Решение № 1600 от 21.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11184/2021 г.

Решение № 1600 от 21.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11184/2021 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от П. И., чрез адв. В. Попов, против Решение № 1569/26.07.2021 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 985/2021 г. С него е отхвърлена жалбата му срещу Писмо изх. № СЛ/Д-ВТ-П/681-009/01.04.2021 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) – Павликени. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Претендира разноски. Ответникът – директорът на ДСП – Павликени, оспорва жалбата като неоснователна. Ответникът – Н. И., чрез назначения му особен представител адв. М. Христова, дава становище за основателност на касационната жалба. Ответницата – Р. Я., не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на П. И. срещу цитираното Писмо изх. № СЛ/Д-ВТ-П/681-009/01.04.2021 г. на директора на ДСП – Павликени. С него е отказано да бъде издадено задължително предписание по чл. 18, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗД). Възраженията са били за незаконосъобразност поради липса на мотиви и нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон с искане за отмяната му. Свеждат се до това, че е лишен от комуникация със сина си, Н. И., [дата на раждане], извън определения със съдебно решение режим на лични отношения и има опасност от родителско отчуждение. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Установено е от доказателствата по делото, че П. И. и ответницата Р. Я. са родители на малолетното дете Н. И., [дата на раждане] от фактическото им съжителство. Двамата не са имали сключен граждански брак и са фактически разделени от 2017 г. С решение от 20.07.2018 г., по гр. дело № 313/2018 г., на Районен съд – Павликени, упражняването на родителските права върху детето са предоставени на майката Р. Я., а по отношение на бащата е определен режим на лични отношения. Режимът на лични отношения е изменен с Решение № 260003 от 15.01.2021 г., постановено по гр. дело № 621/2020 г. на Районен съд – Павликени. На 22.03.2021 г. П. И. е подал сигнал до ДСП – Павликени с искане за издаване на задължително предписание по отношение на Р. Я., с което да й се укаже да осигури контакти на жалбоподателя с детето по електронни устройства, както и да спазва разпоредбите на чл. 122 - 124 от Семейния кодекс. С процесното писмо от 01.04.2021 г. на директора на ДСП – Павликени касаторът бил уведомен, че сигналът му от 22.03.2021 г. е прикачен към вече отворен за работа случай по отношение на малолетния му син. Във връзка с посоченото в сигнала, че майката ограничава личните контакти на бащата с детето по електронни устройства, извън режима на лични отношения, в оспореното писмо е посочено, че в ОЗД – Павликени има предоставена информация, че режимът на лични отношения е уреден с влязло в сила съдебно решение, по силата на което не е определена възможност за свободно осъществяване на други контакти, както и възможност за телефонни разговори и видео разговори по "Скайп", или друга система на интернет видео комуникация. С решението, предмет на инстанционен контрол, съдът е отхвърлил жалбата, като е приел, че оспореният пред него административен акт е законосъобразен, издаден в предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган, при правилно прилагане на закона. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд обосновано е приел, че административният орган е постановил законосъобразен акт. Съгласно чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава задължително предписание. Видно от текста на цитираната разпоредба необходима и задължителна предпоставка за издаването на административен акт по посочения текст на чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД е наличието на отказ за сътрудничество от страна на лицето, полагащо грижи за детето, във връзка с прилагане на предприетите мерки за закрила на детето по Глава трета от ППЗЗД. В случая това е майката Р. Я. и от доказателствата по делото не се установява наличието на поведение от нейна страна, което може да се тълкува като отказ за сътрудничество. Всъщност възраженията от страна на жалбоподателя към поведението на майката са свързани с непредоставяне възможност на детето да контактува с баща си по различни електронни начини на комуникация ("Вайбър", "Скайп"), които са извън режима на лични отношения, определен от съда. Именно поради това, че има определен от съда режим на лични отношения и липсва отказ за сътрудничество от страна на майката спрямо този режим правилно е било отказано издаването на исканите предписания и този отказ законосъобразно е потвърден от съда. Предвид изложеното, не се установяват сочените касационни основания за отмяна, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение