Решение № 2303 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16619/2013 г.

Решение № 2303 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16619/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Лозан Панов Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Павел Милчев Павлов, от гр. Плевен, против решение № 11102 от 25.07.2013 г. по адм. дело № 15843/2011 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЧР-03-46/21.10.2011 г. на министъра на правосъдието. Посочените пороци релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно прилагане на материалноправните норми и необоснованост. Ответникът - министърът на правосъдието, чрез упълномощения си процесуален представител юрк. Желязков, застъпва становище, че атакуваното решение е законосъобразно, а касационната жалба - неоснователна, поради което моли да бъде отхвърлена. Претендират се разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура взима становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Адм. д. № 15843/2011 г. по описа на ВАС е образувано по жалба на Павел Милчев Павлов, от гр. Плевен, против заповед № ЧР-03-46/21.10.2011 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е прекратено служебното му правоотношение като началник на сектор Областно звено "Охрана - Търговище" при Главна дирекция "Охрана" като му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Заповедта е подписана от заместник - министър на правосъдието, съгласно надлежно овластяване по силата на заповед № ЛС-04-1215/11.10.2011 г. на министъра на правосъдието. С обжалваното решение състав на ВАС, пето отделение, е отхвърлил жалбата по съображения, че е издадена от компетентен орган при спазване на установената в чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) и при спазване на материалноправните разпоредби. Приел е, че основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност и налагане на дисциплинарното наказание спрямо служителя е системното нарушаване на служебната дисциплина, изразяваща се в допускане игра на карти от подчинените и началника в работно време; грубо, невъзпитано и неоправдано лошо поведение от страна на Павел Милчев Павлов, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители; постоянно пушене в работните помещения; пропуски в изучаването и прилагането на разпоредби, водещи до застрашаване сигурността на подчинените служители; пропуски при водене на служебната и отчетна документация, ползване на служебни автомобили за лични нужди, пропуски при заприходяване на материални активи. Решението е правилно. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, като е обсъдил всички фактически обстоятелства, доказателствата в тяхната съвкупност и доводите на страните. Неоснователни са касационните доводи за нарушение на материалния закон. Правилно тричленният състав е приел, че оспорената заповед № ЧР-03-46/21.10.2011 г. отговаря на изискването за форма на чл. 246, ал. 1 ППЗМВР, тъй като в административния акт са посочени мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията; разпоредбите, които са нарушени, правното основание и наказанието, което се налага. Доводите на касатора за допуснати нарушения на процесуалните правила при провеждането на дисциплинарното производство са обсъдени подробно от съда във връзка със събраните по делото доказателства. Обосновани са изводите му, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е осъществена в съответствие с изискванията на закона. Предприети са всички действия, гарантиращи правото на защита на жалбоподателя по чл. 243, ал. 4 ППЗМВР. Установените в хода на производството факти, несъмнено сочат на вмененото с обжалваната заповед поведение на касатора, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на правосъдието, в частност правилата на чл. 44, чл. 69, чл. 70 и чл. 71 от Етичния кодекс (утвърден със заповед № 10-04-755/17.08.2006 г. на министъра на правосъдието), уронващо престижа на службата. Достатъчно за да ангажира дисциплинарната отговорност на служителя е обстоятелството, че той е ползвал за лични нужди на себе си и на съпругата си служебен автомобил, предоставен му в качеството на началник на сектор Областно звено "Охрана - Търговище" при Главна дирекция "Охрана". Тези негови действия правилно са били квалифицирани като поведение, несъвместимо с изискванията на чл. 89 от Етичния кодекс, съгласно който служителят не може да използва служебното си положение за осъществяване на свои лични или на семейството си интереси. Твърдението за недоказаност на действията на Павел Милчев Павлов Митев не кореспондира със събрания доказателствен материал по делото. Декларативното твърдение за немотивираност на съдебния акт, породено от несъгласие с крайния резултат, а не от конкретно обосновано неточно установен релевантен факт, не може да доведе до извод за необоснованост. Като е приложил правилно материалния закон, съобразно релевантните за спорното право юридически факти, тричленният състав е постановил правилно решение. Не са налице твърдяните в касационната жалбата отменителни основания, с оглед на което настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, въз основа на направеното от процесуалния представител на ответника - министърът на правосъдието искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 143 АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Министерство на правосъдието съдебни разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав