Решение № 12104 от 25.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6346/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Електроразпределение Север" АД, ЕИК[ЕИК], подадена чрез юрисконсулт М. Харлова срещу решение 457/08.04.2021 г., постановено по адм. дело 2709/2020 г. по описа на Административен съд-гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против наложени на основание чл. 404, ал.1, т.1 от Кодекса на труда /КТ/ принудителни административни мерки /ПАМ/ - задължителни предписания по т.2, т.3 и т.6 от Протокол за извършена проверка ПР2027718/27.10.2020 г., издаден от Дирекция Инспекция по труда Разград, потвърден с решение изх. 20078672/23.11.2020 г. издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда в частта по т.2, т.З и т.6. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички относими по делото доказателства и неправилно е приел административния акт за законосъобразен. По подробно изложените в жалбата оплаквания се иска отмяна на решението. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. При извършената служебна проверка Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира следното: С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на "Електроразпределение Север" АД против наложени на основание чл. 404, ал.1, т.1 КТ ПАМ - задължителни предписания по т.2, т.3, т.6 от протокол за извършена проверка ПР2027718/27.10.2020 г. издаден от Дирекция Инспекция по труда Разград, потвърден с решение изх. 20078 672/23.11.2020 г. издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда в частта по т.2 ,т. 3,т. 6. Съдът е приел, че по т.2 от предписанието разпоредбата на чл.58, ал.2, т.4 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи /ПБЗРЕУЕТЦЕМ/ не въвежда изисквания за поставянето на заграждения, но по правилата на логическото тълкуване следва да се приеме, че въвежда изискване за обозначаване на съответните обекти, чрез поставянето на ограждения, табели и други знаци, от които да е видно мястото, където е безопасно да се работи. Oт данните от проверката съдът е приел, че допускащият само е посочил информативно работното място чрез поставянето на табела, но не е обозначил неговите граници. Ограждения са били необходими поради близкото разположение на два електропровода, което се потвърждава и от настъпилата злополука. По т. 3 от предписанието първоинстанционният съд е обосновал извод, че отговорността на собственика вр. чл.80, ал.1, т.1 и т.2 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ вр. чл.5 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ е нормативно установена, а липсата на договореност между жалбоподателя и Арет-90 ООД е пречка да се установи твърдяната от наказаното дружество отговорност на работодателя на външната фирма. По т.6 съдът е изложил мотиви, че при извършването на ремонтни дейности на обект, който е собственост на жалбоподателя с електрическо съоръжение с напрежение над 1000 V, не са спазени минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, и не са осигурени писмени инструкции за безопасност и здраве на работещите от външни предприятия. Електроразпределение Север АД е възложило на други дружества работата по BEЛ Райнино, което се установява от приложения наряд 128/24.09.2020 г. Административен съд Варна е приел, че жалбоподателят има качеството на работодател на основание пар.1, т.2 от ДР на Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, поради което негово задължение е било да осигури изпълнението на задължението към изпълнителите на работните дейности, съгласно изискванията на чл.166, ал.2 от Наредба 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на работно оборудване. Решението е правилно. Oт фактическа страна е установено, че служители на Дирекция Инспекция по труда - Разград са извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от 24.09.2020 г. до 27.10.2020 г. в обект BEЛ Райнино - на изхода на гр. Исперих в посока с. Свещари, общ. Исперих, по повод настъпил инцидент при работа на електропреносна мрежа с пострадал работник на Арет-90 ООД. Резултатът от проверката е обективиран в Протокол ПР2027718/27.10.2020 г. Констатирано е, че на 24.09.2020 г. около 15.15ч. при работа на електрически стълб с подмяна на изолатори на електропреносната мрежа е допусната трудова злополука. Работата се е извършвала по наряд 128/24.09.2020 г. с пълно изключване на напрежението и заземяване за основен ремонт на BEЛ Райнино за времето от 08,00 ч. до 17,30 ч. на 24.09.2020 г. Установено е, че на 24.09.2020 г. работата по електропреносната мрежа се извършва от работници на Арет-90 ООД, гр.Сливен, сред които е пострадалото лице в инцидента. В т.2 от протокола е дадено предписание на дружеството в качеството му на работодател, преди започване на работа с наряд по електрически съоръжения с напрежение над 1000 V да постави ограждения за маркиране на отключения от напрежение работен участък на BEЛ Райнино, собственост на Електроразпределение Север АД, на който се извършва дейност за подмяна на изолатори на участък, предназначен за ремонтни дейности от външни предприятия съгласно чл. 200, ал.1, т.З от Наредба 7 във връзка с чл.58 ,ал.2, т.4 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ. Предписанието е дадено с оглед констатациите при проверката, че допускащият до работа С. Ружди Селим е инструктирал лицата по наряд 128 от 24.09.2020 г. по условията на работата, посочил е границите на работното място и местата на поставените заземители и табела да се работи тук, но на 24.09.2020 г. не е поставил ограждения за маркиране на изключената от напрежение BEЛ Райнино, табели и други знаци, което е нарушение на чл.200 ,ал.1, т.З от Наредбата и чл.58, ал.2 ,т.4 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ. В т.З от протокола е дадено предписание на Електроразпределение Север АД преди започване на работа с наряд по електрически съоръжения с напрежение над 1000 V да извърши личен оглед на ремонтното трасе по оперативна схема съвместно с отговорния ръководител и изпълнителя на работата за маркиране на изключения от напрежение работен участък на обекта, на който се извършват дейности за подмяна на изолатори на участък предназначен за ремонтни дейност или друга ремонтна дейност от външни предприятия, съгласно изискванията на чл.200, ал.1, т.З от Наредбата, във връзка с чл.80,ал.1,т.1 и т. 2 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ. Предписанието е във връзка с констатациите при проверката на 24.09.2020 г., че видно от наряд 128/24.09.2020 г. за работа по електрически съоръжения с напрежение над 1000 V, допускащият до работа С. Ружди Селим не е извършил личен оглед на ремонтното място трасе съвместно с отговорния ръководител и изпълнителя на работа в нарушение на чл.200, ал.1, т.З от Наредбата, във връзка с чл.80, ал.1, т.1 и т. 2 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ. В т.6 на протокола е дадено предписание на Електроразпределение Север АД при работата по електрическите съоръжения на процесните участъци, да осигури писмени инструкции за безопасност и здраве за работещите от външни предприятия, извършващи ремонтни дейности, съгласно изискванията на чл.166, ал.2 от Наредбата. Предписанието е дадено по повод допусната трудова злополука с работник на Арет 90 ООД-гр.Сливен, работещ на обекта ВЕЛ Райнино. Предписанията са оспорени от дружеството жалбоподател пред директора на ИА Главна инспекция по труда. С Решение изх. 20078672/23.11.2020 г., решаващият орган е уважил жалбата по отношение на предписанията по т.4 и т.5 и е отхвърлил жалбата в частта по т.2, т.З и т.6 от Протокол за извършена проверка изх. ПР2027718/27.10.2020 г. издаден от Дирекция Инспекция по труда - гр.Разград. С обжалваното решение Административен съд-Варна е отхвърлил жалбата на дружеството и е приел, че наложените принудителни административни мерки по т.2, т.З и т.6, на основание чл. 404, ал. 1 от КТ са приложени от материално и териториално компетентни контролни органи, в рамките на нормативно регламентираните им правомощия по чл. 21 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" във вр. с чл. 399 и чл. 404, ал. 1 от КТ и същите са законосъобразни. Съгласно чл. 404, ал.1, т.1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 от КТ, по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации, могат да прилагат принудителни административни мерки да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията - ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. Не се споделят изложените от касатора оплаквания по т.2 от протокола за извършена проверка ПР2027718/27.10.2020 г. Противно на поддържаните от дружеството доводи, настоящият съдебен състав намира, че нормата на чл.58, ал.2, т.4 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ въвежда изискване за обозначаване на съответните обекти, чрез поставянето на ограждения, табели и други знаци, които да отграничат ясно мащаба на мястото, където е безопасно да се работи. Информативно посочване на работното място чрез поставянето на табела, без да бъдат обозначени неговите граници и поставени ограждения, съобразявайки още и обстоятелството, че същото е в непосредствена близост до разположение на два електропровода, единият, от които поставен под напрежение, правилно е преценено като опасно за живота. Този извод се обосновава още от настъпилата злополука, по повод на която е започнала проверката в обекта. Неоснователни са и твърденията на жалбоподателя във връзка с т.3 от процесния протокол. Даденото по т.3 предписание правилно е адресирано до Електроразпределение Север АД. Дружеството в качеството му на работодател на допускащия до работата на бригадата с работници, е длъжен да упражнява в най-висока степен нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд. По отношение на оплакванията по т.6 от протокола съдът споделя мотивите на решаващия състав на Административен съд-гр. Варна. От доказателствата по делото се установява, че при извършването на ремонтни дейности на обект, който е собственост на жалбоподателя електрическо съоръжение с напрежение над 1000 V, не са спазени минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, и не са осигурени писмени инструкции за безопасност и здраве на работещите от външни предприятия. Въпреки възлагането от страна на Електроразпределение Север АД на други дружества по работата по ВЕЛ Райнино, касаторът има качеството на работодател на основание §1, т.2 от ДР на ЗЗБУТ и е следвало да осигури изпълнението на задължението към изпълнителите на работните дейности, съгласно изискванията на разпоредбата на чл.166, ал.2 от Наредбата. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал и преценил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно е установил фактите от значение за спорното право и е достигнал до верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на жалбоподателя следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК, съдът определя в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Електроразпределение Север" АД, ЕИК[ЕИК], подадена чрез юрисконсулт М. Харлова срещу решение 457/08.04.2021 г., постановено по адм. дело 2709/2020 г. по описа на Административен съд-гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против наложени на основание чл. 404, ал.1, т.1 от Кодекса на труда /КТ/ принудителни административни мерки /ПАМ/ - задължителни предписания по т.2, т.3 и т.6 от Протокол за извършена проверка ПР2027718/27.10.2020 г., издаден от Дирекция Инспекция по труда Разград, потвърден с решение изх. 20078672/23.11.2020 г. издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда в частта по т.2, т.З и т.6. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички относими по делото доказателства и неправилно е приел административния акт за законосъобразен. По подробно изложените в жалбата оплаквания се иска отмяна на решението. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. При извършената служебна проверка Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира следното: С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на "Електроразпределение Север" АД против наложени на основание чл. 404, ал.1, т.1 КТ ПАМ - задължителни предписания по т.2, т.3, т.6 от протокол за извършена проверка ПР2027718/27.10.2020 г. издаден от Дирекция Инспекция по труда Разград, потвърден с решение изх. 20078 672/23.11.2020 г. издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда в частта по т.2 ,т. 3,т. 6. Съдът е приел, че по т.2 от предписанието разпоредбата на чл.58, ал.2, т.4 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи /ПБЗРЕУЕТЦЕМ/ не въвежда изисквания за поставянето на заграждения, но по правилата на логическото тълкуване следва да се приеме, че въвежда изискване за обозначаване на съответните обекти, чрез поставянето на ограждения, табели и други знаци, от които да е видно мястото, където е безопасно да се работи. Oт данните от проверката съдът е приел, че допускащият само е посочил информативно работното място чрез поставянето на табела, но не е обозначил неговите граници. Ограждения са били необходими поради близкото разположение на два електропровода, което се потвърждава и от настъпилата злополука. По т. 3 от предписанието първоинстанционният съд е обосновал извод, че отговорността на собственика вр. чл.80, ал.1, т.1 и т.2 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ вр. чл.5 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ е нормативно установена, а липсата на договореност между жалбоподателя и Арет-90 ООД е пречка да се установи твърдяната от наказаното дружество отговорност на работодателя на външната фирма. По т.6 съдът е изложил мотиви, че при извършването на ремонтни дейности на обект, който е собственост на жалбоподателя с електрическо съоръжение с напрежение над 1000 V, не са спазени минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, и не са осигурени писмени инструкции за безопасност и здраве на работещите от външни предприятия. Електроразпределение Север АД е възложило на други дружества работата по BEЛ Райнино, което се установява от приложения наряд 128/24.09.2020 г. Административен съд Варна е приел, че жалбоподателят има качеството на работодател на основание пар.1, т.2 от ДР на Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, поради което негово задължение е било да осигури изпълнението на задължението към изпълнителите на работните дейности, съгласно изискванията на чл.166, ал.2 от Наредба 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на работно оборудване. Решението е правилно. Предписанията са оспорени от дружеството жалбоподател пред директора на ИА Главна инспекция по труда. С Решение изх. 20078672/23.11.2020 г., решаващият орган е уважил жалбата по отношение на предписанията по т.4 и т.5 и е отхвърлил жалбата в частта по т.2, т.З и т.6 от Протокол за извършена проверка изх. ПР2027718/27.10.2020 г. издаден от Дирекция Инспекция по труда - гр.Разград. С обжалваното решение Административен съд-Варна е отхвърлил жалбата на дружеството и е приел, че наложените принудителни административни мерки по т.2, т.З и т.6, на основание чл. 404, ал. 1 от КТ са приложени от материално и териториално компетентни контролни органи, в рамките на нормативно регламентираните им правомощия по чл. 21 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" във вр. с чл. 399 и чл. 404, ал. 1 от КТ и същите са законосъобразни. Съгласно чл. 404, ал.1, т.1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 от КТ, по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации, могат да прилагат принудителни административни мерки да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията - ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. Не се споделят изложените от касатора оплаквания по т.2 от протокола за извършена проверка ПР2027718/27.10.2020 г. Противно на поддържаните от дружеството доводи, настоящият съдебен състав намира, че нормата на чл.58, ал.2, т.4 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ въвежда изискване за обозначаване на съответните обекти, чрез поставянето на ограждения, табели и други знаци, които да отграничат ясно мащаба на мястото, където е безопасно да се работи. Информативно посочване на работното място чрез поставянето на табела, без да бъдат обозначени неговите граници и поставени ограждения, съобразявайки още и обстоятелството, че същото е в непосредствена близост до разположение на два електропровода, единият, от които поставен под напрежение, правилно е преценено като опасно за живота. Този извод се обосновава още от настъпилата злополука, по повод на която е започнала проверката в обекта. Неоснователни са и твърденията на жалбоподателя във връзка с т.3 от процесния протокол. Даденото по т.3 предписание правилно е адресирано до Електроразпределение Север АД. Дружеството в качеството му на работодател на допускащия до работата на бригадата с работници, е длъжен да упражнява в най-висока степен нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд. По отношение на оплакванията по т.6 от протокола съдът споделя мотивите на решаващия състав на Административен съд-гр. Варна. От доказателствата по делото се установява, че при извършването на ремонтни дейности на обект, който е собственост на жалбоподателя електрическо съоръжение с напрежение над 1000 V, не са спазени минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, и не са осигурени писмени инструкции за безопасност и здраве на работещите от външни предприятия. Въпреки възлагането от страна на Електроразпределение Север АД на други дружества по работата по ВЕЛ Райнино, касаторът има качеството на работодател на основание §1, т.2 от ДР на ЗЗБУТ и е следвало да осигури изпълнението на задължението към изпълнителите на работните дейности, съгласно изискванията на разпоредбата на чл.166, ал.2 от Наредбата. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал и преценил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно е установил фактите от значение за спорното право и е достигнал до верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на жалбоподателя следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК, съдът определя в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение