Решение № 1899 от 20.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8271/2014 г.

Решение № 1899 от 20.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8271/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационните жалби на кмета на община Варна срещу решение № 99 от 17.01.2014 г. и допълнително решение № 722/25.03.2014 г. по адм. д. № 2670/2013 г. Навежда касационни основания за неправилност поради необоснованост и материална незаконосъобразност на решение № 99/2014 г. без конкретни оплаквания. В указания от съда 7-дневен срок внася уточнява и твърди, че административният орган не е бил обвързан от указанията на съда по адм. д. № 2453/2012 г., защото те нямат задължителна сила. Първоначалният предмет на съдебен контрол е бил мълчалив отказ, а сега е ревизионен акт, който не страда от съществени пороци. Като касационни основания за оспорване на решение № 722 от 25.03.2014 г. навежда материална незаконосъобразност и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът дължал произнасяне по същество, след като е изложил съображения за материална незаконосъобразност на РА, което по същество представлява касационно основание за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Ответната страна "Перфект" ООД, гр. Варна оспорва касационната жалба с подробно писмено становище от 14.03.2014 г. Административното производство е по искане за възстановяване на недължимо платени в полза на общината такса за битови отпадъци за периода 2008-2010 г., поради което указанията на съда с отменително решение на мълчаливия отказ да уважи искането, е следвало да бъдат спазени.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, VII отделение, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и намира същите за допустими. Разгледани по същество намира за основателна касационната жалба срещу решение № 99/17.01.2014 г. и частично основателна срещу решение № 722/25.03.2014 г.

Административното производство е започнало по искане на "Перфект" ООД за издаване на акт за възстановяване на недължимо платени такси битови отпадъци за периода 2008-2010 г. за недвижими имоти в СО "Сълзица", Варна. Тъй като по искането не е извършено произнасяне е обжалван мълчалив отказ, съдебното производство по което е завършило с решение № 2989/12.12.2012 г. по адм. д. № 2453/2012 г. по описа на АС - Варна. Съдът отменил мълчаливия отказ, приел, че за периода 2008-2010 г. не е предоставяна услугата поддържане чистота на териториите за обществено ползване в СО "Сълзица" и върнал преписката за произнасяне с указания за уважаване на искането.

Новото административно производство се е развило въз основа на заповед № МД-Р-001/22.01.2013 г. на кмета на община Варна за възлагане на ревизия за периода от 2008-2012 г. на "Перфект" ООД за данък недвижими имоти, данък превозни средства, такси битови отпадъци по ЗМДТ и лихви. Въз основа на ревизионен доклад 001/12.03.2013 г. е издаден ревизионен акт № 002/1.04.2013 г. от началник отдел КРДПС, с който за периода от 2008-2012 г. са начислени такса битови отпадъци в размер на 7331,26 лв., от които внесено 5912,48 лева и дължима сума 1418,78 лв. посочени са и дължими суми за ДНИ, от която е приспадната сумата от 2,08 лв. По реда на административния контрол кметът на община Варна с решение № 2274/26.06.2013 г. е оставил в сила ревизионния акт. С първото постановено решение № 99/17.01.2014 г. първоинстанционния съд е прогласил нищожност на РА МД-РА-002/1.04.2013 г. на началник отдел КРДПС, в частта, в която е отказано възстановяване на платена ТБО за 2008, 2009 и 2010 г. В производство по чл. 176 от АПК е подадена молба от "Перфект" ООД с оплакване, че съдът се е произнесъл по ревизионния акт, но само за ТБО за периода от 2008-2010 г., а дружеството обжалва РА във всичките му части, по което не е формирана воля.

По тази молба съдът по реда на чл. 176, ал. 1 от АПК постановява допълнително решение № 722/25.03.2014 г. и посочва, че административният орган е постановил задължения за ДНИ за периода 2008-2012 г. в размер на 1942,82 лв. и ТБО 1418,78 лв. Обсъдил фактическата обстановка относно проведеното ревизионно производство и неспазените указания с решение № 2989/12.12.2012 г. по адм. д. № 2453/2012 г. на АС - Варна за възстановяване на недължимо платени суми за ТБО за 2008-1010 г. Отново развил съображения, че РА в частта за ТБО за периода 2008-2010 е нищожен и поради това следва да бъде прогласена нищожността. За периода от 2011-2012 г. съдът приема, че не става ясно, за която от трите вида услуга е начислена таксата, което е основание за отмяна, защото съдът не може да се осъществи контрол. Допълнително са изложени доводи, че имотите попадат в зона, за която не е организирано сметосъбиране. Няма доказателства за реално извършване на услугата поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. Посочено е, че ревизионния акт няма за предмет прихващане и възстановяване на ТБО за 2011 и 2012 г. и затова съдът не може да допълни решението в този смисъл, а прихващането и възстановяването става само по инициатива на органа или по писмено искане на лицето и е предоставено на оперативната самостоятелност на органа, поради това не подлежи на съдебен контрол.

С диспозитива на решение № 722/25.03.2014 г. е допълнено решение № 99/17.01.2014 г. в следния смисъл:

1. Отменен е РА в частта за установени ТБО и ДНИ за периода 2008-2012 г., главница и лихви.

1. Отхвърлена е жалбата в останалата част.

1. Върната е преписката за произнасяне по искането за възстановяване и прихващане за ТБО за периода от 2008-2010 г., и

1. Отхвърлено е искане за допълване на решение № 99 в частта относно отказ за прихващане и възстановяване на публични вземания за ТБО за 2011 и 2012 г.

За ДНИ е посочено, че неправилно данъкът е начислен за обектите като за стопански, а не като за жилищни сгради, което е отменително основание за отмяна на РА. Поради допуснати грешки относно ДНИ и ТБО впоследствие в производство по чл. 175 от АПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение № 1163/20.05.2014 г.

Настоящият съдебен състав приема следното:

I. Решение № 99/17.01.2014 г. е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Първоинстанционният съд приема, че е сезиран с жалба срещу РА в частта, в която е отказано възстановяване на платена такса битови отпадъци за периода 2008-2010 г. в общ размер на 4187,71 лв., но такъв административен акт няма. Предмет на делото е РА № 002/1.04.2013 г. от началник отдел КРДПС, с който за периода от 2008-2012 г. са определени по основание и размер публични задължения и в така издадения административен акт не е изразена воля за отказ за възстановяване на платена такса за битови отпадъци. В тази част решението е недопустимо поради липса и на жалба срещу отказ за възстановяване и на предмет на оспорване. Решението следва да бъде обезсилено.

II. Решение № 722/25.03.2014 г. е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила при определяне на ТБО за периода 2008-2010 г.

Прихващането или възстановяването на недължимо платени суми по чл. 129 и сл. от ДОПК се извършва по искане на лицето или по инициатива на органа по приходите или по реда на проверката или по реда на ревизията. Няма въведена поредност на двете административни производства. Проверката приключва с акт за прихващане или възстановяване, а ревизията с ревизионен акт и подлежат на съдебен контрол. Неправилни са съображенията на съда, че прихващането или възстановяването е в оперативна самостоятелност на органа по приходи и не подлежи на съдебен контрол- стр. 5 от решението. В случая с решение по адм. д. № 2453/2012 г. по описа на АС-Варна е отменен мълчалив отказ на административния орган да се произнесе по искане на "Перфект" ООД за възстановяване на ТБО за периода от 2008-2010 г., а преписката е върната на основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК за ново произнасяне с указания за уважаване на искането. Ревизията е проведена след връщане на административната преписка за период 2008 г.-2012 г. за дължими ТБО и ДНИ и е приключила с ревизионния акт. Видно е, че при определяне на задължение за ТБО за 2008-2010 г. не са изпълнени указанията за недължимост на таксата за поддържане на чистота на територии за обществено ползване. Няма пречка, когато органът по приходите е сезиран с искането на лицето по чл. 128 от ДОПК да проведе ревизия. Органът по приходите е бил длъжен обаче да се съобрази с дадените от съда указания за недължимост на ТБО за периода от 2008-2010 г. При проверка на законосъобразността на ревизионния акт съдът дължи произнасяне по същество, съгласно чл. 160, ал. 1 и ал. 4 от ДОПК и не може да връща преписката на административния орган, тъй като няма такова правомощие. Като е отменил ревизионния акт и постановил връщане на административната преписка за произнасяне по искане за възстановяване и прихващане на платени задължения за ТБО за данъчни периоди 2008-2010 г. съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменително основание по чл. 221, ал. 2 от АПК. В тази част решението следва да бъде отменено, а делото върнато на съда за ново произнасяне.

III. Решението е правилно в частта, в която е отменен ревизионния акт за определяне на ТБО за периода 2011-2012 г. Неправилно съдът приема, че не е ясно за кой компонент от услугата е начислена таксата. От мотивите към решение № 2274/26.06.2013 г. - л. 111 на кмета на община Варна е видно, че е начислена такса само за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Законосъобразни и обосновани са обаче мотивите във втората им част, че в случая за този период от време такава услуга не е предоставяна в района на имота. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ границите на районите и услугите, които се предоставят се определят със заповед на кмета. Под район се разбира територията, описана в заповедта, в границите на която общината организира предоставянето на съответния вид услуга. В случая видно от заповед № 3434/29.10.2010 г. за 2011 г. имотите на жалбоподателя не попадат в такъв район. Кметът е определил районите в "Район Младост" като границите в СО "Сълзица" са описани чрез конкретно изброяване на имотите, за които се предоставят услугите сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битовите отпадъци. Сред тези имоти не са посочени имотите на жалбоподателя. Заповед № 3825/28.20.2011 г., която се отнася за периода 2012 г. не е приложена по делото. Като е отменил в тази част ревизионния акт съдът е постановил в тази част правилно решение, което следва да се остави в сила.

IV. Правилно е решението на съда в частта, в която е отменен РА № МД-РА-002/1.04.2013 г. в частта за допълнително начислен ДНИ за периода 2011-2012 г. за имот № 851 втори и трети жилищен етаж. В нотариалния акт № 77 - л. 28 от делото, имотът е описан като втори и трети жилищни етажи, в декларацията на л. 30-32 от делото втори и трети етаж от сградата също са описани като жилищни етажи. Не са ангажирани доказателства за друго фактическо ползване на етажите.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение