Решение № 9396 от 25.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Дирекция на национален строителен контрол, чрез процесуален представител юриск. Т. Колева, срещу Решение 1208/30.09.2021г. по адм.д. 2521/2020 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменена Заповед ДК-11-ВН-16/23.10.2020г. на Началника на РДНСК Варна, с която е отменено издаденото от Главния архитект на Община Варна Разрешение за строеж 181/06.10.2020г., ведно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти за строеж "Автосервизен център" в УПИ I-113 "за автосервиз" (ПИ 10135.3513.113) кв. 6, по плана на 26 м. р. на гр. Варна. В касационната жалба, с подробно развити доводи, се твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при превратно тълкуване и прилагане на закона. Иска се отмяната му и потвърждаване на процесната заповед. В с. з. касаторът поддържа жалбата, чрез процесуалните си представители. В писмен отговор и в съдебно заседание ответната страна, чрез процесуалния си представител адв.С. Стоева, оспорва изцяло основателността на жалбата. Иска решението на Адм. съд- Варна да бъде оставено в сила. Претендира съдебни разноски. Ответника главен архитект на Община Варна, заинтересована страна пред първата инстанция, редовно призован не се явява в с. з. и не вземат становище по жалбата. Представителят на ВАП дава становище за правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е основателна. Производството пред Адм. съд- Варна е образувано по жалба на Адая ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр.Варна, представлявано от Д. Ангелов, срещу Заповед ДК-11-ВН-16/23.10.2020г. на Началника на РДНСК Варна, с която е отменено издаденото от Главния архитект на Община Варна, на дружеството жалбоподател, Разрешение за строеж 181/06.10.2020г., ведно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти за строеж "Автосервизен център" в УПИ I-113 "за автосервиз" (ПИ 10135.3513.113) кв. 6, по плана на 26 м. р. на гр. Варна, одобрен със заповед Г-219/18.07.2019 г. на заместник кмета на община Варна. Съдът е приел, че между страните не съществува спор относно характера на строежа като транспортен обект по смисъла на чл.53, ал.1, т.5 от Наредба РД-02-20-2 от 20.12.2017г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии. Развил доводи, като се позовал на приетото заключение по назначената СТЕ, че по смисъла на чл.128 от Наредба 4/21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, че за експлоатацията на този обект не се налагат изменения в установената организация на движението по двете улици, на които е разположен имотът, в който е строежът, тъй като, по действащите ПУП-ПРЗ и РУП, е предвидена по начина описан и в инвестиционния проект. Направил извод, че предвидените нов изход за автомобили и вход/изход за пешеходци не са в състояние да създадат ново улично кръстовище. В тази връзка приел, че обратните изводи в оспорената заповед не се подкрепят от никакви доказателства, които да ги обосновават, съответно в тази част заповедта е немотивирана и постановена при нарушение на административно производствени правила. На следващо място приел, позовавайки се отново на СТЕ, че в оспорената заповед неправилно са разчетени части Архитектурна и Технология и от там погрешно административния орган извел извод, че в обекта, предмет на отмененото разрешение за строеж и инвестиционни проекти, са предвидени осем работни поста при положение, че в действителност по проект са четири, съответно нормативно изискуемият минимален брой паркоместа за този вид транспортен обект, съгласно т.31 по Приложение 5 от Наредба РД-02-20-2 от 20.12.2017г., не са 24 броя, както изчислил ответния орган. За това що е пост приел становището на СТЕ, че това е място където се извършват ремонтни дейности, което следва да е оборудвано за съответните технически дейности. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Първоинстанционният съд е установил, че по заявление на Адая ЕООД, гр.Варна Главния архитект на Община Варна е издал Разрешение за строеж 181/06.10.2020г., съгласувал и одобрил инвестиционни проекти за строеж "Автосервизен център" в УПИ I-113 "за автосервиз" (ПИ 10135.3513.113) кв. 6, по плана на 26 м. р. на гр. Варна, одобрен със заповед Г-219/18.07.2019 г. на заместник кмета на община Варна. Установил, че с оспорената пред него Заповед ДК-11-ВН-16/23.10.2020г., Началника на РДНСК Варна, в служебно производство по реда на чл.156, ал.1 от ЗУТ, по уведомление от Главния архитект на Община Варна, отменил, на осн. чл.156, ал.3 от ЗУТ и предоставени му съ Заповед РД-13-171/13.06.2019г. правомощия от Началника на ДНСК, процесното и описано по-горе разрешение за строеж и одобрените инвестиционни проекти, по следните съображения: Извършена е проверка и е издаден Констативен протокол с установено нарушение на чл.144, ал.1, т.3 от ЗУТ във вр. с чл.128 от Наредба 4/21.05.2001г. на МРРБ за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, поради липса на част организация и безопасност на движението, както на чл.43, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.42 от Наредба РД-02-20-2/20.12.2017г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии и т.31 от Приложение 5 към чл.42 от същата наредба. Издадена е Заповед ДК-11-ВН-16/23.10.2020г. В процесната заповед е прието за установено, че обекта Автосервизен център е транспортен такъв по смисъла на чл.53, ал.1, т.5 от Наредба РД-02-20-2/20.12.2017г. и на основание чл.128 от Наредба 4/21.05.2001г. на МРРБ, за тях задължително се изработва инвестиционен проект по част организация и безопасност на движението, тъй като се касае, по смисъла на чл.89, т.2, предл.2, за свързване на вход и изход на предприятие или друг обект с улица, и такава част липсва в одобрените инвестиционни проекти. На следващо място административния орган приел, че е допуснато и нарушение на чл.43, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.42 от Наредба РД-02-20-2/20.12.2017г. във вр. с т.31 от Приложение 5 към тази норма, а именно, че в процесния обект са предвидени осем работни поста, а са предвидени 10 паркоместа, вместо задължителните минимум 24 паркоместа. Съдът, позовавайки се на писмените доказателства по делото и заключението на допуснатата и приета СТЕ, приел за доказано, че в съдържанието на своята графична и текстова част инвестиционния проект предвижда изграждане на автосервизен център на две нива, състоящ се от приемна зала, офис за застраховки, пункт за диагностика на автомобили с един работен пост, работно помещение за автомобили със седем работни поста и кафе бар на второ ниво. Че имота има лице от югозапад и северозапад, предвидени са два входа за автомобили вход клиенти от югозапад, по който чрез рампа се достига до открит паркинг с 8 паркоместа; втори вход от северозапад, водещ до паркинг с още 2 паркоместа; на фасада северозапад се намира изхода от залата за диагностика; посетителски вход се намира от северозападната част на имота, а служебните входове на работната зала са предвидени на североизточната и югозападната фасади. Приел, че процесното разрешение за строеж се основава на издадено комплексен доклад за съответствие на инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите, становища за съответствие с правилата и нормите на пожарна безопасност, за присъединяване към енергоразпределителното и ВиК дружества. При тези факти, извел правни изводи, че: Между страните не съществува спор относно характера на строежа, а именно, че е транспортен обект по смисъла на чл.53, ал.1, т.5 от Наредба РД-02-20-2/20.12.2017г.; Изводите на административния орган в процесната заповед, че експлоатацията на обект "Автосервизен център" налага изменения в установената организация на движението по двете улици, с които граничи, не се подкрепят от никакви доказателства, не са посочени обстоятелствата, които ги обосновават, което представлява съществено процесуално нарушение, поради неизпълнение на задължението му за пълно изясняване на фактите и обстоятелствата, относими към случая, напротив, според СТЕ, не се създава ново улично кръстовище спрямо действащия ПУП-ПРЗ и РУП и с предвидените входове изходи към имота, в който е процесния обект, не се изменя установената организация на движението, а обекта и не е такъв с масов достъп на хора; Административния орган е разчел неправилно части Архитектурна и Технология, грешно интерпретирал фактите, досежно действителния брой на предвидените работни постове за технически дейности по ремонт на автомобилите, които правилния прочит сочи, че са четири на брой и се намират в работното помещение. Също там били предвидени и четири места за паркиране, предназначени за изчакващи автомобили. И в тази част приел, че административния орган е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като изводите му не се подкрепят от никакви доказателства, не са посочени и обстоятелствата, които ги обосновават. Настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд по основните спорни въпроси между страните, част от възприетите от него за установени факти и отнасянето им към съответните правни норми. Споделя наведените в касационната жалба основания за отмяна на процесното съдебно решение. Безспорно между страните по делото е, че обекта Автосервизен център, предмет на процесното разрешение за строеж и одобрените инвестиционни проекти, е транспортен обект по смисъла чл.53, ал.1, т.5 от Наредба РД-02-20-2 от 20.12.2017г. Неправилно съдът е приел, че експлоатацията на този обект не налага изменения на организацията на движението по двете улици, с които той граничи и от които, съгласно одобрените инвестиционни проекти, е предвидено да се влиза и излиза в имота и сградата. Предвижданията на действащия ПУП-ПРЗ и РУП за достъп до поземления имот, за който е дадено разрешението за строеж, както и установеното до този момент от неговия собственик практическо подхождане към него, не могат да се възприемат като установена организация на движението по улиците и пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл.128 Наредба 4/21.05.2001г. на МРРБ. Да, ПУП-ПРЗ и РУП са предвидили най-общо възможните страни за подход към границите на имота и това естествено са двете улици, с които граничи, но организацията на движението, по смисъла на закона, не е понятие идентично с предвижданията на ПУП за достъп до имота, а се установява именно с одобрена част Организация и безопасност за движението. Волята на законодателя да я въведе, като задължителна част в инвестиционните проекти за изграждане на транспортни обекти, указва на засилена грижа за безопасност на движението в условията на засилен автомобилен трафик към и от тези обекти. Именно затова тази част от проектната документация се изработва от специалисти със съответната квалификация, съдържа своя графична и обяснителна част, която да предвиди най-безопасния вариант за връзка със съществуващите улици и се съгласува със съответните контролни органи. Изводите на първоинстанционния съд биха били правилни само в случай, че съществуващите подходи към процесния имот са абсолютно идентични с тези по предвиждането на инвестиционния проект като размери, нива, материали на настилката и тротоарната част и вече са били обезпечени, макар и по друг повод, с одобрени и поставени от съответните контролни органи, пътни знаци, маркировки и/или светофарни уредби. Такива факти не са установени по делото, а и не се твърдят от никоя от страните или от СТЕ. Касационната инстанция не споделя и изводите в обжалваното съдебно решени, че одобрените инвестиционни проекти и издаденото разрешение за процесния обект, са изпълнили изискванията на чл.43, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.42 от Наредба РД-02-20-2/20.12.2017г. във вр. с т.31 от Приложение 5 към тази норма, а изводите в процесната заповед не се подкрепят от никакви доказателства. Видно от графичната част на частАрхитектура , Обяснителна записка към нея и Оценката за съответствие, изготвена от наетия консултант НБС-Инженеринг ООД, гр.Варна, предвидените места за паркиране са шест броя в западната част на имота /под номер от 1 до 6 на проекта/, два броя в южната, предвидени със зарядни станции за електрически автомобили /под номер 7 и 8 на проекта/, и два броя в северозападната част / под номер 13 и 14 на проекта/, т.е. общо десет броя паркоместа. Дори да се възприеме заключението на СТЕ, че предвидените в работната зала четири броя места за изчакване са и с предназначение за паркоместа, то общия им брой става четиринадесет. В същото време, неправилно и адвинистративния орган в оспорената заповед и СТЕ и съда, са извели различни изводи за броя на работните постове, предвидени в одобрените инвестиционни проекти. Работния пост е място, оборудвано със съответната техника, където специалист от състава на експлоатационното дружество осъществява дейност, която е характерна и специфична за съответното производство или предлагани услуги. В конкретния случай, минималния брой работни постове/места, които са изчертани в графичната част на частАрхитектура, описани по различен начин в обяснителната записка и оценката за съответствие, според настоящия съдебен състав, са 5 /пет/. Това са трите подемника за ремонт и подмяна на части в северната част на работната зала, канала за реглаж в същата част и оборудвания пункт за диагностика в залата за диагностика. Последния безспорно е работен пост, тъй като същия е оборудван с диагностична техника и неможе да функционира без съответния специалист да извършва дейност по работа с тази техника. Съгласно изисквания на т.31 от Приложение 5 към чл.42 от Наредба РД-02-20-2/20.12.2017г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, минималния брой паркоместа, които трябва да се предвидят при изграждането на един автосервиз, са три броя на работен пост. В процесния случай е следвало да се предвидят за пет работни поста, съответно минимум 15 /петнадесет/ паркоместа, а такива, в най-добрия случай, са предвидени 14 /четиринадесет/ броя. Като приел обратното на изложеното по-горе, неправилно първоинстанционния съд отменил оспорения пред него административен акт, вместо да отхвърли жалбата. Обжалваното решение се явява неправилно и следва да се отмени, като на основание чл. 222, ал. 1 АПК се постанови друго, с което оспорването на Заповед ДК-11-ВН-16/23.10.2020г. на Началника на РДНСК Варна се отхвърли като неоснователно. При този изход на спора и при своевременно заявеното искане от процесуалните представители на касатора за присъждане на разноски, ответниците следва да заплатят такива на РДНСК Варна - възнаграждение за един юрисконсулт /независимо, че в с.з. се явиха двама/, в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение