Решение № 6664 от 13.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3822/2011 г.

Решение № 6664 от 13.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3822/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Стефан Минев Стефанов, със съдебен адрес гр. София, бул. "Христо Ботев" № 57 за отмяна на влязло в сила решение № 13393/10.11.2009 г. по адм. дело № 7560/2009 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е обезсилено решение № 14/26.02.2009 г. по адм. дело № 119/2008 г. на Административен съд - гр. Габрово в частта, с която е отхвърлено оспорването за обявяване на частична нищожност на заповед № 61/23.01.1991 г. на председателя на ВрИК на Община Севлиево досежно одобрения с нея кадастрален план и е прекратено производството в тази му част, а в останалата част първоинстанционното решение, с което оспорването е оставено без разглеждане, е оставено в сила. Поддържат се основания по чл. 239, т. 1 от АПК. Ответникът, кметът на Община Севлиево не изразява становище. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира искането за допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. По делото са представени като доказателства писмо на Община Севлиево с изх. № 94.3.222/14.05.2010, решение № 40/21.06.1991 г. по гр. дело № 131/1991 г. на Окръжен съд - Габрово, решение № 803/04.11.1991 г. по гр. дело № 709/1991 г. на Върховния касационен съд и удостоверение № 131/13.02.2008 г. на Окръжен съд - Габрово. Всички описани документи с изключение на писмото на Община Севлиево се съдържат като доказателства в приключилото съдебно производство и са били обсъждани от двете инстанции при постановяване на техните съдебни актове. Производството за отмяна на влезли в сила решения е извънредно средство за защита като основанията са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК и не могат да бъдат прилагани разширително. Заявеното от молителя искане, с позоваване на приети по делото доказателства по съществото си цели преразглеждане на съдебното решение на тричленния състав на Върховния административен съд по съображения за неправилност, което е недопустимо предвид същността на производството за отмяна на влезли в сила решения като извънреден извънинстанционен способ за отмяна. Преценката на писмо изх. № 94.3.222/14.05.2010 на Община Севлиево сочи отсъствие на фактическия състав от хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК. Същото визира обстоятелства установени по делото и обсъждани от страните по спора и съдебните инстанции. Съгласно визираната разпоредба, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В конкретния случай, подателят на искането за отмяна е представил като ново доказателство писмо, което удостоверява факти във връзка с одобряването на кадастралния план на гр. Севлиево, които са обсъждани от съдебните инстанции. То не установява нови обстоятелства, от съществено значение за спора и не може да бъде годно основание за отмяната на атакуваното съдебно решение. Поради изложените съображения не са налице твърдяните основания за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,