Решение № 12214 от 8.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5900/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка във връзка с чл. 27а от Закона за закрила на детето. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Социално подпомагане - Връбница срещу решение 2817/25.04.2023г., постановено по адм. дело 1252/2023г. по описа на Административен съд София град, с което са отменени заповеди ЗД/Д-С-ВР-004/12.01.2023 г., ЗД/Д-С-ВР-003/12.01.2023 г., ЗД/Д-С-ВР-005/12.01.2023 г. и ЗД/Д-С-ВР-002/12.01.2023 г., на директора на Дирекция Социално подпомагане Връбница, с които на основание чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. във връзка с чл. 25, ал. 1 т. 4 от ЗЗДет., е наредено В. Асенова, Й. Асенова, М. Асенова и А. Асенова да бъдат настанени временно за резидентна грижа в ЦНСТДБУ с адрес: гр.Русе, за срок до произнасяне на съда с решение или до промяна на обстоятелствата. Наведените в касационната жалба възражения относно допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при преценка на съвкупния доказателствен материал, довело до неправилно приложение на нормата на чл. 25, ал.1, от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, са относими към касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответниците Б. Асенова и В. Асенов редовно призовани не се явяват чрез адв. В. Ждраков излагат становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците В. Асенова, Й. Асенова, М. Асенова и А. Асенова редовно призовани не се явяват,като се представляват от назначения им по реда на ЗПрПщ особен представител адв. А. Троянова и в писмен отговор, оспорват основателността на касационната жалба. Намират първоинстанционното решение за правилно и законо-съобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски в полза на Националното бюро за правна помощ. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство са заповеди ЗД/Д-С-ВР-004/12.01.2023 г., ЗД/Д-С-ВР-003/12.01.2023 г., ЗД/Д-С-ВР-005/12.01.2023 г. и ЗД/Д-С-ВР-002/12.01.2023 г., на директора на Дирекция Социално подпомагане Връбница, с които на основание чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. във връзка с чл. 25, ал. 1 т. 4 от ЗЗДет., е наредено В. Асенова, Й. Асенова, М. Асенова и А. Асенова да бъдат настанени временно за резидентна грижа в ЦНСТДБУ с адрес: гр.Русе, за срок до произнасяне на съда с решение или до промяна на обстоятелствата. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд формира извод за незаконосъобразност на обжалваните индивидуални административни актове. Развити са съображения, че оспорените заповеди са издадени от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на административно-производствени правила, но при неправилно приложение на материалния закон, с оглед липсата на предпоставките, предвидени в нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗЗДет. Върховният административен съд състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваните заповеди, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени и гласни доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните.Законосъобразността на оспорените административни актове е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Обосновано първоинстанционният съд констатира, че приложената в случая мярка за закрила "предоставяне на социална услуга - резидентен тип" по чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. - временно настаняване на децата в ЦНСТДБУ в Русе, за срок до произнасяне на съда с решение или до промяна на обстоятелствата е в хипотезата на "спешно настаняване извън семейството", предвидена в чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ППЗЗДет., спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето, като настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане". Спешността в случая е обоснована от сигнала на чичото на децата за експлоатацията на децата от страна на майка им и конкретно карайки ги да ровят в кофите за боклук, както и намерението й да продаде две от децата на кардараши.В рамките на обсъждане на доказателствения материал съставът на АССГ правилно е приел,че от доказателствата по делото не може да се направи извод за наличие на възникнала такава спешност от вземане на мярката, с цел да се запази живота и здравето на децата. Независимо, че в обясненията на майката се съдържа признание, че децата не посещават училище, тъй като се срамуват от външния си вид, поради лошата хигиена, която поддържат, както и че детето А. Асенова в определен период от време [заличен текст], тези данни не могат да обосноват извод за риск от сериозна опасност от увреждане на децата. Затова че децата са поставени в риск, не може да се съди единствено от подателя на сигнала. Останалите по делото доказателства, сочат на не толкова добро полагане на грижи за децата, което ги поставя несъмнено в риск, доколкото по делото се установи, че случаят с децата е отворен от 2022 г. Същевременно обаче по делото се установява, че именно в тази връзка родителите са ползвали социални услуги и по случая се взимат мерки. В подкрепа на горното е и обстоятелството, че ответниците по касация са се преместили понастоящем в друго жилище, с по-добри битови условия, което сочи за желанието на родителите на децата да им осигурят всички останали необходими условия за отглеждането и възпитанието им. Настоящият съдебен състав на Шесто отделение на Върховния Административен съд споделя извода,че правилото на чл. 25, ал. 2 от ЗЗДт., повелява настаняването на дете извън семейството се налага като крайна мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Настоящият случай не е такъв, видно от приложените по делото направления за ползване на социални услуги от родителите на децата, изготвените социални доклади за децата от 2022 г. и планове за действие. Обективираната от заповедите фактическата обосновка не обосновава спешното извеждане на децата от семейната им среда. В настоящото производство е установено, че към момента на постановяване на оспорената заповед майката и бащата, макар и да не са осигурили в достатъчна степен необходимите условия за отглеждането и възпитанието им в благоприятна и подходяща за възрастта им среда, посрещайки нуждите на децата от дрехи, храна, подслон и учебни пособия за ефективно образование, не са поставили децата в риск за живота и здравето им, който да изисква спешното им извеждане от семейството, преди постановяване на съдебно решение по чл. 28 от ЗЗДет. Последователна и непротиворечива е практиката на ЕСПЧ, че всички решения относно децата трябва да изхождат от техния най-добър интерес (Strand Lob ben and Others v. Norway GC, § 207; Neulinger and Shuruk v. Switzerland GC, § 135; X v. Latvia GC, § 96). Най-добрият интерес на детето в зависимост от неговото естество и сериозност надделява над тези на родителите (Sahin v. Germany GC, § 66). Интересите на детето диктуват, че връзките на детето със семейството трябва да се поддържат освен в случаите, когато семейството се оказва особено неподходящо. От това следва, че семейните връзки може да бъдат ограничавани само при много изключителни обстоятелства и трябва да се направи всичко, за да се запазят личните отношения, и когато е уместно, да се възстанови семейството (Gnahoré v. France, § 59, и за преглед на практиката - Jansen v. Norway, §§ 88-93). Предвид изложеното, първоинстанционният съд правилно приема, че описаните фактически обстоятелства не кореспондират с посочените правни основания и с разпоредителната част на заповедите. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно заявената от ответниците по касация В. Асенова,Й. Асенова,А. Асенова и М. Асенова чрез назначения им особен представител по реда на ЗПрПщ- адв. А. Троянова акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски се явява основателна на осн. чл.78 ал.7 от ГПК вр. чл.144 АПК.Сумата от 100 лв ще следва да се заплати в полза на Националното бюро за правна помощ въз основа на чл.27а НзПрПщ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,