Решение № 5543 от 15.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14029/2014 г.

Решение № 5543 от 15.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14029/2014 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Росен Василев Цанов от гр. София, против Решение № 5329/04.08.2014 г. по адм. дело № 1319/2013 г. на Административен съд - София град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответниците - Бойко Валентинов Миланов и Живка Радкова Тодорова оспорват касационната жалба, като неоснователна. Ответникът - Седефка Лазарова Георгиева не изразява становище по касационната жалба. Ответната страна - Изпълнителния директор на АГКК - гр. София не изразява становище по касационната жалба. Ответната страна - кмета на Район "Искър" - СО не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Росен Василев Цанов срещу Заповед № РД-18-28/03.04.2012 г. на ИД на АГКК, в частта й за имоти с идентификатори 07106.1424.560, 07106.1424.562, 07106.1424.572, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за част от землището на с. Бусманци, район "Искър", Столична община, област София (столица). За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспорваният административен акт на Изпълнителния директор на АГКК, в частта му за имоти с идентификатори 07106.1424.560, 07106.1424.562, 07106.1424.752, е валиден и законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, материалния закон и целта на закона. При постановяване на заповедта не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат определени като съществени и които да мотивират нейната отмяна. Решението е правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията н страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Съгласно чл. 2 ЗКИР кадастърът е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, които се набират, представят и поддържат в актуално състояние и съхраняват по предвидения в този закон ред. Редът за изработване и одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри е визиран в разпоредбите на глава пета ЗКИР и глава втора от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. На собствениците е дадена възможност при спазване условията в закона да посочат сами границите на притежаваните поземлени имоти и в случай, че това не е направено, административният орган определя границите на имотите съобразно източниците на данни по чл. 43 ЗКИР (в относимата редакция на разпоредбата към датата на издаване на заповедта) и чл. 14 от Наредбата. Дейността по изработване на кадастралната карта, нанасянето на имотите и определянето на границите им не представляват акт на разрешаване на спорове за собственост. Първоинстанционния съд правилно е приел, че в случая е бил приложим реда за установяване на кадастрални граници по чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР, вр. с чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г., съобразно критериите посочени в тези разпоредби. При преценка на законосъобразността на оспорената заповед по отношение нанасяне границите на процесните имоти, от значение е преценката за спазване на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 2005 г., в приложимата за процесната заповед редакция ДВ, бр. 82 от 21.10.2011 г.). Съгласно нея границите на поземлените имоти се установяват "приоритетно" от: 1. (доп. - ДВ, бр. 16 от 2006 г., бр. 82 от 2011 г. ) означеното по реда на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение върху терена или от посочените от собствениците гранични точки в съответствие с актовете, определящи правата върху имотите; 2. (доп. - ДВ, бр. 16 от 2006 г., отм., бр. 82 от 2011 г. ); 3. кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ или отменения З., на § 40 от преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение на ЗКИР (ДВ, бр. 36 от 2004 г.), и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ; 4. регулационните планове, одобрени по реда на отменения З. - за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани; 5. (нова - ДВ, бр. 82 от 2011 г. ) съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени или посочени по реда на т. 1; 6. (нова - ДВ, бр. 16 от 2006 г., предишна т. 5, бр. 82 от 2011 г. ) карти, планове и друга документация, предоставени по реда на чл. 36 от ведомства, областни и общински администрации, юридически лица и други. Правилно също така в случая е прието, че наличието на дублиращи се документи за собственост не ангажира административния орган, когато спорът за материално право не е бил разрешен по предвидения общ исков ред с влязъл в сила съдебен акт. Обратното - административният орган е длъжен да се съобрази с всички представени му доказателства за собственост и когато тези документи се конкурират и е налице застъпена територия, т. е. очевидно е налице спор за материално право, да определи границите на процесните имоти по приоритета по т. 3 от Наредбата. Само тези граници на процесните имоти, за които няма граници по карта, създадена по реда на ЗСПЗЗ, са нанесени по следващите по степен приоритети по т. 5 ( съществуващите на място материализирани граници (и накрая по т. 6) където се включва и неодобрения кадастрален план). Следователно, първоинстанционния съд правилно е кредитирал заключението на изслушаната експертиза, че при нанасяне на границите на имотите са спазени приоритетите по чл. 14 от Наредба № 3/2005 г. Като правилно и законосъобразно обжалваното решение следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото и при направеното от страната искане, съдът, с решението следва да се произнесе и по въпроса за разноските по делото. Такива своевременно са поискани от процесуалния представител на заинтересовани страни Бойко Валентинов Миланов и Живка Радкова Тодорова за заплащане на адвокатски хонорар от 500 (петстотин) лева по списък. Видно от представения договор за правна защита, тази сума е била платена в брой при сключването му. Съгласно чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК за заплащането им следва да бъде осъден жалбоподателя. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение