Решение № 2771 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7554/2012 г.

Решение № 2771 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7554/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на ДОУИ-Варна моли да бъде отменено решение № 1084/21.04.2012 г. по адм. д. № 4160/2011 г. на Варненския административен съд, с което е отменен РА № 1102555/17.08.2011 г. на ТД на НАП-Варна, с който за м. 12.2010 г. на основание чл. 79, ал. 3 и чл. 67, ал. 3 ЗДДС е начислен ДДС 36 149,73 лв. върху стойността на липсващи стоки, изменена с решението на директора на ДОУИ-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Ениколор-2002" ЕООД по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 1102555/17.08.2011 г. на ТД на НАП-Варна, изменен с решението на директора на ДОУИ-Варна, с който за м. 12.2010 г. на основание чл. 79, ал. 3 и чл. 67, ал. 3 ЗДДС е начислен ДДС 36 149,73 лв. с лихви върху 180 748,66 лв. - стойност на липсващи стоки, при придобиването на които е ползвано право на приспадане на данъчен кредит. Ревизията е възложена със заповед № 1101616/13.04.2011 г., връчена на ревизираното лице на 21.04.2011 г. В мотивите си съдът е приел, че с 3 бр. протоколи от 14 и 15.12.2010 г. е констатирана наличност в обекти на ревизираното лице при извършена проверка. Сравнени са данните от тези протоколи със счетоводната наличност по сметка 304-стоки, спаднали са закупените стоки след 15.12.2010 г. и стойността на документираните продажби и е установена липса на стоки в размер 189 203,45 лв., намалена на 180 748,66 лв. с решението на директора на ДОУИ при обжалването по административен ред и е определен данък за внасяне 36 149,73 лв. с лихви. Съдът правилно е отхвърлил изчислената наличност от въглища, определена от вещото лице по данни от справка на жалбоподателя, която се различава от отразеното в сметка 702-приходи от продажба на стоки. Правилен е изводът на съда, че доводът за налични 166 т. въглища на 14.12.2010 г. от които налични на 31.12.2010 г. 147,78 т. не е доказан и не се подкрепя и от необоснованото заключение на вещото лице, съставено без проверка в счетоводството на жалбоподателя. Съдът е приел, че в РА е установена стойността на липсващите стоки по приобщените протоколи от 14 и 15.12.2010 г., което следвало да се извърши с инвентаризационен опис - сравнителна ведомост, в която се отразява намереното при инвентаризацията, намереното по счетоводни данни и разликата между тях е липса или излишък. Съдът е приел, че ползваните протоколи, в които са описани наличните стоки не съставляват инвентаризационен опис по § 1, т. 10 ЗСч и поради това не представляват основание за определяне на липси, а определените въз основа на тях липси в РА на стоки са необосновани. Изводът е неправилен. В чл. 79, ал. 3 ЗДДС няма изискване липсите да са установени само с инвентаризационен опис по § 1, т. 10 ЗСч. В цитираният § 1, т. 10 ЗСч е дадено легално определение на понятието инвентаризация - процесът на подготовка и фактическа проверка чрез различни способи на натуралните и стойностните параметри на активите и пасивите на предприятието към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуални разлики. Извършената от органите по приходите съпоставка на установените налични стоки по протоколите от 14 и 15.12.201 г. със счетоводните наличности се обхващат от описанието на процеса инвентаризация в цитирания параграф. Неправилно съдът е приел, че протоколите за установяване на наличностите не са основание за определяне на липси, тъй като били съставени без заповед на управителя на ревизираното лице за извършване на инвентаризация. Протоколите са съставени съвместно от органи по приходите на ТД на НАП-Варна, ИРМ-Силистра и служители на МВР - Силистра, в присъствие на управителя на ревизираното лице и негова служителка, подписани от тях. Незаконосъобразен е изводът на съда, че при извършени неотчетени продажби следва да се прилага чл. 86 ЗДДС, а не чл. 79, ал. 3 ЗДДС, който изрично определя, че се отнася до случаите на липсващи стоки. Необоснован е изводът на съда, че липсата на аналитична отчетност на сметка 304-стоки не позволява да се определи наличността или липсите на стоките по видове, както и до неустановеност на салдото по сметка 304-стоки. Изводът не е подкрепен с прието заключение на вещото лице счетоводител в този смисъл. Поради този си необоснован извод съдът неправилно е приел, че ревизията е следвало да се извърши по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, тъй като воденото счетоводство не позволява да се установи основата за облагане с данъци. Основателен е доводът на касатора, че извършените проверки и данните в счетоводството на дружеството позволяват да се определи дължимият ДДС по материалния закон. Неправилен е и изводът на съда, че е нарушен чл. 79, ал. 3 ЗДДС като е определен дължимия данък в размер 20% от стойността на липсващите стоки. Според съда приспаднатия при покупката им данъчен кредит не е изяснено в какъв размер е, поради което неправилно е определен данъка. При покупката на стоки регистрираните по ЗДДС лица имат право да приспаднат начисления данък по чл. 69 ЗДДС, който е в размер 20% от стойността на стоката, поради което определения в РА данък, коригиран по размер с решението на ДОУИ е правилно определен. Необоснован е изводът на съда, че не е извършена материална проверка на наличността в склада на ревизираното лице. Извършването на материална проверка на стоките в обектите на ревизираното лице е документирано с цитираните протоколи за проверка от 14 и 15.12.2010 г., приобщени с протокол № 1110039/15.07.2011 г. към ревизионната преписка. Неправилно съдът е приел, че корекцията по чл. 79, ал. 3 ЗДДС не е направена по изискванията на закона, без мотиви за извършването й за м. 12.2010 г. както и без да е съставен протокол, който да се отрази в дневника за продажби и справката-декларация. Изискването по чл. 79, ал. 4 ЗДДС да се състави протокол за корекцията и отразяването му в дневника за продажби и справката-декларация се отнася до корекции, извършвани от данъчно задължението лица в случай на установени от тях липси или други основания за приложение на чл. 79, ал. 1 и 3 ЗДДС. В чл. 79, ал. 4 е предвидено корекцията по чл. 79, ал. 3 да бъде направена в периода, през който са възникнали съответните обстоятелства. В случая липсите са установени през м. 12.2010 г. и законосъобразно в РА е начислен данъка по чл. 79, ал. 3 ЗДДС за м. 12.2010 г. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Поради промяната в резултата разноските следва да бъдат преизчислени. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК в размер 1173 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,