Решение № 3411 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10737/2009 г.

Решение № 3411 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10737/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 132, ал. 2, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 187, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Николай Миланов Николов, от гр. Шумен, ул. "Козлодуй", № 6, срещу решения № 17.4.6 и 17.9.5 по протокол № 32 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 29.07.2009 г., с които жалбоподателят не е избран на длъжността "съдия" в Районен съд Дулово, а основание чл. 160 и чл. 186, ал. 3 от ЗСВ, на длъжността е назначена Силвия Димитрова Христова. В жалбата и в допълнително представени писмени бележки са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорените решения, като постановени при наличие на отменителните основания по чл. 146 АПК. Претендира се обявяване нищожността на административните актове или евентуално - отмяната им като незаконосъобразни. Ответникът - Висшият съдебен съвет (ВСС), чрез процесуалния си представител юрк. Карагонова, застъпва становище за неоснователност на жалбата. Заинтересуваната страна - Силвия Димитрова Христова не взема становище по делото. Участвувалият в производството прокурор от Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на оплакванията срещу решенията на ВСС и заключение за отхвърляне на жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, като прецени данните по делото намира, че жалбата е допустима като подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество - жалбата е неоснователна. С оспорените решения на ВСС по Протокол № 32/29.07.2009 г., на основание чл. 186, ал. 3 ЗСВ, след проведен централизиран конкурс за първоначално назначаване на длъжността "съдия" в Районните съдилища, Силвия Димитрова Христова е назначена на длъжност "съдия" в Районен съд - Дулово. Видно от представените с административната преписка доказателства, производството по приемане на атакуваните понастоящем решения е протекло при спазване на правилата, установени в чл. 176 - чл. 188 ЗСВ и Наредба № 1/19.12.2007 г. относно реда и организацията по провеждане на конкурси за назначаване, повишаване в длъжност и преместване на съдия, прокурор и следовател (Наредбата, Обн., ДВ, бр. 2/8.01.2008 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, във вр. с чл. 176, ал. 1, т. 2 ЗСВ, респ. глава Трета от Наредбата, вакантните места за първоначално назначаване в органите на съдебната власт се заемат въз основа на конкурс, който включва писмен и устен изпит и се провежда от комисия, състояща от председател, четирима редовни и двама резервни членове, чиито поименен състав се определя с решение на ВСС (Арг.: чл. 183 и чл. 184 ЗСВ). Класирането на кандидатите за всяка длъжност се извършва чрез подреждането им по бал, който се образува като сбор от оценките на писмения и устния изпит и общия успех от държавните изпити. Председателят на конкурсната комисия внася предложение пред ВСС за назначаване на кандидатите, а кадровият орган приема решение за назначаването на кандидатите по поредността на класирането до попълване на местата, за които е обявен конкурсът, след три поредни класирания (чл. 186 ЗСВ). В контекста на предписанията на цитираната нормативна уредба, с решение № 2 по протокол № 4/28.01.2009 г., ВСС на основание чл. 40, ал. 1 от Наредбата е обявил актуализиран списък на бройките в органите на съдебната власт, които следва да се заемат след конкурс, проведен чрез атестиране и след конкурс за първоначално назначаване. В списъка са обявени вакантни длъжности за първоначално назначаване в общо седем районни съдилища на градовете София, Видин, Велико Търново, Силистра, Трън, Дулово и Перник. С решение № 3.5 по протокол № 21/20.05.2009 г. на ВСС е обявен конкурс за първоначално назначаване на щатни бройки "съдия" в районните съдилища, определени са мястото, датата и часа на писмения изпит. В регламентирания 14-дневен срок от датата на публикуване на обявата в Държавен вестник (бр. 40/29.05.2009 г.), жалбоподателят Николов е подал заявление за участие в конкурса с вх. 76/11.06.2009 г., кандидатирайки се за обявените длъжности, подредени съобразно предпочитанията му. Със заявление № 46/10.06.2009 г. заинтересуваната страна Христова е заявила желанието си да участва в обявения конкурс за шест от вакантните места. С решения № 31 и № 32 по протокол № 24/10.06.2009 г. ВСС е одобрил разширен списък на кандидатите за членове на конкурсни комисии за провеждане на конкурси за първоначално назначаване на магистрати, след което е извършен избор чрез жребий на поименния състав на членовете на конкурсните комисии за провеждане на обявените конкурси, в т. ч. за районните съдилища. След провеждане на писмен и устен изпит на допуснатите кандидати, с протокол от 24.07.2009 г. за класирането на кандидатите в конкурса за първоначално назначаване в Районните съдилища според резултатите от тяхното представяне, конкурсната комисия, съгласно чл. 30, ал. 2 и 3 от Наредбата е извършила класиране по бал и на основание чл. 186 от ЗСВ и чл. 30, ал. 4 от Наредбата е внесла предложение до ВСС за назначаване на съответните лица по реда на класирането и поредността на заявените желания. Жалбоподателят Николов е класиран на 4-то място от общо 18 допуснати кандидати, а заинтересуваната страна Силвия Христова - на 9-то. С оспорените решения № 17.4.6 и № 17.9.5 по протокол № 32/29.07.2009 г. на ВСС, след проведено тайно гласуване, с 2 гласа "За", 14 гласа "Против" и 2 "Въздържал се" кандидатурата на Николов за длъжността "съдия" в Районен съд - Дулово е била отхвърлена, а на същата длъжност с 18 гласа "За" и 0 - "Против" и "Въздържал се" е назначена Силвия Христова. Жалбоподателят е оспорил истинността на протокол № 32/29.07.2009 г. на ВСС с твърдения, че протоколът е антидатиран, не е подписан от посочените длъжностни лица и е с невярно съдържание. Във връзка с това искане с протоколно определение от 20.10.2009 г. е открито производство по чл. 193, ал. 1 ГПК, като доказателствената тежест за опровергаване на удостоверените факти е на оспорващата страна, а обратното доказване следва бъде пълно и главно. Съгласно приетото по делото неоспорено заключение на вещо лице - графолог, подписите върху протокол № 32 от заседанието на ВСС, проведено на 29.07.2009 г. са положени от лицата, от чието име изхождат - от Божидар Сукнаров за "председателстващ" и от Зоя Костова, Невенка Шопска и Таня Младенова за "стенографи", поради което не се доказват твърденията на жалбоподателя, че протоколът не е подписан от посочените в него лица. Липсват и доказателства въз основа на които да се приемат за основателни оспорванията на жалбоподателя на датата и съдържанието на протокола. Заседанието на ВСС е проведено на посочената в него дата, а обстоятелството, че протоколът е изготвен след заседанието не означава, че е антидатиран. При така проведеното доказване истинността на протокола като официален удостоверителен документ не е опровергана и същият е годно доказателствено средство, ползуващо се с материална доказателствена сила за отразените факти. ВСС е гласувал назначаването на кандидатите по реда на класирането, поради което е спазена е предвидената в чл. 186 ЗСВ процедура. ЗСВ и Наредбата не въвеждат изискване за назначаване на съответния кандидат според мястото му в протокола за класирането на кандидатите в конкурса за първоначално назначаване. Ето защо резултатът от класирането определя мястото и реда за гласуване на кандидатурите за вакантната длъжност, но няма за пряка последица назначаване на съответния кандидат. В хипотезата на чл. 186, ал. 3 ЗСВ класирането обуславя поредността на гласуването на ВСС, но не предопределя характера на вота, респ. за органа няма задължение да назначава по реда на класирането. Действайки в условията на оперативна самостоятелност ВСС назначава кандидатите за заемане на длъжности в магистратурата по своя преценка, която не може да бъде контролирана. В противен случай би се обезсмислил актът на гласуване и Съветът се превръща в регистратор, което не съответства на статута му на изпълнително-разпоредителен орган, осъществяващ ръководство на органите на съдебната власт. Следователно гласуването на кандидатите по реда на класирането е задължение по закон, но изборът им е в дискреционната власт на ВСС. В този смисъл не е налице твърдяното в жалбата нарушение на материалния закон. Противно на доводите на жалбоподателя, решението на ВСС за неизбирането му на длъжността "съдия" в Районен съд - Дулово е мотивирано. Съгласно чл. 34, ал. 3 ЗСВ за мотиви на решение на ВСС, прието с тайно гласуване, с което не се приема направеното предложение, се смятат изказаните от членовете на ВСС отрицателни становища, ако има такива. Преди приемане на решението са направени разисквания във връзка с избора на кандидатите. Членът на ВСС Георги Шопов е докладвал получено писмо от зам. главния прокурор при ВКП Валери Първанов, с което е предоставена информация относно допуснатия кандидат Николай Миланов Николов. Съобщени са факти, че спрямо него е образувано наказателно производство, изготвен е обвинителен акт по чл. 209 НК, делото е внесено в съда и е прекратено на процесуално основание, в момента е в досъдебно производство, както и че в Районна прокуратура - Варна срещу него е образувано наказателно производство по чл. 286 НК. В изказването е посочено, че се касае за висящи производства, поради което кандидатът не може да се елиминира от списъка и следва да се гласува, а въпрос на лична преценка е притежава ли необходимите професионални и нравствени качества. В изказването на друг чл. на ВСС - Иван Димов, се твърди, че Николов е бил районен прокурор на Сливен и е имал непрофесионално и скандално поведение по времето на изпълнението на своите служебни задължения, което е довело до дестабилизиране на дейността на цялата прокуратура в Сливенския район. По делото е представено писмото на Върховна касационна прокуратура до ВСС с вх. № 11-03-483/22.07.2009 г., което е обсъдено от кадровия орган във връзка с изнесени данни за водени досъдебни производства срещу жалбоподателя. Писмото е изпратено по повод участието на Николов в обявените от ВСС конкурси за първоначално назначаване в окръжните и районни прокуратури, в окръжните и районните съдилища и съдържа данни, че на 12.02.2009 г. в Софийския районен съд срещу него е внесен обвинителен акт за извършени престъпления по чл. 209, ал. 1, предл. 1 и чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1, предл. 1 НК, като на 11.05.2009 г. делото е върнато за доразследване, с оглед остраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, като към момента наказателното производство по сл. дело № 22/2008 г. на СтСлС не е приключило и се работи по изпълнение указанията на съда. С постановление от 11.05.2009 г. на прокурор от Районна прокуратура, гр. Варна срещу Николай Миланов Николов е образувана преписка № 5913/2009 г. за извършено от него прeстъпление по чл. 286 НК и проверката по преписката продължава. Описаните данни са потвърдени в писмо изх. № НСН-234/2.02.2010 г. на районния прокурор на София, представено в проведеното на 2.02.2010 г. съдебно заседание. Както бе изтъкнато по-горе изказванията на членовете на ВСС не подлежат на съдебна преценка, поради което са неотносими доводите на жалбоподателя, че те са неверни. Неоснователно е и възражението, че изказването на Иван Димов относно неговата кандидатура е несъстоятелно, след като последствие е подал оставката си като члeн на ВСС, както и оплакванията, че ВСС не му е осигурил възможност да вземе становище по събраните доказателства. Приложимата уредба не предвижда изслушване на кандидата при приемане на решение за първоначално назначаване, освен при назначаване на административни ръководители. По аргумент от чл. 36, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗСВ решенията на ВСС подлежат на оспорване пред Върховния административен съд само досежно тяхната законосъобразност. Безспорно е, че са налице обективните изисквания, поставени от чл. 181, ал. 2, вр. с чл. 164, ал. 1 ЗСВ за заемане на длъжността "съдия" в Районен съд от Силвия Димитрова Христова, като субективната преценка по чл. 186, ал. 3, вр. с чл. 162, т. 3 ЗСВ за притежаване на необходимите професионални и нравствени качества е от единствената компетентност на ВСС. Резултатът от вота на ВСС е израз на свободната преценка на персоналния състав на колективния орган, в рамките на предоставената му от закона дискреционна власт и не сочи на превратното й упражняване, а протоколираните разисквания не са предмет на съдебен контрол. В рамките на правомощията си, съгласно чл. 186, ал. 3, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 4 ЗСВ, ВСС като конституционно установен административен орган е взел решението си за назначаване на заинтересуваната страна при спазване разпоредбата на чл. 38, ал. 8 ЗСВ. Съображенията на ВСС за отказа да бъде назначен Николов се съдържат в предхождаща вота и обсъдена по-горе документация, както и в изказването на членове на колегиалния орган (Виж: стр. 128 - 130 от приложения протокол). А след като административният акт е издаден при наличието на подготвителни документи и проведен дебат, изложените в тях съображения се приемат за мотиви на самия акт - ТР 16/75 г. Ирелевантни за законосъобразността на оспорените решения са оплакванията, че жалбоподателят е виден общественик и притежава по - висока образователна и професионална подготовка, както и професионален опит за заемане на длъжността в сравнение с назначената кандидатка. Посочените обстоятелства не са регламентирани като самостоятелни критерии за оценка на кандидатите в конкурса, поради което не могат да бъдат отчитани извън изискванията на чл. 164, ал. 1, във вр. с чл. 162 ЗСВ и да обосноват твърдяното предимство на Николов пред заинтересуваната страна. Неоснователни са доводите, че решенията на ВСС са нищожни, като постановени от незаконен състав, т. к. при постановяването им не са участвали лица по отношение на които са били налице основания за отвод по чл. 35 ЗСВ, вр. с чл. 10, ал. 2 АПК. Останалите оплаквания, развити в жалбата и допълнително представеното писмено становище са неотносими към законосъобразността на този извод, поради което и не следва да се обсъждат. В контекста на изложеното, решението на ВСС в оспорените му части по т. 17.4.6 и 17.9.5 е постановено от компетентен орган в съответната форма, при съблюдаване пределите на предоставената от закона оперативна самостоятелност и в съответствие с целта на закона. Решенията са взети по предвидените в закона процедура, кворум и мнозинство, а при служебната проверка отменителни основания по чл. 146 от АПК не се констатират. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По аргумент от разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗСВ настоящото решение е окончателно. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5-то от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,