Решение № 6954 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1065/2017 г.

Решение № 6954 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1065/2017 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Д. А. срещу решение № 1728/7.12.2016 г., постановено по адм. д. № 495/2016 г. по описа на Административен съд-Б. (АС-Б.). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът разузнавач в сектор "БОП" при Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) оспорва касационната жалба по съображения в писмена защита. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1728/7.12.2016 г., постановено по адм. д. № 495/2016 г. по описа на АС-Б. е отхвърлена жалбата на Т. Д. А. против заповед № 12316 ЗЗ-3/20.07.2016 г., издадена от разузнавач в сектор "БОП" при ГДБОП, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) задържане за срок до 24 часа по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснато нарушение на закона и целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационните основания посочени в касационната жалба. Обосновано съдът приема, че заповедта съдържа мотиви и са налице данни по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Към момента на издаване на заповедта е имало издадено постановление от 7.03.2016 г. за образуване на досъдебно производство по пр. пр. № 95/2016 г. на Апелативна специализирана прокуратура - л. 29, за това, че в периода от м. януари 2013 г. в организирана престъпна група е извършила с користна цел престъпления срещу данъчната и осигурителната система по чл. 321, ал. 3 вр. с ал. 2 от Наказателния кодекс (НК). С определение от 15.07.2016 г. по нчхд № 1893/2016 г. по описа на СпНС, 9-състав- л. 30, е разрешено на орган по досъдебно производство № 12316М- 19/2016 г. по описа на ГДБОП пр. пр. № 95/2016 г. на СпП да извърши претърсване и изземване на предмети, книжа или компютърни информационни системи съдържащи информационни данни в недвижим имот, обитаван от Т. А. Д. Претърсването и изземването е извършено на 20.07.2016 г., на която дата е и наложената ПАМ. Представените по делото актове на СпНС и СпП са дали основание на полицейския орган да издаде заповед по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР при наличие на данни за извършено конкретно престъпление, за което е образувано ДП № 19/2016 г. по описа на ГДБОП-МВР. Не е нарушена и целта на закона с оглед ограничаване на свободно придвижване на жалбоподателя при извършване на процесуалноследствени действия по ДП № 19/2016 г. по описа на ГДБОП. При налагането на ПАМ полицейският орган е разполагал с предварителни данни за извършено престъпление, към което е съпричастно задържаното лице. Н. Т. А. да бъде задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се установява и последвалите задържането й действия по разследването на престъплението, след което той е освободен. Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи , непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията.