Решение № 7259 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1273/2020 г.

Решение № 7259 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1273/2020 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на П. П., чрез пълномощник адвокат В. Георгиева от АК – Добрич, срещу решение № 442/07.11.2019 г., постановено по адм. дело № 502/2019 г. по описа на Административен съд – Добрич, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 15/16.07.2019 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Добрич. Наведените в жалбата възражения за формиране от първоинстанционния съд на правни изводи, при неотчитане на релевантните към предмета на спора факти и обстоятелства, довели до постановяване на съдебен акт при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3, пр. 1 и пр. 2 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадения административен акт. Предявено е акцесорно искане за присъждане на съдебни разноски. Ответникът – директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Добрич не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 15/16.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена подадената от П. П. жалба срещу разпореждане №[номер 09.05.2019 г. на ръководителя по ПО при ТП на НОИ - Добрич. С горното разпореждане е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, считано от 01.12.2018 г., в реален размер – 165, 01 лева, приравнен на минимален размер – 174, 46 лева. Спорен от правна страна е въпроса относно методиката за изчисляване на индивидуален коефициент, обуславящ съответния размер на дължимата пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето. Въз основа на анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че при определяне на индивидуалния коефициент, органът е взел предвид посочения от жалбоподателя тригодишен базисен период, за който осигурителния доход възлиза на 13 636 лева. Обоснован е извод досежно коректно определени показателите по чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 4 КСО, необходими за изчисляване на индивидуалния коефициент. Изложени са съображения относно правилно приложение на нормата на чл. 70, ал. 2 КСО, в съответствие с която определеният индивидуален коефициент е умножен по средномесечния осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията. Средномесечният осигурителен доход за страната, определен от управителя на НОИ по силата на чл. 37, ал. 5, т. КСО, за периода от 01.12.2017 г. до 30.11.2018 г. е установен на 884. 37 лева. Въз основа на тази сума, умножена по индивидуалния коефициент на жалбоподателя - 0. 504, е определен дохода, от който е изчислена пенсията. В съответствие с установения доход, от който се изчислява пенсията на лицето, първоинстанционният съд намира, че при правилно приложение на нормата на чл. 70, ал. 1 КСО, органите по пенсионното осигуряване са определили пенсията на П. в размер на 165, 01 лева, която е приравнена на минималната такава 176, 46 лева. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че размерът на пенсията на жалбоподателя е определен правилно. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Необосновано е твърдението за неотчитане на правнозначимите за спора факти, което се навежда в касационната жалба. В хода на производството пред Административен съд – Добрич, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначава необходимата поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно-счетоводна експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми относно определяне размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. Правилно е взет предвид, както осигурителния стаж, така и осигурителния доход на жалбоподателя при изчисляване на индивидуалния коефициент. От описа на осигурителния стаж, който е изготвен въз основа на представените от лицето документи и по данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, общо осигурителният стаж е 31 г. 08 м. и 14 д., от които 12 г. 09 м. и 0 д., като земеделски производител. Осигурителният доход през периода 01.01.1988 г. до 31.12.1990 г. е зачетен по удостоверение ВиК – 5472-1/05.12.2018 г. на ВиК Добрич – 13 635, 94 лева; през периода от 01.07.1999 г. до 30.11.1999 г. е зачетен по удостоверение № ФС -22-1109/26.02.2019 г. на община Крушари – 365, 13 лева; и осигурителният доход, като земеделски производител от 01.03.2006 г. до 30.11.2018 г. е зачетен по данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО – 31 760, 00 лева. При установени размери на осигурителния доход и стаж, индивидуалният коефициент 0, 504, обуславящ размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 165, 01 лева е правилно определен. В съответствие с нормата на чл. 70, ал. 13 КСО, съгласно която размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст не може да бъде по-малък от 85% от минималния размер, определен със Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване, размерът на пенсията правилно е приравнен към минималния от 176, 46 лева. Въз основа на изложеното Върховният административен съд – шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,