Решение № 534 от 3.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 536/2010 г.

Решение № 534 от 3.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 536/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на н.о.х.д. № 1705/2007 г. на Районен съд гр. Плевен и в.н.о.х.д. № 647/2009 г. на Окръжен съд гр. Плевен, образувано по искане на задочно осъдения И. Н. М.. В искането, което се поддържа в съдебно заседание лично от осъдения и защитник са направени оплаквания за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането основателно, поради неправилно проведена процедура на задочно производство. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 25.05.2009 г. постановена по нохд. № 1705/2007 г. на Районен съд гр. Плевен, подсъдимия тогава И. М. е признат за виновен за времето от м. юни 2005 г. до 31.08.2006 г. при условията на продължавано престъпление в гр. Плевен, да се е заканвал с убийство на Е. Х., поради което и на основание чл. 144, ал. 3 НК вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. Признат е за виновен и в това, че по същото време и на същото място се заканил с убийство и на З. Х., отново при условията на продължавано престъпление, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест медеца. На основание чл. 23 НК съдът е определил едно общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да бъде изтърпяно при общ режим. С решение от 23.09.2009 г. на Окръжен съд гр. Плевен присъдата е потвърдена. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения М.: Основното оплакване е за нарушено право на защита, с разглеждане на делото в отсъствие на М., без да са налице законните предпоставки за това. Довода е основателен. В съдебно заседание на 25.05.2009 г., след констатация, че подсъдимия тогава М. е нередовно призован и по искане на прокурора да се даде ход на делото по реда на чл. 269, ал. 3 НПК, първоинстанционния съд е дал ход на делото, на съдебното следствие и по същество, след което се е произнесъл с присъда. Липсва произнасяне, коя от седемте хипотези на ал. 3 на чл. 269 НПК е приел, че е налице съда, което лишава Върховният касационен съд на РБ да провери законосъобразността на проведеното задочно производство. Този пропуск не е констатиран от въззивния съд, въпреки задължението му по чл. 314, ал. 1 НПК. Самия въззивен съд е дал ход на делото по реда на чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК /отново без мотиви /, въпреки, че по делото е приложена призовка на М. връчена по реда на чл. 180, ал. 4 НПК на баба му. Решението е в нарушение и на чл. 339, ал. 1,тъй като в "основното съдържание на присъдата " липсва дори диспозитива, с който М. е признат за виновен по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 НК с пострадала З. Х. и на ал. 2 на чл. 339 НПК, тъй като липсват основанията, поради които не се възприемат доводите на защитата в жалбата. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение при съществени процесуални нарушения, а искането на осъдения основателно. При новото разглеждане на делото да се обсъдят и доводите на защитата на М., не са ли извадени от контекста инкиминираните изрази и налице ли са обективните признаци на ал. 1 на чл. 144 НК. Ето защо и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение