Решение № 14406 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2516/2013 г.

Решение № 14406 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2516/2013 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Белсма Фърничър" ЕООД, със седалище и адрес на управление град Ловеч, чрез пълномощника си адв. Б. Братанов, против решение № 662/18.12.2012 г. постановено по адм. д. № 647/2012 г. по описа на Административен съд - В. Търново /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 111200195/29.03.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 317/15.06.2012 г. на директор на Дирекция "ОУИ" Велико Търново при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание чрез пълномощниците си поддържа доводите в жалбата и моли да бъде отменено решението и по същество отменен обжалвания РА, с присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - В. Търново при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/, чрез пълномощника си юрк. Я. Георгиева в писмен отговор излага доводи за правилност на решението. Претенидра присъждане на юрисконсултско възнаграждение Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 111200195/29.03.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 317/15.06.2012 г. на директор на Дирекция "ОУИ" Велико Търново при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит на Белсма Фърничър" ЕООД общо в размер на 13038,88 лева, ведно с лихви в размер на 249,85 лева за данъчни периоди от м. 05.2011 г. до м. 08.2011 г. включително. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора за установено съдът е приел, че за процесните данъчни периоди е отказано право на данъчен кредит по доставки на "Ино" ООД с предмет "комисионна и разходи". В хода на ревизионното производство от доставчика са представени доказателства и писмени обяснения от които за установено съдът е приел, че лицето Аренд Ниемайер е управител на дружеството жалбоподател и дружеството доставчик. На 01.12.2010 г. двете дружества са сключили договор с предмет организиране, управляване и контролиране на производствения процес, пласмент на готовата продукция и извършване на всички действия, свързани с търговската дейност на жалбоподателя. С договора е уговорено месечно възнаграждение в размер на 10000 евро или равностойността му в български лева при предаден отчет за предходния месец и подписан приемо - предавателен протокол. За процесните данъчни периоди са представени отчети и приемо-предавателни протоколи, като за м. 05.2011 г. е представен и писмен доклад за управление дейността на жалбоподателя. От приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза /ССЕ/, съдът е приел за установено, че след проверка в счетоводствата на жалбоподателя и на доставчика му процесните фактури са отразени счетоводно, при правилно отразяване на счетоводните операции по съответните счетоводни сметки, по тях са направени плащания и че има надлежно измерими разходи. В съдебно заседание е пояснило, че този извод се прави въз основа на това, че разходите са установени с първичен счетоводен документ- фактури за телефон и за наем на помещение, но че не е налице съпоставимост, тъй като приходът е по-висок от отчетения разход. При така установеното съдът е приел, че не е налице реално извършена доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. До този извод съдът е достигнал като е обсъдил приетия по делото договор от 01.12.2010 г., който представлява договор за управление по смисъла на чл. 141, ал. 7 от ТЗ, поради което с него е заобиколен ТЗ, който дава възможност управител на дружество да бъде само физическо лице. Решението е правилно. Съдът е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Предмет на процесните доставки, така както са посочени в процесните фактури е "комисионна и разходи". Въпреки, че във фактурите не е посочено като основание за издаването им договор от 01.12.2010 г., между страните няма спор, че същите са издадени именно във връзка с посочения договор. На следващо място безспорно установено е, че лицето Аренд Ниемайер е управител на дружеството жалбоподател и дружеството доставчик. При тази фактическа обстановка правилно съдът е обсъдил клаузите на подписания между страните договор, а възражението в тази насока в касационната жалба е неоснователно. Именно поради основанието посочено във фактурите "комисионна", съдът е приел, че в случай не е налице доставка на услуга за която е заплатена комисионна, тъй като не са налице предпоставките на чл. 127 от ЗДДС. От съдържанието на приетия по делото договор от 01.12.2010 г., включително в частта на задълженията на довереника /доставчика/ действително се установява, че същите са във връзка с управлението на касатора по смисъла на чл. 141, ал. 7 от ТЗ, като вместо с управителя на дружество, който е едно и също лице за двете дружества, договора е сключен с ЮЛ, с което е заобиколена разпоредбата на ТЗ. Неоснователен е довода на касатора, че съдът е изместил правния спор, като е обсъждал договорните отношения между страните и вида на договора, а не реалното изпълнение на процесните услуги. За да се установи реалността на доставката на услуга съгласно чл. 9 от ЗДДС, следва да се установи извършването на услугата. За да се прецени посочения релевантен факт е необходимо да се определи нейния характер и наличието на предпоставките на чл. 12. от ППЗДДС, съгласно който с изключение на случаите по чл. 25, ал. 3, 4 и 5 от закона услугата се счита за извършена по смисъла на закона на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. В хода на административното и съдебно обжалване от касатора не са ангажирани доказателства установяващи приходът за касатора от извършения разход. Напротив от заключението на вещото лице е установено, след изслушването в съдебно заседание, че не е налице съпоставимост, тъй като приходът за доставчика е по-висок от отчетения разход. Следователно, когато се анализират отделните услуги, следва да се извърши проверка относно обстоятелството, дали конкретният доставчик е осчетоводил приход във връзка с реализираната услуга, както и дали е осчетоводен насрещен разход, който да бъде съпоставим на прихода и в какво се изразява (материали, разходи за труд, разходи за подизпълнител и т. н.). От друга страна, необходимо е да се извърши проверка във връзка с осчетоводяването на разхода при получателя на доставчика, а именно: дали последният е осчетоводил разходи във връзка с конкретната доставка и налице ли е осчетоводен приход, съпоставим на този разход. В тежест на ДЗЛ е да удостовери, че се ползва от резултата на извършена услуга. В случая не са представени доказателства, от които да се установява реалното извършване на управленските услуги. Не е установено в какво се изразява естеството на конкретните услуги по представените отчети - таблици, към всеки от приемо-предавателните протоколи и фактури, как и с какви конкретни действия са извършени посочените отчети, като по този начин не е изяснено какъв е необходимия ресурс за изпълнението им, респективно определената месечна цена на услугата от 10000 евро. С оглед на изложеното правилно съдът е приел, че за целите на облагането по ЗДДС в случая не са възникнали данъчни събития и няма основание за начисляване на ДДС от доставчика и право на приспадане на данъчен кредит от получателя. Обстоятелството, че спорните доставки са били отразени в счетоводството на жалбоподателя, само по себе си не означава, че доставките са били реализирани. Липсата на реално извършване на услугите означава и липса на облагаеми доставки, което е основание за отказване на право на данъчен кредит за тях, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Съдът правилно е преценил и разпределението на доказателствената тежест в процеса, като в тежест на данъчно задълженото лице е да докаже наличието на всички законови предпоставки за правото му на данъчен кредит, включително и реалността на услугите. Неправилно е и тълкуването което дава касатора на практиката на СЕС, тъй като във всички случаи се приема, че правото на данъчен кредит може да възникне само при реално извършени доставки. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи, не се установяват твърдяните в жалбата касационни основания, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставена без уважение, тъй като такова в размер на минималното адвокатско възнаграждение е присъдено за цялото производство от АС, съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, предл. 3 от ДОПК Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК