Решение № 11074 от 7.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8588/2022 г.
ВАСПето отделение07.11.2025 г.докладчик т Еманоил Митев
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 191 от 26.05.2022 г., постановено по адм. дело 153/2023г. по описа на Административен съд Враца, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед 3286з-637/22.02.2022 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" за отказ за снемане на полицейска регистрация 14713/05.11.2012 г.
ИЗПРАЩА административната преписка по искане вх.228000-15301/16.11.2021 г. от А. Г. А. за снемане на полицейска регистрация на административния орган за произнасяне с мотивиран акт при спазване указанията по прилагане и тълкуване на закона, дадени с настоящия съдебен акт.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Национална полиция" да заплати на А. Г. А. с [ЕГН], сума от 1070 (хиляда и седемдесет) лева, представляваща разноски за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ Членове: /п/ ЮЛИЯ КОВАЧЕВА/п/ ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Г. А., чрез процесуален представител, против решение 191 от 26.05.2022 г., постановено по адм. дело 153/2023г. по описа на Административен съд Враца, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед 3286з-637/22.02.2022 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" за отказ за снемане на полицейска регистрация 14713/05.11.2012 г. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Директора на главна дирекция Национална полиция не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови този резултат Административен съд Враца е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, установени в чл.19 от Наредбата за реда и извършване и снемане на полицейска регистрация /НРИСПР/. По отношение спазване на материалния закон съдът е счел, че основанията за снемане на вече извършена полицейска регистрация са изчерпателно посочени в чл.68, ал.6 ЗМВР, но в конкретния случай не са ангажирани доказателства по отношение на жалбоподателя да е било налице което и да е от изрично и лимитативно посочените основания за снемане на полицейската му регистрация. АС- Враца е приел за безспорно установено, че жалбоподателят е осъден с влязъл в сила съдебен акт протоколно Определение 325/20.11.2012 г. по н.о.х.д. 2072/2012 г. по описа на РС-Велико Търново. В тази връзка съдът е приел, че фактът на реабилитация не е достатъчен да бъде заличена полицейската регистрация, тъй като в изброените по чл.68, ал.6, т.1-5 хипотези липсва като основание за заличаване на полицейската регистрация, настъпила реабилитация. Според съда заличаването на последиците от осъждането, какъвто ефект има реабилитацията е неотносимо към снемането на полицейската регистрация, чиято цел е насочена към дейностите по чл.27 ЗМВР, и в тази връзка като различен институт с различни цели и последици полицейската регистрация има за цел обработването на лични данни за защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и противодействие на престъпността. Съдът е посочил, че хипотезите, при които се снема полицейска регистрация са лимитативно изброени и административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е задължен да се съобразява с установените с чл.68, ал.6 ЗМВР материалноправни предпоставки. АС-Враца е достигнал до извод, че съюзното право изрично предвижда изключение от приложението на правилата за защита на личните данни при обработването им от компетентните органи за целите на наказателното преследване и опазването на националната сигурност и обществения ред, което изключение съответства на националните норми относно целта на полицейската регистрация. Решението е неправилно. С протоколно определение от 05.04.2023 г. на основание чл. 631, ал.1 от ГПК вр. с чл.144 от АПК производството по настоящото дело е спряно като е отправено преюдициално запитване на осн. чл.267 ДФЕС. Производството по образуваното по преюдициалното запитване дело С-118/22г. на СЕС е приключило с постановяване на Решение на Съда (голям състав) от 30.01.2024г, след което настоящото съдебно производство е възобновено. Споделя се от настоящия състав извода на първостепенния съд, че в случая формално не е налице нито едно от изчерпателно изброените в разпоредбата на чл.68, ал.6 от ЗМВР основания за снемане на полицейска регистрация на жалбоподателя А. А.. По въведения с касационната жалба проблем относно безсрочността на полицейската регистрация, отправилия преюдициално запитване тричленен състав на ВАС е възприел за неясно дали поставените в Директива (ЕС) 2016/680 цели допускат законодателни мерки на държавите-членки, които да водят до практически неограничено право за обработване на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването или наказателното преследване на престъпления, или изпълнението на наказания и отпадане правото на субекта на данни за ограничаване на обработването, заличаването или унищожаване на данните му. В резултат предмет на отправеното преюдициално запитване е: тълкуването на чл.5 във вр. с чл.13, пар.2, буква б) и параграф 3 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, във вр. с чл.13, §2, б. (б) и §3 от същата, допуска ли национални законодателни мерки, които да водят до практически неограничено право за обработване на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, или изпълнението на наказания и/или отпадане на правото на субекта на данните за ограничаване на обработването, заличаване или унищожаване на данните му. След произнасянето на СЕС (голям състав) с решение от 30 януари 2024 г. по Дело С-118/22 настоящата инстанция трябва да съобрази даденото в посоченото решение тълкуване което има задължителен характер за съдилищата и за административните органи. Към настоящия момент няма данни в българското законодателство да са транспонирани разпоредбите на чл.4, параграф 1, б. (в) и (д) на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, съобразно които /в тази връзка и съображение
от Директивата/ администраторът на лични данни трябва да установи срокове за изтриването на събраните лични данни или периодичен преглед. Съобразно Решението на Съда, чл.4, параграф 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл.5 и 10, чл.13, параграф 2, буква б) и чл.16, параграф 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Според т.70 от Решението на СЕС, чл.5 от Директива 2016/680 оставя на държавите членки да решат дали да определят срокове за изтриването на личните данни или за периодичната проверка на необходимостта от съхранението им, но от т.45 от Решението следва, че за да се подходящи сроковете за такава периодична проверка трябва- в съответствие с чл.4, параграф 1, букви (в) и (д) от тази директива и в светлината на чл.52, параграф 1 от Хартата-в крайна сметка да позволяват изтриване на разглежданите данни, когато съхранението ми вече не е необходимо. Според тълкуването на СЕС, подобно изискване не е изпълнено, когато, както в случая, единствената хипотеза, в която националното законодателство предвижда такова изтриване по отношение на лице, осъдено с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, е настъпването на смъртта му. Съществено в съображенията на СЕС е задължението на полицейския орган- администратор на лични данни, съхраняващ лични данни, за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително при реабилитация на субекта, да извършва периодична проверка дали това съхранение все още е необходимо. По този аргумент извършването на проверка в горния смисъл е предпоставка за законосъобразно провеждане на административното производство по чл.68, ал.6 ЗМВР за снемане на полицейска регистрация, инициирано след писмено мотивирано искане на лице, регистрирано по реда на чл.68 ЗМВР. Това означава, че в хода на административното производство по чл.68, ал.6 ЗМВР административния орган трябва да извърши проверка за необходимост от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането. По същество проверката освен предвидените в чл.19 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация действия, трябва да включва събиране и анализ на информация относно заявителя- субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл.68, т.1-т.5 ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на по широк кръг от данни, свързани с личността на субекта на данни във връзка с редица параметри. Те включват естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа относими към това лице, вкл. по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото. Целта на проверката е съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице (субект на данни) и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация (в този смисъл т.67 вр. т.62 и т. 69 от решението по дело С-118/22г. на СЕС), но в контекст на баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, щом съхранението ми вече не е необходимо. Резултатите от извършената от административния орган проверка за необходимост, трябва да са обективирани в крайният акт, завършващ производството по чл.68, ал.6 ЗМВР, а именно заповедта по чл.21, ал.1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, и да са част от мотивите на органа за издаване на административния акт. Мотивите на органа в горния смисъл не могат да се заместват от съда при осъществяване на съдебен контрол в хипотезата на съдебно оспорване на акта, както от първата така и от касационната инстанция, поради което липсата им в оспорената заповед, безспорно установена в настоящото производство, е нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, и е самостоятелно основание за отмяна на заповед 3286з-637/22.02.2022 г. Като е достигнал до различен извод, първоинстанционния съд е постановил съдебен акт при наличие на соченото от касатора касационно основание нарушение на материалния закон. Решението на АС-Враца трябва да се отмени, като се постанови друго по същественото на спора, с което подадената от А. Г. А. се уважи, а заповед 3286з-637/22.02.2022 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" се отмени като постановена в нарушение изискването на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо АПК. Административната преписка по искането на А. Г. А. за снемане на полицейска регистрация следва да се изпрати на компетентния административен орган за произнасяне с мотивиран акт при спазване указанията по прилагане и тълкуване на закона, дадени с настоящия съдебен акт. При този изход на спора претенцията на касатора А. Г. А. за присъждане на разноски е основателна, като своевременно направена и доказана и следва да бъде уважена.