Решение № 10245 от 21.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15016/2013 г.

Решение № 10245 от 21.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15016/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Владимир Георгиев Бонев и Диана Николова Бонева, чрез пълномощника си адв. Попова против решение № 1979 от 18.07.2013 г., постановено по адм. дело № 4314/2012 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата им срещу решение № ВА-22/2012 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Варна, с което е одобрено инвестиционно предложение за изграждане на "Ветроенергиен парк за производство на електрическа енергия, състоящ се от 12 вятърни генератора в землищата на с. Белгун, община Каварна, област Добрич, с възложител "ВЕС БЕЛГУН" ООД. Касаторите правят оплаквания в касационната жалба, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Молят решението да бъде отменено и върното на друг състав на същия съд, с указания за допускане на съдебно-биологична експертиза. Претендират и направените по делото разноски. Ответниците - директорът на РИОСВ - Варна и "ВЕС БЕЛГУН" ООД не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбите и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Оспореното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За да постанови обжалваното решение, съставът на Административен съд - Варна приема, че решението на директора на РИОСВ - Варна е издадено при спазване разпоредбите на материалния закон и съдопроизводствените правила, тъй като са съобразени с дадената в доклада за оценка на въздействието върху околната среда във връзка с анализа на кумулативния ефект на инвестиционното предложение. Този извод на съда е направен, без да са обсъдени всички факти и доказателства, без да са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства и без да са събрани необходимите доказателства. В нарушение на чл. 171, ал. 1 от АПК представеният доклад по оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение не е обсъден изцяло, като не е направен анализ на очакваното кумулативно въздействие на инвестиционното предложение и съществуващите или в процес на реализация други инвестиционни предложения с такъв характер върху орнитофауната и върху акустичната среда в района. Освен това не са събрани доказателства за изясняване на приетите за относими към предмета на делото факти и обстоятелства. При преценка, че от съществено значение за разрешаване на спора е разстоянието, на което предвидените с инвестиционното предложение вятърни генератори се намират от вече изградените в района, съдът следва да прояви процесуална активност и да събере доказателства в тази насока, включително чрез назначаване на експертиза. В случая в нарушение на нормата на чл. 171, ал. 2 от АПК такива доказателства не са събрани, като не е допусната повторна съдебно - техническа експертиза, която да установи не само местоположението и разположението на вятърните генератори, предвидени с инвестиционното предложение, но не и разстоянието между тях и вече изградените, както и да се отговори на доводите на жалбоподателите за неспазване на разстоянието от генераторите до най-близкото населено място. Експертизата би следвало да изясни фактическите обстоятелства, относно изпълнението на изискванията на Наредба № 14/15.06.2005 г. за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на електрическата енергия, издадена от министъра на РРБ и министъра на ЕЕР, /обн. ДВ бр. 53/2005 г., изм. и доп. ДВ бр. 73/2006 г./. Разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от АПК е нарушена и при преценката за относимостта и компетентността на заключението на вещите лица по допусната екологична експертиза. Изводът, че заключението на експертите следва да бъде прието и кредитирано от съда, без да се вземе предвид оспорването на експертизата с писмена молба 19.06.2013 г. на касаторите и искането за назначаване на повторна или допълнителна експертиза. В съдебно заседание, проведено на 19.06.2013 г. съдът е оставил без уважение искането за назначаване на повторна или допълнителна експертиза, по съображения, че "не е ясно точно както желае жалбоподателят". Това процесуално действие на съда е в нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 201 от ГПК, съгласно който допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Нарушението е съществено, тъй като се нарушава правото на страната да докаже твърденията си с допустими доказателствени средства, и съдът е този, който следва да прецени от съдържанието на оспорването, каква следва да бъде допуснатата експертиза. Освен това при преценка, че заключението е непълно или не изяснява спорните по делото въпроси, съдът следва да постави допълнителни задачи на вещите лица, което в нарушение на нормата на чл. 171, ал. 2 от АПК не е направено. Следва да се има предвид, че жалбоподателите са поискали две експертизи - техническа и биологическа, а представената експертиза е озаглавена "съдебно-биологическа", като в нея е отговорено и на въпросите от технически характер. Съдържанието и наименованието на експертизите следва да си съответстват, а с оглед различните области на компетентност на вещите лица и поставените задачи съдът е длъжен да прецени дали не следва да бъдат изготвени две отделни екпертизи- съдебно- техническа и съдебно-билогическа, което съответства на исканията на страните и на оспорването, което се прави. При тези процесуални нарушения изводите на съдебния състав за спазване на изискванията на Наредба № 14/2005 г. за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията и за производство, преобразуване, пренос и разпределение на ел. електрическа енергия, както и за липсата на анализ на кумулативния ефект на инвестиционното предложение с вече изградените в района са направени без да са събрани доказателства в тази насока. Същите изводи са отномисими и относно изводите на съда за липса на риска за прелитащите птици и негативно въздействие върху живеещите прилепи и насекоми, което би довело до загуба на биологичното разнообразие. Освен това в случая оценката за взаимовръзката на инвестиционното предложение с други предложения и дейности в района е направена със вземането на решение да се извърши оценка за въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение съгласно чл. 93, ал. 4, т. 1 от Закона за опазване на околната среда. Ето защо изводите на съда за отрицателно въздействие на инвестиционното предложение съвместно с вече реализираните, следва да бъдат подкрепени с доказателства, каквито в случая не са събрани. Допуснатите от съда и посочени по-горе нарушения на разпоредбите на чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от АПК са съществени, тъй като спазването на цитираните процесуални норми е гаранция за правилността на съдебния акт. Обратно - несъобразяването с тях, както в случая, създава вероятност за неправилност на решението, тъй като крайните изводи на съда не съответстват на всички доказателства, а от друга страна не са събрани доказателства за всички приети от съда за релевантни факти и обстоятелства, т. е. решението е постановено без спора да е изяснен от фактическа страна. Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение. Поради всичко изложено по-горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Поради това атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд - Варна за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение, да обсъди всички събрани по делото доказателства, да прояви процесуална активност и да събере доказателства за релевантните факти и обстоятелства и въз основа на тяхната съвкупна преценка да направи крайните изводи за валидността и законосъобразността на оспореното решение на директора на РИОСВ - Варна, респ. за основателността или неоснователността на подадените жалби, като изложи съображения в подкрепа на направените заключения. С оглед изложеното и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе по отговорността за разноските и пред настоящата инстанция. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,