Решение № 9569 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5020/2012 г.

Решение № 9569 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5020/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Веселина Тенева Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Тенчо Петков Иванов от гр. Стара Загора срещу решение № 2559 от 21.02.2012 г. по адм. дело № 8597/2011 г. на Върховния административен съд, пето отделение, като са изложени доводи за неговата неправилност, незаконосъобразност и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба - министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител юрисконсулт Благой Иванов изразява писмено становище, което поддържа и в проведеното съдебно заседание за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: Делото за втори път по реда на касационната производство се разглежда от петчленен състав на Върховния административен съд. С обжалваното пред настоящата инстанция решение на тричленния състав на Върховния административен съд е отхвърлена като неоснователна жалбата на Тенчо Петков Иванов от гр. Стара Загора срещу заповед рег. № К-10799/17.12.2009 г. на министъра на вътрешните работи. Съдът за да постанови този резултат е изпълнил указанията на петчленния състав на ВАС и е изяснил относимите за настоящото производство спорни обстоятелства, като е стигнал до обоснования извод, че оспорената пред него заповед е издадена при спазване изискванията на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, в това число е обосновал и извода за спазването от дисциплинарно-наказващия орган на преклузивните срокове при налагане на дисциплинарното наказание-уволнение. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед рег. № К-10799/17.12.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на Тенчо Иванов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и е прекратено служебното му правоотношение за заеманата длъжност "полицейски инспектор" VI степен, категория Г-III степен към Районно управление на МВР - Стара Загора при Областна дирекция на МВР - Стара Загора. Съдът е обсъдил обстоятелството, че дисциплинарното производство срещу Тенчо Петков Иванов е образувано със заповед рег. № К-7277/14.09.2009 г. на министъра на вътрешните работи с правно основание чл. 230, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, за дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. т. 4, 7 и 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР), с нея е определен и дисциплинарно - разследващият орган, за която заповед жалбоподателят е запознат на на 17.09.2009 г. От предварителни данни - справка на специализирана административна дирекция "Инспекторат" МВР (рег. № I-711/26.08.2009 г.) се очертава фактическата обстановка, а именно, че на 29.10.2008 г., като е използвал служебното си положение инспектор Иванов е поискал справка от Автоматизирана информационна система "Български документи за самоличност"- МВР за гражданка, а получената информация държавният служител е предоставил на Росен Василев Драгнев от гр. Стара Загора. За "услугата" Иванов е заредил един резервоар гориво в личния си автомобил на бензиностанция, собственост на Драгнев без да заплати за него, както и е продължил да използва за "услугите" Драгнев и е зареждал безплатно гориво и за дните 12.11.2008 г., 7.12.2008 г., 6.01.2009 г. и 13.01.2009 г., което е предпоставило образуването на досъдебно производство в Окръжна прокуратура - гр. Стара Загора № ОП/2-20/2009 г. Дисциплинарно-разследващият орган е изготвил становище рег. № 29070/9.10.2009 г., за извършеното деяние да се ангажира дисциплинарната отговорност на Тенчо Петков Иванов. Помощният орган е приел, че е осъществено нарушение на правилата за защита на класифицирана информация, използване на служебното положение за лична облага и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които е уронен престижа на службата. В административната преписка се съдържат писмени доказателства - показания на свидетели, които еднозначно и по категоричен начин установяват фактическото положение по снабдяване със справка за физическо лице, съдържаща лични данни без да е налице служебна необходимост, предоставянето на данните на криминално проявено лице и многократното получаване за "услугата" на безплатно гориво от бензиностанция, собственост на свидетеля Драгнев. Изготвена е справка с рег. № 28816/2009 г. относно проведено дисциплинарно производство срещу държавен служител от ОДМВР - Стара Загора с предложение от ДРО да бъде наложено наказание за допуснато от Тенчо Иванов тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 4 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Държавният служител е запознат със справката на 8.10.2009 г. Тенчо Иванов е поканен да даде допълнителни обяснения или възражения по нея. Такива депозира на 9.10.2009 г. От дисциплинарно-разследващия орган е изготвено и заключително становище по чл. 244, ал. 1 от ЗМВР до дисциплинарно наказващият орган, с подробно обсъдена и обобщена справка рег. № 28816/8.10.2009 г. и становище от 9.10.2009 г., в които са описани релевантните събития досежно конкретното нарушение на служебната дисциплина и приравняване на деянието към тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР - основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР - използване на служебното положение за лична облага. ДРО е предложил на дисциплинарно наказващия орган на Т. Иванов да бъде наложено на жалбоподателя дисциплинарно наказание "уволнение". Оспорената пред първоинстанционния съд заповед е издадена от министъра на вътрешните работи с рег. № К-10799/17.12.2009 г. В нея са изложени фактическите основания, установени в хода на административното производство. Изложени са мотиви във връзка деянието на Иванов, съответстващи на данните от справката с констатация, че с действията си Иванов е нарушил разпоредбата на чл. 157, ал. 3 от ЗМВР, според която се забранява предоставянето на информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани от служители на МВР извън посочения от закона ред. Отчетено е и нарушението на т. 2 и т. 5 от Раздел VI на Окръжно АМ-8907/25.09.2007 г. на директора на НС "Полиция" за уеднаквяване на работата при персонализиране на документи за самоличност и подобряване отчетността и контрола на материалите, на чл. 13, т. 4 от Инструкция I-75/8.05.2002 г. за реда на ползване на информационните фондове, обхванати от интегрирана информационна система "Справки", на т. 8 от Заповед рег. № 26/10.01.2003 г. на директора на РДВР - Стара Загора. Деянието на Иванов е определено като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР и на държавния служител е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Установено е, че заповедта, предвид ръкописното отбелязване върху нея е връчена на жалбоподателя на 26.02.2010 г. При тези доказателства, тричленният състав на Върховния административен съд правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 228, т. 1 ЗМВР, при спазване изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, а дисциплинарното наказание е наложено като в заповедта са посочени необходимите за валидността й реквизити, като са спазени и изискванията за форма при издаването й по чл. 246, ал. 1 ППЗМВР. От съда е обсъдена и разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, предвиждаща, че дисциплинарните наказания се налагат до 2 месеца от откриването на дисциплинарното нарушение и не по-късно от една година от извършването му. В тази връзка съдът е приел, че деянието, за което е наказан служителят на МВР е извършено на 29.10.2008 г., но от събраните по делото доказателства - справка за ползван отпуск по болест и платен годишен отпуск общо в размер на 94 дни за периода от 1.11.2008 г. до 27.10.2009 г. е наложен изводът, че едногодишният преклузивен срок за търсене на дисциплинарна отговорност е прекъснат за този период. Отчитайки този факт обосновано съдът е приел, че изтичането на срока е към 31.01.2010 г., поради което реализираната отговорност е в съответствие с процесуалните правила, разписани в ЗМВР и ППЗМВР. Съгласно чл. 223, ал. 1 ППЗМВР, дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, разполага с достатъчно доказателства за извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Нарушението се установява след събиране на всички допустими по закон доказателства, данни от проверки, обясненията на служителя, посочените от последния доказателства, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на служителя (чл. 223 от ППЗМВР, вр. чл. 229, ал. 1 - 4 от ЗМВР). Анализът на нормативните текстовете налага извода, че в конкретния случай извършеното нарушение следва да се счита за открито с представянето на наказващия орган на становището от 6.11.2009 г. по приключилото дисциплинарно производство, тъй като тогава административно-наказващият орган разполага с всички посочени по-горе данни и доказателства относно поведението на служителя. Оспорената заповед е издадена на 17.12.2009 г., т. е. в двумесечния срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 229, ал. 1 ЗМВР, дисциплинарно-наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, което както правилно е приет съда е сторено. В тази връзка съдът позовавайки се на чл. 237, ал. 4 от ППЗМВР е приел, че дисциплинарно наказващият орган (ДНО) не е длъжен да изслуша служителя, извършил нарушението, тъй като той е дал писмени обяснения, поради което настоящата инстанция възприема и мотивите на съда досежно законосъобразно изпълнена дисциплинарно-наказателната процедура по чл. 229 ЗМВР, вр. чл. 231 - 244 ППЗМВР. Изводът на тричленния състав на ВАС за законосъобразност на оспорената заповед не е опроверган пред настоящата инстанция. Не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК, поради което изложените в касационната жалба оплаквания са неоснователни. При повторното разглеждане на делото, тричленният състав на Върховния административен съд е изпълнил дадените му указания от петчленния състав на Върховния административен съд и правилно е приложил материалния закон, както и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което обжалваното решение е правилно. Ваден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,