Решение № 643 от 20.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 712/2010 г.

Решение № 643 от 20.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 712/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на осъдените Ч. Т. и М. Т. за ревизия на влязлата в сила присъда № 252/27.05.2010 г., постановена по НОХД№ 257/2010 г. на Разградски районен съд /РС/, по реда на възобновяването, регламентиран в чл. 425, ал. 1, т. 3, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. В депозираното искане се релевират оплаквания за явна несправедливост на съдебния акт в наказателноправната и гражданскоправната санкционна част. Аргументира се незаконосъобразност на отказа за правоприлагане на института на чл. 66 от НК при определяне начина на изтърпяване на наложените наказания лишаване от свобода, с поставен акцент на игнорираните от съдебните инстанции фактически данни за личността на осъдените лица /възраст, чисто съдебно минало, добри характеристики и процесуално поведение/, и на предвидената в чл. 36 от НК специална превенция на наказателната санкция. Излагат се бланкетни доводи и за прекомерна завишеност на индивидуализираните обезщетения за претърпени от пострадалата К. неимуществени вреди, в пряка причинно-следствена връзка с престъпните посегателства по чл. 142а, ал. 3, пр. 3 и чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1, ал. 1, т. 2 от НК. В съдебно заседание на 14.12.2010 г. правата на осъдените Ч. Т. и М. Т. се охраняват от упълномощен адвокат, който поддържа искането. Процесуалният представител на частния обвинител и граждански ищец пледира за правилност на придобилата юридически стабилитет присъда, като в хода на пренията моли за присъждане на направените пред ВКС разноски. Прокурор при ВКП дава алтернативно заключение за упражняване на правомощията по чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и за връщане на делото за ново разглеждане, или за оставяне без уважение на подаденото искане. Предложението за възобновяване на наказателното дело се базира на непълнота на мотивите в обстоятелствената част на атакувания съдебен акт, обективиращи преценката на съдебните инстанции за приложимия по-благоприятен материален закон и предпоставящи лимитиране размера на санкционните последици по чл. 58а, вр. чл. 55 от НК / отменена редакция, ДВ, бр. 27/2009 г./, което индицира на допуснати процесуални нарушения и е извън обсега на искането на осъдените. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на осъществения извънреден контрол, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 252 от 27.05.2010 г., обявена по НОХД № 257/2010 г., след проведено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК съкратено съдебно следствие, Разградски районен съд е признал Б. Е. К. и непълнолетния М. Л. Т. за виновни в това, че на 6.12.2009 г., в с. Езерче и гр. Разград в съучастие, в качеството на съизвършители противозаконно лишили от свобода 14-годишната Х. К., поради което на основание чл. 142а, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, и в съответствие с правните предписания на чл. 58а , вр. 55, вр. чл. 2 и чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК им наложил наказания - ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при условията на чл. 66 от НК за подсъдимия К. и ЕДНА ГОДИНА пробация, със задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. т. 1 и 2 от НК за М. Т.. Със съдебния акт е ангажирана наказателната отговорност на непълнолетния М. Л. Т. и Ч. Л. Т. и за осъществено на същата дата престъпно посегателство по чл. 152, ал. 3, т. 1, пр. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НК спрямо ненавършилата 18-години пострадала К., с индивидуализирани санкции - лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, в рамките на чл. 63, ал. 2, т. 2 от НК за М. Т. и ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, изпълнението на което отложено с ПЕТГОДИШЕН изпитателен срок, за Ч. Т.. На основание чл. 23 от НК на непълнолетния М. Л. Т. е определено общо най-тежко наказание за включените в съвкупността престъпления - лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, при първоначален общ режим на изтърпяване. С визираната присъда подсъдимите лица са осъдени да заплатят в полза на гражданския ищец К. сумите от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпното деяние по чл. 142а, ал. 3, вр. ал. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, и 30 000 /тридесет хиляди/ лева- неимуществена обезвреда за посегателството по чл. 152, ал. 3, т. 1, пр. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НК. Първоинстанционният съдебен акт е бил предмет на въззивна проверка и влязъл в сила, след постановяване на решение № 83/18.10.2010 г. на ОС-Разград, изменящо го в санкционната част досежно приложението на института на условното осъждане спрямо Б. К. и Ч. Т., с произтичащите от това последици, сочещи на неговата необжалваемост и юридически стабилитет. Искането на осъдените М. Т. и Ч. Т. е допустимо за разглеждане в съдебно производство, при спазване на установения от чл. 419 - 426, гл. ХХХIII от НПК нормативен регламент, очертаващ извънреден способ за съдебен контрол-възобновяване на наказателното дело, но то е неоснователно. Правилна е обективираната в атакуваната присъда преценка за липса на основания, обосноваващи прилагане на материалноправната норма на чл. 66 НК. Институтът на условното осъждане предпоставя кумулативна даденост на лимитираните в чл. 66 от НК условия относно размера на наложената наказателна санкция и съдебното минало на подсъдимото лице, които съдът е задължен и оправомощен да интерпретира и оцени съвкупно с възможното постигане целите на чл. 36 от НК спрямо осъдения и другите членове на обществото, при вземане на решение за отлагане изпълнението на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Характеристиките на осъществените от М. Т. и Ч. Т. инкриминирани деяния, консумиращи престъпните състави на чл. 142а, ал. 3, вр. ал. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 152, ал. 3, т. 1, пр. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НК, индициращи на завишена степен на обществена опасност и социалният отзвук на този вид противоправни посегателства против личността не мотивират приложимост на визирания институт, с оглед предвидените императивни законодателни изисквания за генерална превенция на наказателната санкция. С демонстриран професионализъм и проявен юридически усет съдебните инстанции са анализирали тежестта на извършените от осъдените лица престъпления, правнозначима за формиране на заключението досежно вида, параметрите и начина на изпълнение на определените наказания. Съобразени са инидвидуализиращите деянията обективни престъпно съставомерни признаци - време; място; механизъм на осъществяване и интензитета на упражнената чрез сила и заплашване принуда; насоченост по отношение на лице в незряла възраст /14-годишната Х. К./; настъпилите общественоопасни последици и актуалното състояние на пострадалата, преживяваща адаптационно разстройство, вследствие на инкриминираните посегателства; със съответните им субективни измерения в съзнанието на съпричастните към очертаните престъпления. Обсъдена е и конкретиката от факти, сочеща на кумулиране на квалифициращи обстоятелства по ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 на чл. 152 от НК; и на усложнена престъпна дейност, реализирана в съучастие, с каузален принос на всеки един от осъдените и при условията на множество престъпления за непълнолетния М. Т.. При диференциране на наказателната отговорност на осъдените е отчетен и общественият резонанс на инкриминираните престъпни деяния в аспекта на застрашените и накърнени с тях човешки права, строго охранявани и гарантирани от закона - половата неприкосновеност и свободното придвижване на гражданите. При съблюдаване на честотата на подобни престъпни прояви, отразена и оповестена от обявената статистика и отдавайки специално внимание на сериозната укоримост на инкриминираните престъпления, е изградено и словно материализираното в постановения влязъл в сила съдебен акт становище за съществуваща реална опасност прилагането на чл. 66 от НК в казуса, предмет на разглеждане по настоящото дело, да бъде възприет като безнаказаност. Очертаните фактически и юридически констатации обуславят несъстоятелност на претендираното от осъдените лица отлагане на изтърпяването на наложените им наказателни санкции - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, с подходящ изпитателен срок, в подкрепа на което се акцентира на обстоятелствата, че М. Т. и Ч. Т. са неосъждани младежи, с добри спортни характеристики и същите с направените в рамките на особената процедура по Глава двадесет и седма, чл. 370-374 от НПК пълни самопризнания са съдействали за разкриване на обективната истина в наказателния процес. Визираният аргумент, свързан със съдебното минало на осъдените е изискуемо от материалната норма на чл. 66 от НК необходимо формално условие, но недостатъчно за нейното приложение. В контекста на изложеното за степента на обществена опасност на инкриминираните престъпления и социалната потребност от адекватно възмездие на тези неправомерни посегателства, задължение за условно осъждане не създават и фактическите данни за възрастта на М. и Ч. Т., и спортните им отличия като състезатели по борба в С. "Л. Ахмедов" - Р.. Промяна в заявената позиция не внася и подчертаната от защитата форма на процесуално участие на осъдените лица. Признанието на фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, предпоставя съблюдаване предписанията на диференцираното алтернативно производство /съкратено съдебно следствие пред първата инстанция/ и предопределя правоприлагане на разпоредбите на чл. 58а, вр. чл. 55 от НК като санкционни последици, без оглед на предвидените в последната основания. То обаче не следва да се абсолютизира при лимитиране на изключително смекчената по силата на закона отговорност и да се отъждествява с безусловна необходимост от прекомерна снизходителност при индивидуализация на наказанията като вид, размер и начин на изпълнение. Действително материалноправната норма на чл. 66 от НК, регламентираща института на условното осъждане отдава преимуществено значение на личната превенция, но не обосновава пренебрегване на възпитателното и предупредително въздействие на наказателната санкция върху останалите членове на обществото. Тежестта и своеобразният облик на инкриминираната престъпна дейност, и социалната нетърпимост към коментираните неправомерни посегателства в обсега на общата престъпност обуславя наложителност осъдените М. Т. и Ч. Т. да бъдат поставени в изолация, за постигане на предвидените в чл. 36 от НК цели на наказанието, в изискуемата се императивна цялост и взаимовръзка. Предложените съображения очертават несъстоятелност на искането на осъдените за приложение на института на чл. 66 от НК и мотивират касационния състав да приеме липса на предпоставки за упражняване на правомощията по чл. 425, ал. 1, т. 3, вр. 422, ал. 1, т. 5, вр. 348, ал. 1, т. 3 и ал. 5, т. 2 от НПК. Присъдата не страда и от претендираните пороци на гражданско-осъдителната част, релевирани декларативно в писменото изложение. В съответствие с изискванията на закона и обичайната съдебна практика са правните изводи на първостепенния и въззивен съд за основателността на предявените от Х. К. граждански искове и за размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, причинени на пострадалата. Правилно съдебните инстанции на базата на установената фактология за инкриминираните престъпления и субсумиращата ги правна квалификация по чл. 142а, ал. 3, вр. ал. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 152, ал. 3, т. 1, пр. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НК са преценили, че същите са елемент от фактическия състав, представляващ основание за възникване и носене на гражданска отговорност. Визираните престъпни деяния съставляват непозволено увреждане, с надлежно констатирана и доказана причинна връзка между противоправното поведение на осъдените лица - извършители на посегателствата против личността и настъпилите за жертвата общественоопасни последици. При стриктно съблюдаване на установените в чл. 52, вр. чл. 45 от ЗЗД критерии за справедливост е отмерена и неимуществената обезвреда. П. са интерпретирани изпитаните от непълнолетната К. страх, унижение, болки и страдания в инкриминираната нощ; отчетен е преживеният от нея посттравматичен шок и отдадено нужното значение на отражението на престъпните прояви за психофизическото развитие на подрастващата. Убедителна е словно обективираната в атакувания акт аргументанция, че присъдените суми на конституираната в качеството на граждански ищец Х. К. са предназначени да репарират причинения й с инкриминираното поведение на М. и Ч. Т. вредоносен резултат и да я възмездят за извършените спрямо нея неправомерни посегателства, поради което отсъстват основания за корекцията му в желаната от осъдените посока. С оглед изложеното настоящият състав намира, че претенцията на М. Т. и Ч. Т. за ревизия на придобилата юридически стабилитет присъда № 252/27.05.2010 г. на Разградски РС в наказателноправната и гражданскоправна санкционна част, в обхвата на предоставената от процесуалните разпоредби на чл. 419-426 от НПК компетентност за извънреден съдебен контрол, следва да бъде оставена без уважение. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъдените лица трябва да заплатят и сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направените пред ВКС разноски, в полза на частния обвинител и граждански ищец Х. К., действаща със съгласието на своята майка и законен представител Г. К.. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд