщение" стока по МД в размер на 6 666.18лв. и нови размери на дължимото мито и ДДС, съответно са взети под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 469.51лв. и ДДС в размер на 1 032.92лв., или общо установени за досъбиране в размер на 1 502.43лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания. От фактическа страна решаващият съд е установил, че на 14.04.2021г. с МД с MRN 21BG0010080338518R7/14.04.2021г. в МБ "Свободна зона" е приета за режим "допускане за свободно обращение" стока, описана като "употребяван автомобил", марка "Мерцедес-бенц модел: "С300", тип: бензин, първа рег. 01.01.201г., цвят: бял, раб. обем: 3 000 куб. см., двигател: не се чете; шаси WDDGF8BB4BA518545, държава на изпращане/износ CA Канада, условие на доставка CFR стойност и навло; декларирана цена 1 500 CAD, при курс 1,31405лв. за 1 CAD. Приложените документи към МД са описани в решението. При извършена последваща проверка са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката и елементите за определяне на митническата стойност. Получено е писмо от канадските митнически власти с информация за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС, в която фигурира и процесното с цена в размер на 5 073CAD. С писмо от 07.09.2023г. от жалбоподателя са изискани да представи допълнителни документи и информация. След анализ на представените данни директорът на ТД Митница Бургас е уведомил лицата с писмо peг. 32-547682/07.09.202 г., в изпълнение на чл. 22, § 6 от Регламент /ЕС/ 952/2013, за предстоящото издаване на решение за определяне на нов размер на митническата стойност на стоката. В указания срок е постъпило възражение от "С. Инвест" ООД. Митническия орган не е приел възражението и е издал оспорения акт, с който на дружеството са възложени допълнителни задължения за мито и ДДС по отношение на вносната стока. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл. 19, ал. 7 от ЗМ, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но в противоречие с приложимия материален закон. Според решаващия състав по аргумент от чл. 70, § 1 от МК основен метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, т. е. въз основа на действително заплатената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. След анализ на процедурата по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 (Регламент за изпълнение), съдът е посочил, че констатираните несъответствия между обявената при износа стойност и декларираната при вноса договорна стойност на автомобила действително дават основания за извършване на допълнителна проверка по отношение реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, но липсват представени доказателства към получената от канадските митнически власти информация въз основа на която тя се базира. Съдът е посочил, че липсва информация относно съдържанието на посочената в декларираната при износа стойност, дали същата съответства на продажната цена, дали не включва налози, такси и данъци. Според съда е следвало митническия орган да събере информация относно компонентите, които са формирали износната стойност на стоката и едва тогава да я сравнят с вносната такава. АС Сливен е посочил, че неправилно митническия орган е приел, че цената посочена в износната декларация е договорната такава на стоката, тъй като това е прието само въз основа на обобщената информация съдържаща се в износната декларация. При наличието на представени валидни писмени доказателства, неоспорени от митническия орган липсват основания за неприемане на вносната декларация с посочените в нея данни т.е. неправилно митническия орган е отхвърлил декларираната договорна стойност, без да са установили предпоставките за прилагане на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447. Като допълнение е изложил, че митническият орган не е изпълнил вмененото му задължение преди да прибегне към определяне на митническата стойност по разглежданата декларация по чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013, да изчерпи визираните в чл. 74, § 2 вторчини методи по бук. от а/ до г/. АС Сливен е констатирал, че в оспореното решение са посочени мотиви, с които тези методи са отхвърлени като неприложими, но така изложените мотиви са общи и съдържат само твърдения, които не са доказани. Изложил е, че основните доводи за отхвърляне на всеки един от методите е липсата на информация относима към неговото приложение. Констатирал е, че липсват данни по делото да е била събирана такава информация, по какъв начин е извършвана проверката и др. При тези съображения, съдът е приел, че митническият орган необосновано и недоказано е достигнал до извод, че вторичните методи се явява неприложими и съответно необосновано е преминал към определяне на митническата стойност на внесената стока на основание чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013. Така постановеното решение е правилно. Както правилно е приел първостепенният съд, събраните по делото доказателства формират извод за обоснованост на възникването на основателни съмнения в митническия орган досежно декларираната договорна стойност на процесната стока по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение. Според мотивите за издаване на оспореното решение, наличието на основателни съмнения произтича от данни, получени от канадските митнически власти, за превозни средства, декларирани за износ в Канада с дестинация Р. България. Същите са събрани в хода на извършената проверка по линия на международното сътрудничество, въз основа на която е установено, че за автомобил Мерцедес Бенц, модел: С300, шаси: WDDGF8BB4BA518545, е декларирана износна цена в размер на 5 073 CAD, при декларирана договорна стойност на стоката според фактура от 16.02.2021г. в размер на 1 500 CAD. При тези противоречиви данни за автомобил с идентични характеристики, настоящият състав намира, че законосъобразно митническият орган е приел, че съмненията му относно декларираната митническа стойност не са отпаднали и на основание чл. 74, § 1 от МК остойностяването на внесените стоки се извършва чрез последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2 и § 3 от същия кодекс, докато се стигне до този от тях, по който може да се определи митническата стойност на стоките. В този аспект, първоинстанционният съд обосновано е приел, че не са налице предпоставките митническата стойност на стоката да бъде определена по реда на чл. 74, § 3 от МК. Този метод е приложим, когато митническата стойност на стоките не може да се определи последователно по вторичните методи по чл. 74, § 1 и § 2 и то след като се изложат достатъчно аргументирани мотиви, с които се обоснове всяко неблагоприятно за заявителя решение - арг. от чл. 22, § 7 вр. чл. 15, § 1 от МК. В случая, в оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от МК в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Бланкетното посочване, че е направена справка в МИС-ЗА по зададени критерии, без каквито и да било други конкретни данни и доказателства за резултатите от тази справка, не е достатъчно да обоснове тяхното изключване. Независимо, че в мотивите на оспорения административен акт е посочено в какво се състои прилагането на метода по чл. 74, § 3 от МК, то незаконосъобразно митническият орган е приел, че данните в предоставената от канадските митнически власти информация за декларираната износна стойност на автомобила представляват "налични данни на митническата територия на Съюза" по смисъла на чл. 74, § 3 от МК вр. чл. 144, § 2 от регламент за изпълнение. В решение от 9 юни 2022г. на СЕС по дело С-599/20, т. 51, т. 54 и т. 55 е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 от МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от МК, според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват "налични данни" в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 от МК, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно "разумно" и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. Цитираното тълкуване на СЕС, съотнесено към конкретната фактическа установеност налага извод, че определената в оспорения акт митническа стойност не се основава на определени преди това митнически стойности съгласно налични данни в националните бази данни за внос на моторни превозни средства със сходни параметри като марка, модел, година на производство, страна на произход, страна на внос, съответно "употребявани", "катастрофирали" или "с повреди" и на използването на методите по чл. 70 и чл. 74, § 2 от МК в разумна гъвкавост. Митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността. В този смисъл, незаконосъобразно въз основа на декларираната митническа стойност при износа, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, митническите органи са приложили метода по чл. 74, § 3 от МК за митническо остойностяване. Митническият орган бланкетно е посочил, че не са намерени идентични и сходни стоки по смисъла на чл. 74, § 2 от МК и неправомерно е преминал към определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от същия кодекс. Като е достигнал до същия краен извод и е отменил оспореното решение, първостепенният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от заявените касационни пороци и следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация - "С. Инвест" ООД следва да се присъдят разноски в размер на 600лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Не са налице основания за неговото намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК с оглед фактическата и правна сложност на спора и предоставената правна защита. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение