Решение № 796 от 30.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1870/2008 г.

Решение № 796 от 30.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1870/2008 г., IV г. о., докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 12 ПЗР ГПК, във връзка чл. 234, ал. 2, хипотеза втора, във връзка чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по молба за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК от И. Г. Ш. град В., област П., против влязлото в сила решение от 20.5.2002 г. по гр. д. № 1331/2001 г. по описа на П. окръжен съд, г. к. Обстоятелствата по делото са следните: С решение от 20.5.2002 г. по гр. д. № 1331/2001 г. Старозагорският окръжен съд, г. о., е осъдил И. Г. Ш. от град В., област П., да заплати на Д. Н. К. от град В., област П., 13895,18 лева, представляваща равностойността на 6134,74 щатски долара - получена от ответника сума без основание, ведно със законната лихва, считано от 01.09.200, г. до окончателното заплащане на главницата, както и 1104 лева деловодни разноски. Със същото решение е отхвърлен искът на Д. К. против И. Ш. за разликата от 13895,18 лева до пълния предявен размер от 14080 лева като неоснователен. С протоколно определение от 3.05.2004 г. по гр. д. № 180/2004 г., по въззивна жалба от ответника по исковата молба И. Ш., Пловдивският апелативен съд е оставил без разглеждане въззивната жалба против решението на П. окръжен съд и е прекратил производството. С определение № 156/30.6.2004 г. по ч. гр. д. № 137/2004 г., по частна жалба от ответника по исковата молба И. Ш., Върховният касационен съд, състав на II г. о., е оставил в сила определението на Пловдивския апелативен съд. Срещу влязлото в сила първоинстанционно решение на П. окръжен съд е подадена молба за отмяна по чл. 231, б. "а" ГПК от ответника по исковата молба - И. Г. Ш.. Твърди се, че са налице нови писмени доказателства и обстоятелства от съществено значение за делото, а именно: признание от страна на Д. К., инкорпорирано в нейна исковата молба от 11.10.2007 г. досежно процесната сума. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав. Постъпила е писмена защита от молителя. Ответницата по молбата за отмяна - Д. Н. К. , не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., след като разгледа молбата за отмяна, представените с нея писмени доказателства и с оглед правомощията си по глава ХХI ГПК (отм.), намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) е подадена в срока по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче изцяло е неоснователна по следните съображения: Нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) са налице тогава, когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са и от съществено значение за спора. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора. Следователно законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането. В случая те не са налице. Представеното с молбата писмено доказателство не е ново по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Същото е новосъздадено, тъй като представената искова молба е съставена и депозирана в съда след влизане в сила на влязлото в сила първоинстанционно решение - 11.10.2007 г. Не е ново и визираното в нея обстоятелство, съдържащо изявление, на което се позовава молителя. Едва с представената искова молба ищцата прави признание за обстоятелство, на което молителя се позовава. По изложените съображения молбата са отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от изложените съображения и на основание чл. 234 (отм.) ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,