Решение № 285 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12700/2009 г.

Решение № 285 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12700/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Величко Кирилов Байлов от гр. Пазарджик против Решение № 10203 от 30.07.2009 г. по адм. дело № 2841/2009 г. на Върховния административен съд, пето отделение. В жалбата са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и за необоснованост - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК и се претендира отмяна на решението с произнасяне по същество и отмяна на Заповед № РД-44-66/07.01.2009 г. на министъра на земеделието и храните. Ответникът по касационната жалба - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно и обосновано. Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение тричленният състав е отхвърлил като неоснователна жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-44-66/07.01.2009 г. на министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 107, ал. 2 и чл. 108 от ЗДС е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "началник" на Общинска служба по земеделие, гр. Септември (ОСЗ), към Областна дирекция "Земеделие", гр. Пазарджик (ОДЗ) на Министерство на земеделието и храните (МЗХ), поради получена възможно най-ниска оценка при атестирането - 5 "неприемливо изпълнение". За да постанови този правен резултат, тричленният състав е приел, че не е налице нарушение на изискванията по чл. 107, ал. 2 ЗДСл. Възражението, че заповедта е връчена "при некоректно и тенденциозно" условие е възприето за ирелевантно, а това за липса на обективност и безпристрастност на оценката е обсъдено във връзка с нанесените във формуляра данни във връзка с изискванията на Наредбата за условията и реда за атестиране на служители в държавната администрация. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, съобразено с изяснената по делото фактическа обстановка - не са налице основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Безспорно е установено, че за периода от 01.12.2007 до 30.11.2008 г. Байлов е бил атестиран за оценка на индивидуалното му изпълнение, изготвен работен план за изпълнение, който е сведен до неговото знание по време на първата среща с оценяващия го ръководител, проведена е междинна среща, на която оценяващият ръководител е изложил коментара, забележките и препоръките си към жалбоподателя, като е проведена и заключителна среща на 28.11.2008 г., с последица - изготвяне на окончателния формуляр за оценка (5 - "неприемливо изпълнение"). Спазено е изискването за запознаване на служителя с резултата (формуляра) и предоставяне възможност за възражение - направено е мотивирано възражение с вх. № 2125/04.12.2008 г. за субективен подход и тенденциозност при оценяването, което възражение е разгледано от оценяващият го ръководител и е изготвен мотивиран отговор до директора на ОДЗ. На този основа е изготвен "Формуляр по възражение за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността" от 11.12.2008 г., от контролиращия ръководител (директора на ОДЗ) и Докладна записка изх. № 2125/19.12.2008 г. до министъра на земеделието и храните с предложение за прекратяване на служебното правоотношение на Байлов. Процесната заповед е издадена и надлежно връчена на жалбоподателя. Законосъобразно е преценено възражението за прекъсване на отпуска и връчване на заповедта за ирелевантно, тъй като дори и да е налице нарушение при връчването, то не рефлектира върху законосъобразността на адм. акт, а касае допустимостта на жалбата. Обосновани са и изводите за неоснователност на възражението за субективно и тенденциозно изготвяне на формуляра за оценка, тъй като формуляра отговаря на нормативните изисквания, а нормативно уредения ред за проверка на констатациите на оценяващия ръководител от контролирация ръководител не е предмет на контрол за законосъобразност в настоящето производство. Правилно, при преценката за неоснователност на жалбата срещу акта по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, съдът е отхвърлил като неоснователно и искането за коригиране на обезщетението. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила като обосновано и законосъобразно, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,