Решение № 2497 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4940/2008 г.

Решение № 2497 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4940/2008 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на ДНСК - София, против решение от 8.10.2007 г, постановено по адм. д. № 2288/2007 г, на Административен съд - София град, II АО, 37 с-в. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като се иска неговата отмяна Ответната страна излага становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира, че жалбата е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения. С обжалваното решение е отменена Заповед № РД-14-101/6.03.2007 г, на началника на ДНСК - София, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Ограда", изпълнен в НПИ № 1485, к. л. № Г-22-12-Г и к. л. № Г-23-12-Б, м. Ренов дол, до яз. "искър", Район "Панчарево" - СО. Съдът е приел, че макар и да е изградена незаконна ограда, така идвършения строеж попада в хипотезата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ - търпим строеж и не подлежи на премахване и забрана за ползване. При постановяване на решението не е допуснато нарушение на закона. Върховният административен съд, приема за безспорно доказано от приетите по делото доказателства, в това число и съдебно-техническата експертиза, които са съобразени от първоинстанционния съд, че са налице материалноправните и процесуалноправните предпоставки на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ за издаване на удостоверение за търпимост на процесната сграда, за което съдът е изложил подробни мотиви, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че нормата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ изисква наличие на две кумулативно дадени предпоставки: строежът да е бил извършен до 7.04.1987 г, и да е бил допустим или по действащите към момента на извършването му градоустройствени планове, правила и норми, или съгласно сега действащия ЗУТ. По делото безспорно е установено, че процесният строеж е реализиран през 1985 г, и е бил допустим по тогава действащите строителни правила и норми. Правилен е извода на съда, че процесната прозирна ограда представлява търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и не подлежи на премахване и забрана за ползване. Имотът на ответниците по жалбата попада извън регулация и за тази местност няма изработени градоустройствени планове. Решението на Административен съд - София град следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение