Решение № 6563 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13898/2017 г.

Решение № 6563 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13898/2017 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"- С. моли да бъде отменено решение № 5898/20.10.2017 г. по адм. д. № 745/2017 г. на АССГ, с което е отменен РА № Р-29002915010059-091-001/26.09.2016 г. на ТД на НАП-С. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуални закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по 4444 лв. за всяка инстанция. В становище по същество претендира юрисконсултско възнаграждение по 4440 лв. за всяка инстанция. Ответникът по касационната жалба "П. п. Б." ЕООД по съображения в молба и писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-29002915010059-091-001/26.09.2016 г. на ТД на НАП-С., с който са определени задължения за корпоративен данък за 2010 г. 122 648,81 лв с 68 816,90 лв лихва, поради отказ за признаване право на преотстъпване на корпоративен данък за 2010 г. на основание чл. 182, ал. 2, т. 7 от ЗКПО. Страните не спорят, че за 2010 г. ревизираното лице е начислило корпоративен данък 122 648,81 лв, за който на основание чл. 188, ал. 1 от ЗКПО е декларирало ползване на данъчно облекчение, представляващо минимална помощ. Дължимият корпоративен данък е инвестиран в пожароизвестителна система, инсталирана в административната сграда на ревизираното лице, произвеждащо кранове "П.", хидравлични съоръжения, моторни превозни средства, земни машини и съоръжения. Системата е заведена като ДМА през 2011 г. и за нея се начисляват амортизации. В РД е констатирано, че дружеството извършва износ на произвежданата продукция в държави членки и трети страни, който представлява 99,50% от всички дейности на дружеството. В РА е прието, че инвестицията е свързана с производство на стоки за износ, поради което на основание чл. 182, ал. 2, т. 7 от ЗКПО не е допустимо ползването на данъчно облекчение за минимална помощ. Съдът е приел, че в случая е приложим Регламент /ЕО/ № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от договора към минималната помощ. За да отмени РА в тази част съдът се е позовал на чл. 1, § 1, б. "г" от Регламента, според който регламентът не се прилага за помощите за дейности, свързани с износ за трети стани или държави членки, по конкретно - помощите, пряко свързани с изнасяните количества, със създаването и функционирането на дистрибуторски мрежи или с други текущи разходи по експортната дейност. Неправилно съдът е приел за неоснователен доводът на касатора, че инвестицията на ревизираното лице е осъществена за експортно ориентирано производство на стоки, с което е изпълнено ограничителното условие на чл. 182, ал. 2, т. 7 от ЗКПО. Цитираната разпоредбата регламентира, че данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, не се прилага по отношение на инвестирането в активи, използвани в дейности, свързани с износ за трети страни или държави членки. Монтажът на пожароизвестителната система на административната сграда на ревизираното лице не променя фактът, че системата обслужва административната дейност, която е свързана с производствения процес на експортно ориентирани стоки. Заведена е като ДМА, за нея се начисляват амортизации, които участват в определянето на себестойността на продукцията и по този начин влияят на конкуренцията в ЕС, за чието осигуряване е издаден цитирания Регламент. Неправилен е изводът на съда за противоречие на чл. 182, ал. 2, т. 7 от ЗКПО с разпоредбата на чл. 1, § 1, б. "г" от Регламента. Според чл. 182, ал. 2, т. 7 от ЗКПО данъчнозадължените лица не могат да ползват данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, инвестирано в активи, използвани в дейности, свързани с износ за трети страни или държави членки. По същият начин е редактирана и първата хипотеза от чл. 1, § 1, б. "г" от Регламента, цитирана по-горе. Според т. 6 от мотивите на регламента, той не се прилага към минималната експортна помощ или минималната помощ за предпочитане на местни пред вноски продукти. Изводът за липса на противоречие между националната разпоредба и цитираната б. "г" от Регламента е направен в решението от 28.02.2018 г. по дело С-518/16 на СЕС, в т. 2 от диспозитива на което СЕС приема, че чл. 1, § 1, б. "г" от Регламента допуска разпоредба на националното право като чл. 182, ал. 2, т. 7 от ЗКПО, според което данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, не се предоставя по отношение на инвестирането в активи, използвани в дейности, свързани с износ. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските. Поради промяната в резултата касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в размер 4445,66 лв., но тъй като се претендират по 4440 лв. за всяка инстанция, за да не се присъди плюс петитум следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение 8880 лв за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,