Решение № 12192 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5486/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Уеб Трейд Груп ООД, подадена чрез пълномощника му адв. Василев, против Решение 2019/27.03.2024 г. на Административен съд София - град /АССГ/, постановено по адм. д. 11005/2023 г., с което е отхвърлена жалбата му против Решение с рег. 32-534605/29.08.2023 г. към митническа декларация (МД) MRN 20BG004300002347RO от 06.11.2020 г., издадено от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Русе при Агенция Митници. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва извода на съда, че правилно е приложен чл. 70 от Регламент 952/2013 и не са били налице предпоставките за прилагане на вторичните методи съгласно чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Твърди, че първоинстанционния съд не е обсъдил задължението на митническите органи да обосноват наличието на основателни съмнения по смисъла на разпоредбата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Излага доводи, че декларираната договорна стойност на стоката неправилно е установена въз основа на данните от извършена по линията на международно сътрудничество проверка, според която цената на автомобила при износа от САЩ е в размер на 17 650 USD и значително се различава от декларираната стойност. Касаторът иска да се отмени решението на АССГ заедно с отмяна на митническото решение и да му се присъдят съдебни и деловодни разноски. Ответникът директорът на ТД Митница Русе не представя писмен отговор по касационната жалба. Не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе по касационната жалба, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред АССГ е било решение 32-534605/29.08.2023 г. издадено от директора на ТД Митница Русе при Агенция Митници, с което на основание чл. 84, ал. 1 от ЗМ във вр. с чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 е определена нова митническа стойност на стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с MRN 20BG004300002347RO от 06.11.2020 г. - пътнически автомобил, употребяван, катастрофирал, марка Ауди; модел: Q7; тип: бензин; бр. места 7; първ. peгистрация: 20170102; цвят: черен; раб. обем: 2995 куб см; мощност: 333.0 HP/SAE; двигател: : не открит, шаси: WA1LAAF72HD037862, внос от САЩ, и на вносителя са определени задължения за довнасяне на мито и ДДС в общ размер на 6785,67 лева. От фактическа страна съдът е установил, че Уеб Трейд Груп ООД с митническа декларация с MRN 20BG004300002347RO от 06.11.2020 г. е декларирал при режим допускане за свободно обращение посочения по-горе - пътнически автомобил, употребяван, катастрофирал, марка Ауди; модел: Q7 с митническа стойност за стоката в размер на 7 921.01 лв. на база фактурната стойност от 4 800 щатски долара, съгласно приложена фактура, издадена oт REX AUTO PARTS, USA. Митническата декларация е била предмет на последващ митнически контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84, ал.1, т.1 ЗМ, в резултат на който за митническите органи са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, вследствие на което са определени нова митническа стойност по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 и съответно, допълнителни задължения за довнасяне на мито и ДДС. В оспорения административен акт наличието на основателни съмнения е основано на данни, получени по линия на международното сътрудничество с Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, служба Митници и гранична охрана на САЩ съгласно Спогодба между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за взаимна помощ между техните митнически администрации. Съгласно писмо на ЦМУ 32-377013/03.11.2022г. директорът на ТД Митница Русе е уведомен, че от американските митнически власти са предоставени сканирани документи електронна информация за износ (Electronic Export Information-EEI), и е установено, че декларираната при експорт от САЩ стойност за процесния употребяван автомобил е в размер на 17 650 USD. Във връзка с така получения отговор, от страна на митническите власти са изискани допълнителни документи от вносителя. Впоследствие от Службата за митнически и граничен контрол на Департамента за вътрешна сигурност на САЩ са предоставили допълнителни разяснения за представения документ, като е уточнено, че с тях се удостоверява реално платената цена на стоките и транспортните разходи, така както са декларирани в Electronic Export Information /EEI/ на база оригиналните фактури, представени от декларатора при износа на стоките от САЩ. При тези факти и след уведомление на засегнатото лице по реда на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническият орган е приел, че митническата стойност следва да се определи в размер на 29 126,21 лева на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. Първостепенният съд е приел, че оспореното решение е валидно, издадено от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 7 във вр. с ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), в административно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод за съответствието му с материалния закон, тъй като от писмото на американските митнически власти ставало ясно, че стойността се определяла от оригиналните фактури, предоставени от декларатора, които са сред задължителните документи за износ от САЩ. В мотивите си съдът е посочил, че от разясненията, дадени в цитираното писмо от Службата за митнически и граничен контрол на САЩ, електронната информация за износа съдържа официалната стойност на стоките и не се изисквало да се съхраняват фактури и съпътстващи документи. Съдът e заключил, че митническите органи са установили каква е договорната стойност на внесената стока съгласно чл.70 от Регламента и e посочил, че вторичните методи по чл.74 от Регламент (ЕС) 952/2013 се прилагат само когато митническата стойност не може да се определи съгласно чл.70 от Регламента. При тези съображения в решението е формиран краен извод, че от страна на митническите органи законосъобразно е определена нова митническа стойност на процесната стока, въз основа на която са начислени суми за досъбиране на мито и ДДС и лихви за забава. Решението е неправилно постановено. На първо място, следва да се отбележи, че съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Тя трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28 февруари 2008 по дело C-263/06, Carboni e derivati Srl и т. 31 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело C-291/15 EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент(ЕС) 2015/2446). Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни (т. 36 от цитираното решение на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft). Информацията, предоставена от по линия на международното сътрудничество с Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, служба Митници и гранична охрана на САЩ, е за декларирана в износната МД цена на автомобила, която значително надвишава цената, посочена във фактурата към МД за внос. Информацията е предоставена въз основа на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС 754/15.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004 г., в сила от 1.04.2004 г. Според чл. 5, § 1 от спогодбата при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки, а според чл. 9, § 2 получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства. Цената, декларирана в декларацията за експорт, не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена, но с оглед обстоятелството, че от страна на вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формиране на вписаната във фактурата цена, обосноваваща я с повреди например. Повредите не са нито описани, нито доказани. Изложеното обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Действително полученият отговор от американските митнически власти е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съответно съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Но електронната информация за износа съставлява частен, а не официален, документ, като отделно не е установено по никакъв начин, че това е действителната договорена стойност и платена цена на автомобила. Цената, декларирана в декларацията за експорт, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, не може да послужи за митническо остойностяване по общото правило на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. По делото е приета като доказателство разписка 5047/27.09.2020 год., имаща характера на договор за продажба на МПС, издадена от продавач: Рекс Ауто Партс 22273 US 31, Чичеро, Индиана 46034, САЩ, с купувач доверителя ми Уеб Трейд Груп ООД за закупуване на процесния лек автомобил Ауди Q7 за сумата от 4 400 щатски долара + 400 щатски долара за доставка или общо 4 800 щатски долара. Първоинстанционният съд, без оспорване от страна на административния орган на автентичността на представената разписка/договор за придобиване на стоката, е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност в същата. Първостепенният съд не е отчел, че митническите органи не са посочили каквото и да било основание или причина за незачитане на данните за платената сума по нея при условие, че не се отрича нейната автентичност. В настоящия случай неправилно първоинстанционният съд е заключил, че митническите органи са установили договорната стойност на процесния автомобил и поради това не са пристъпили към прилагане на методите на чл. 74 от Регламента. Предоставената от американските митнически власти информация не съдържа договорната стойност на продадената стока. Това е информация за стойността на износа, а не договорна - уговорена между страните по сделката стойност, както правилно сочи касаторът. Следователно, за да се пристъпи към вторичните методи за определяне на митническата стойност, административният орган трябва да изложи съображения защо не могат да намерят приложение правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. В този смисъл, точно и ясно следва да бъдат мотивирани основанията, поради които митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, както и основанията за избор на съответния метод, по който се определя митническата стойност. В изложените в обжалваното решение на административния орган липсват мотиви, които изчерпателно да посочват установените от митническия орган факти и правни основания, въз основа на които е издаден административният акт. Като е достигнал до различни правни изводи, първостепенният съд е постановил неправилно решение, несъответно на материалноправните норми, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореното решение на административния орган. С оглед изхода на спора, в полза на касатора се дължат сторените и доказани разноски за касационното съдебно производство в размер на 1005,00 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение