Решение № 14556 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7744/2018 г.

Решение № 14556 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7744/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Георгиев и на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), чрез процесуалните им представители, срещу Решение № 84 от 3.04.2018 г., постановено по адм. дело № 489/2017 г. по описа на Административен съд Стара Загора. С обжалваното решение, съдът, в производство по чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 във вр. с чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е осъдил ГДИН да заплати на И. Георгиев обезщетение в размер на 1500 лв. за претърпени неимуществени вреди в периода 27.09.2012 г. – 1.12.2015 г. вследствие неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и незадоволителни хигиенни условия в Затвора гр. Стара Загора в този период, като искът е отхвърлен за горницата над 1500 лв. до претендираните 25 000 лв., както и за периодите 18.06.2009 г. – 26.09.2012 г. и 1.12.2015 г – 30.09.2017 г, като неоснователен. Касаторът И. Георгиев обжалва решението в частта, в която искът му е отхвърлен и твърди, че в тази част решението е неправилно и необосновано. Посочва се, че съдът не е отчел всички относими факти и обстоятелства по делото, като също така не са взети под внимание представените доказателства. Касаторът – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", обжалва решението в осъдителната му част, с твърдения за нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се възражения срещу фактическите и правни изводи на съда. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част, отхвърляне на иска изцяло, алтернативно, намаляване размера на присъденото обезщетение. Направено е искане за присъждане на разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно, поради което са допустими. Разгледана по същество, касационната жалба на И. Георгиев е частично основателна, а на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – неоснователна. Производството пред Административен съд Стара Загора е образувано по искова молба на И. Георгиев против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") за присъждане на сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в периода 18.06.2009 г. – 30.09.2017 г. /без периода 27.07.2016 г. – 23.08.2016 г., когато Георгиев е бил на лечение/, следствие незадоволителни битови и хигиенни условия, а именно: липса на достатъчна жилищна площ, светлина и естествено проветрение, наличие влага, насекоми, неосигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в килиите до 1.12.2015 г., а за целия период на мястото за провеждане на престой на открито, неосигуряване възможност за спортни занимания, накърняване тайната на кореспонденцията и липса на адекватна медицинска помощ. Съдът е установил от фактическа страна, че в периода 1.06.2011 г. – 18.09.2013 г. И. Георгиев работил като работник в мебелен цех, а в периода 18.09.2013 г. – 28.01.2014 г. не е работил. След това от 28.01.2014 г. до 23.06.2016 г. работил сменник, а след това сервитьор в обслужващата дейност. В периода 27.07.2016 г. – 23.08.2016 г. Георгиев е бил приведен в Затвор гр. Ловеч, за лечение в затворническата болница към този затвор, като от 23.08.2016 г. е бил върнат в Затвора гр. Стара Загора и е работил към мебелния цех. Посочено е, че до 1.12.2015 г. И. Георгиев е бил настанен в спално помещение килия № 2, което не е разполагало със санитарен възел, поради което за времето от 22 ч –до 06 ч ищецът е търпял ограничения във възможността да ползва достъп до тоалетна и течаща вода, защото килията е била заключена, поради и което лишените от свобода са били принудени да ползват за физиологичните си нужди кофа. През останалото време на денонощието възможността за достъп до санитарните помещения не е била ограничена. През пролетта на 2016 г. е приключен ремонт на спалните помещения, в следствие на който килиите са били оборудвани със самостоятелен санитарен възел. От материалите по делото съдът установил, че всички спални помещения в Затвора гр. Стара Загора са били с осигурен естествен достъп на светлина, възможност за проветряване, възможности за отопление и изкуствено осветление. След извършен оглед от съда било установено, че килия № 2 е с площ 9. 20 м на 5. 00 м, като в нея има 11 легла, 2 маси, шест стола, 7 шкафа, три прозореца. Първоначално ищецът се е намирал в тази килия, а след 23.06.2016 г. е бил разпределен в килия № 5, основно ремонтирана в периода 2015 г. – 2016 г., поради и което помещението е разполагало със санитарен възел, течаща вода и баня. От представена от ответника справка е установено, че това помещение е с площ 21 кв. м., но при извършено измерване на място при извършен от съда оглед били установени размери 5. 20 м на 5 м. В килията имало 7 легла, 2 отваряеми прозореца с решетки без мрежи, 4 шкафчета, 1 маса, 2 помощни маси и 5 стола, а настаняваните лица били между 4 и 8. По отношение на местата за провеждане на престой на открито съдът констатирал, че там има чешми, а през април 2015 г. били изградени тоалетни. Посочено е, че на ищеца е бил осигуряван полагащия му се не по-малко от 1 час дневно престой на открито, като същият се е провеждал се в две обособени зони за престой, където е имало възможност и за физическа и спортна активност. Във връзка с твърденията за лошо медицинско обслужване съдът посочил, че медицинският център към Затвора гр. Стара Загора обслужва лишените от свобода по график, а при спешност болни се преглеждат и извън графика. Подробно е описано здравословното състояние на Георгиев при постъпването му в Затвора гр. Стара Загора, както и оказваните му медицински грижи след това. По отношение на твърденията на Георгиев за забавяне, непредаване или ненадлежно предаване на кореспонденция от и за него, съдът посочил, че по делото не са били представени данни, които да са в подкрепа на така посоченото от ищеца. За изясняване на обстоятелствата по делото, освен множеството писмени доказателства, такива са били събрани и от двама свидетели чрез разпит, като те са дали данни относно хигиената в Затвора гр. Стара Загора и емоционалното състояние на ищеца. Съдът, въз основа на установените факти по делото и анализа на относимите за правилното решаване на спора доказателства, е направил извод за частична основателност и доказаност на ищцовата претенция. За периодите 18.06.2009 г. – 26.09.2012 г и 28.09.2017 г. – 30.09.2017 г. искът на И. Георгиев е отхвърлен като неоснователен. Съдът приел, че за периода 27.09.2012 г. – 1.12.2015 г. на И. Георгиев не му е бил осигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като отделно от това като цяло хигиенни условия в Затвора гр. Стара Загора не са били добри, което представлява нарушение на чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС във вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС, поради и което, бивайки поставен в такива условия, на ищеца е било нарушено правото му на хуманно отношение по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС. За недоказани са приети твърденията на Георгиев за обитаване на спални помещения с толкова малка площ, че да е било нарушено правото му на хуманно отношение, както и че в тези помещения не е имало достъп на естествена светлина и проветрение. Изложено е, че след ремонта Георгиев е бил поставен в килия № 5 с площ 21 кв. м. и капацитет на същата между 4 и 8 лица, което обстоятелство обаче съдът счел, че не води до извод за накърняване правото на хуманно отношение, тъй като като цяло са добри осигурени хигиенни условия за обитателите на помещението. Поради това съдът приел, че за периода след 1.12.2015 г до 27.09.2017 г. /без престоя му в лечебно заведение от 27.07.2016 г. до 23.08.2016 г. / не е налице незаконосъобразно действие или бездействие от страна на служители към ГД "ИН". За недоказани са приети и твърденията на Георгиев за ненадлежно осигуряване на правото му на престой на открито и на спортна дейност, както и твърденията му за нарушаване на кореспонденцията му. Посочено е още, че не се изисква от законодателя осигуряване на тоалетни на мястото за престой на открито, нито навеси за слънце и дъжд. Въз основа на множеството писмени доказателства и справки административният съд е приел за недоказани и твърденията на И. Георгиев за неоказване медицинско обслужване. Освен първоначално направеният му преглед, от представената медицинска справка е установено, че здравословното му състояние е следено, полагани са грижи за него от МЦ към затвора, а при необходимост и от други специалисти, като във връзка с бронхиалната астма, от която е страдал, му е бил предоставен инхалатор. Оказано му е било и медицинско обслужване във връзка с получено нараняване с фреза на пети пръст на дясна ръка на 26.02.2013 г. в мебелен цех, където е работел, а в периода 27.07.2016 г. – 23.08.2016 г. (изключен от исковия) ищецът е бил приведен за наблюдение и лечение в Психиатрично отделение на СБАЛЛС гр. Ловеч. Въз основа на така посоченото, административният съд приел, че ограниченията, които е търпял И. Георгиев поради липсата на достъп до санитарно помещение, както и незадоволителните като цяло хигиенни условия в Затвора гр. Стара Загора, са нарушили човешките му права и се е стигнало до унижението на ищеца, което представлява нарушение на чл. 3 ЕКПЧОС. Поради това исковата претенция е била счетена за основателна, но частично доказана, поради което съдът осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на И. Георгиев обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 1500 лева, като в останалата част до пълния размер на претенцията от 25 000 лева, както и за периодите 18.06.2009 г. – 26.09.2012 г. и 01.12.2015 г. – 30.09.2017 г., исковата молба е отхвърлена като неоснователна. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 от същия закон за изтезания, жестоко и нечовешко отношение се смятат: 2. умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3. унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Разпоредбите на чл. 3 и на чл. 43, ал. 2 и ал. 4 ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода и задържане под стража. Относима към спора е и друга материалноправна разпоредба на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992 г. и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й противоречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Основателни са оплакванията на И. Георгиев за неправилност на обжалваното решение относно размера на присъденото обезщетение. Настоящият състав не споделя становището на първоинстанционния съд, че след ремонта ищецът е бил поставен в килия № 5, която е с площ 21 кв. м. и разполага с баня, тоалетна с течаща вода и прозорец, в която килия са пребивавали между 4 и 8 лица, но това не водело до накърняване на достойнството му, тъй като като цяло му били осигурени добри хигиенни условия. Това заключени не се споделя от настоящата инстанция. Наличието на добри хигиенни условия в местата за изтърпяване на наложеното наказание и пренаселеността в тях са две отделни обстоятелства, въз основа на които може да бъде разгледана исковата претенция, като също така те са и отделно регламентирани като задължение на държавата в приложимия закон. Осигуряването на затворника на минимална жилищна площ от 4 кв. м, е изискването на ЕКПЧ и утвърдената практика на ЕСПЧ. От приобщените по делото доказателства се установява, че част от процесния период на затворника се е полагала жилищна площ под изискуемите 4 кв. м, като в ситуация с 8 лишени от свобода площта на едно лице в килията е била и под 3 кв. м, което е под установения от ЕСПЧ жилищен минимум. Настоящият състав счита, че за определена част от исковата претенция се установява нарушение на изискванията чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС относно критерия за желателен стандарт за жизнено пространство. Помещение № 5, където е пребивавало лицето за известен период, е било пренаселено, поради което на лишените от свобода не е била осигурена минимална жилищна площ. Тези неприемливи битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в разглежданата част. Липсата на достатъчно жизнена площ е от естество да причини на касатора негативни емоции, физически и психически дискомфорт, който е в пряка причинно-следствена връзка с бездействието на администрацията да осигури на затворника нормални условия за изтърпяване на наказанието. Налице са причинени негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, морални и физически страдания вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС и чл. 3 ЕКПЧОС. В останалата част искът за обезщетение на И. Георгиев правилно е преценен като неоснователен. Предвид останалите развити оплаквания на ищеца, не са доказани да ме му е бил осигурен престой на открито или да му е било нарушено правото на кореспонденция. Безспорно установено по делото е, че ищецът е получавал нужната медицинска помощ съобразно неговите оплаквания. Съдът правилно е кредитирал представените от ответника писмени доказателства. Ето защо в тази част касационната жалба е неоснователна. Въз основа на изложеното до тук, следва и извода за неоснователност на касационната жалба на ГД "ИН", с която се иска отмяна или намаляване на размера на присъденото обезщетение. Предвид изложеното по-горе, както и предвид дългия период на увреждането, определеното обезщетение от 1500 лева се явява занижено, поради което следва да се увеличи с още 800 лева, т. е. до размер на 2300 лева общо, до какъвто и размер исковата претенция следва да се уважи. В останалата част, с която е отхвърлен иска за разликата над 2300 лева до пълния предявен размер от 25 000 лева решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ГДИН за тази инстанция е неоснователно, съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение