Решение № 10670 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15051/2012 г.

Решение № 10670 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15051/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Николай Илчев, в качеството му на процесуален представител на "Вали компютърс" ООД срещу решение № 465 от 17.10.2012 г. по адм. дело № 23 по описа за 2012 г. на административния съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № В-47/0094/26.10.2011 г. на началника на Митница - Свищов, потвърдено с решение № 861/05.12.2011 г. на директора на Агенция "Митници". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен обжалваният административен акт. Претендира се присъждане на направени съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба началникът на Митница - Свищов, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Заинтересованата страна ТД на НАП - гр. Велико Търново, редовно призована, не е взела становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е било решение № В-47/0094/26.10.2011 г. на началника на Митница - Свищов, потвърдено с решение № 861/05.12.2011 г. на директора на Агенция "Митници", за промяна на тарифен номер и определени за заплащане мито в размер на 549.84 лв. и ДДС в размер на 109.97 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.09.2011 г. до окончателното изплащане на сумите. Оспореният административен акт е издаден след извършена от митническите органи последваща проверка по реда на чл. 78 от Регламент (ЕИО) на Съвета № 2913/92 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността на подадената от "Вали компютърс" ООД митническа декларация ЕАД № ЕАД№ 09BG004302H0003893/10.03.2009 г., в резултат на която е приел, че 10 бр. платки с номенклатурни номера AVER-TV-BOX9-W9 и 30 бр. с номенклатурни номера AVER-TV-USB-VOLAR АX и AVER-TV-US-VOLAR HX представляват външни тунери, поради което следва да се обособят като стока № 2 в ЕАД и да бъдат класирани в позиция 8528, подпозиция 711900 със ставка за мито - 14%. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че митническите органи правилно са претарифирали внесената стока и въз основа на това са установили за внасяне публични държавни вземания. Според съда спорът между страните по делото е дали външните платки (тв. тунери), внесени от жалбоподателя, попадат под различен от вътрешните тунери ТАРИК код по тарифните позиции от Комбинираната номенклатура към регламент № 2658/87 на Съвета от 23.07.1987 г. относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа. За да отговори на този въпрос, съдът на първо място е дал тълкуване на начина на тарифиране на даден продукт съобразно разпоредбите на Регламент № 1214/2007 на Комисията от 20.09.2007 г. за изменение на приложение № 1 към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа. На база на това е направен извод, че след като към позиция 8528 от КН няма допълнителни правила, то класирането на даден продукт към определена група следва да се извърши според общите правила, т. е. класирането следва да се определи според термините на позициите и на съответните подпозиции. По отношение на спорната позиция 8528 71 11, в която попадат електронни сглобки за вграждане в автоматичните машини за обработка на информация, съдът е приел, че за да се класира дадена стока в тази позиция следва да са налице следните елементи: 1. електронна сглобка /тунер/; 2. въпросният тунер да подлежи на вграждане; 3. вграждането да се осъществи в автоматичните машини за обработка на информация. Съдът е обсъдил в мотивите на решението заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, назначена с цел да бъде изяснена същността на стоката като вид техническо изделие, както и да бъдат посочени същностните разлики между т. н. "външни" и "вътрешни" тунери. Експертът дава заключение, че и външните и вътрешните тунери по своята същност представляват приемници, чието предназначение е да преобразуват получения чрез ТВ антена аналогов телевизионен сигнал в цифров. Следователно и вътрешните и външните тунери са приемници на видеофонични сигнали и отговарят на първото условие. Съгласно заключението на експерта, единственото различие между външните и вътрешните тунери е в монтирането им, като вътрешните се монтират върху дънната платка на компютъра, т. е. подлежат на вграждане в компютъра/автоматичната машина за обработка на информация/, а външните не се монтират, а се прикрепят към USB-порт на компютъра и могат да се включват и изключват по всяко време. Въз основа на констатациите на вещото лице съдът е формирал извода, че съобразно с термина на подпозиция 8528 71 11 - външните тунери не се вграждат към автоматична машина за обработка на информация и не следва да попаднат в тази подпозиция. Според съда този извод намира подкрепа и в практиката на Съда на Европейския Съюз по съединени дела С-288/09 и С-289/09, според която решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията в Комбинираната номенклатура и забележките към разделите или главите. Предопределяща е обективната характеристика на стоките, за да попаднат в подпозиция 8528 71 11 и по-специално, тяхното необратимо вграждане към автоматична машина за обработка на информация. Безспорно е установено, включително и с приетата съдебна експертиза, че т. н. "външни тунери" не подлежат на такова вграждане, тъй като по всяко време могат да бъдат преместени на друга система. В такъв случай, според съда, единствената възможност за външните тунери и тв. платки е да попаднат в подпозиция 8528 71 19 - други, тъй като безспорно са тунери, но не попадат в другите две подпозиции на 8528 71, поради което погрешното тарифиране от страна на вносителя на тунери, описани в декларацията, съставлява нарушение на митническото законодателство и при условията на чл. 78, § 3 от Регламент 2913/92 и чл. 84, ал. 3 от ЗМ митническите органи правилно са издали обжалвания административен акт, с който е създадена нова позиция № 2 в подадената от вносителя декларация и е определено задължение за мито в размер на 14% от митническата стойност на неправилно тарифираните стоки. Съдът е отхвърлил възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на административно-производствените правила при издаването на решението на митническия орган с аргумента, че митническата администрация има правомощия съгласно чл. 78 от Регламент № 2913/92 служебно да извършва последващ контрол относно правилното деклариране без да посочва основания за това и съответно за прилагане на относимите норми спрямо вдигнатите стоки без да е посочен конкретен срок за това, а чл. 78, § 3 изрично им вменява задължение да уредят отношенията съобразно истинските данни по вноса. От тук е направен извод, че водещ е принципът на обективно установяване на основанията за прилагане на митническите разпоредби, независимо от съдбата на стоката или изтеклото време от първоначалното деклариране. Решението е правилно постановено. Съдът правилно е очертал спорът между страните, а именно под каква тарифна позиция следва да бъде отнесена внесената стока - външни тунери (платки) по процесния ЕАД. Отговорът на този въпрос от страна на административния съд е логически обоснован с установените факти по делото и при правилно тълкуване на закона и се споделя от настоящата инстанция. Направените оплаквания на касатора относно изводите на съда за спазване на административно-производствените правила при издаване на обжалвания митнически акт са неоснователни. По делото е установено, че обжалваният административен акт е издаден в резултат на последваща проверка по смисъла на чл. 84а и сл. от ЗМ, съответно чл. 78 от Регламент 2913/92, като за провеждане на производството е издадена заповед на началника на ответната митница. Оплакванията, че първоинстанционният съд не бил разграничил дали се касае за повторна проверка по смисъла на чл. 84 от ЗМ или за последваща проверка по смисъла на чл. 84а и сл. от същия закон, са неоснователни. Сочените оплаквания за допуснати нарушения, свързани с начина на извършване на последващата проверка и по-специално на нормата на чл. 78, § 2 от Регламент 2913/92, също са неоснователни. В обжалваното решение първоинстанционният съд е изложил мотиви, цитирани по-горе, които се споделят от касационната инстанция. Неоснователни са и оплакванията за допуснато нарушение на материалния закон. При правилно тълкуване на закона, в това число съобразяване и цитиране на практика на СЕС, относно критериите по които внесената стока следва да бъде отнесена по съответната позиция, административният съд е приел, че основният критерий в случая е начинът на закрепване и съединяване на т. н. "външни тунери" към информационната машина. Доколкото повдиганите спорни въпроси налагат специални познания в областта на техниката, по делото е назначена техническа експертиза, възприета от съда и подпомогнала същия при изграждане на правните му изводи. Изложените в касационната жалба доводи относно техническите характеристики на тунерите са обсъдени от първоинстанционния съд, дадените отговори се споделят от настоящата инстанция, тъй като са изградени в съответствие на фактите по делото. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВАС по идентични дела на "Вали компютърс" ООД, с която и настоящият съдебен състав се съобразява. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение