Решение № 60301 от 17.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 479/2021 г.

Решение № 60301 от 17.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 479/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Василка Илиева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на И. Ж. З. на въззивно решение № 260462/09.10.2020 г., постановено по гр. д. № 16501/2019 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 219180/17.09.2019 г. по гр. д. № 75411/2016 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от И. Ж. З. против А. З. А. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на 4/6 идеални части от апартамент №..., находящ се в [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес] срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №... том...., рег. №...., д. №..... от...... г. на нотариус А. Б., с район на действие Софийски районен съд, рег. №..... на НК и са присъдени съдебни разноски. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия процесуален въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди и обоснове своето решение въз основа на всички събрани доказателства и въз основа на анализа на същите да обоснове мотивирано решението си по разглеждания казус. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, съобрази следното: Производството по делото е образувано по искова молба на И. Ж. З. против А. З. А. за прогласяване нищожността на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД на договор за прехвърляне на 4/6 идеални части от апартамент №...., находящ се в [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес] срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №...., том...., рег. №....., д. №.... от....... г., с твърдения, че баба му била в тежко здравословно състояние преди да почине 12 дни след сделката в хоспис, който не бил сертифициран за такъв. С обжалваното решение, въззивният съд е възприел крайните изводи на първоинстанционния съд, че в тежест на ищеца е било да установи липсата на основание на договора за прехвърляне на идеални части от правото на собственост върху апартамента срещу задължение за издръжка и гледане, но от събраните по делото доказателства - писмени, заключения на СМЕ и показания на разпитани свидетели, не може да бъде направен извод за наличието на такова заболяване, предполагащо настъпване на смъртта на прехвърлителката, твърде скоро след сключването на процесния договор. Отговорът на поставения въпрос следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС, обективирана в решения по чл. 290 ГПК, която се споделя изцяло от настоящия състав, а именно: В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон. При пренасяне на спора пред въззивната инстанция последната има аналогични задължения, тъй като съгласно указанията в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило сила и при действието на ГПК от 2007 г., нейната правораздавателна дейност е тъждествена с тази на първата инстанция, представлява нейно продължение и изисква извършване в същата последователност на всички процесуални действия, насочени към постановяване на решението по съществото на спора. Мотивите на съда следва да изразяват решаваща, а не проверяваща дейност. Като решаваща инстанция по същество въззивният съд е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Въззивният съд не е процедирал така и в мотивите на въззивното решение е застъпено обратното становище – съдът на практика е формирал изводите си по спорното право без да извърши анализ на доказателствата по делото и без да изложи съображения по доводите и възраженията на страните. Въззивният съд на практика приел, че мотивите на съда следва да изразяват проверяваща, а не решаваща дейност. Мотивите на акта му се състоят от крайните решаващи изводи на съда, без последният да изложи каквито и да са фактически и правни съображения, които да позволят преценка на правилността на крайните му изводи, въпреки релевираните във въззивната жалба оплаквания в тази насока. В този смисъл актът на въззивния съд е постановен при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, доколкото императивната разпоредба на чл. 236, ал. 2 ГПК изисква решението да съдържа мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. В конкретния случай изцяло липсва обсъждане на събраните по делото доказателства и формиране на изводи досежно релевантните за спора факти, а изложените правни съждения са фрагментарни и без определена логическа последователност. Липсва каквото и да е обсъждане на релевираните във въззивната жалба доводи и възражения. В този смисъл следва да се приеме, че по отношение на решението е налице липса на мотиви по смисъла на чл. 236, ал. 2 ГПК, което е основание за отменяването му, а доколкото порокът не може да бъде поправен от касационната инстанция - и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания за постановяване на мотивирано въззивно решение /чл. 293, ал. 3 ГПК/. В новото си решение въззивният съд следва да обсъди събраните по делото доказателства и надлежно релевираните доводи и възражения на страните относно здравословното състояние на Ф. З. и въз основа на съвкупната преценка на целия доказателствен материал да формира своите фактически и правни изводи по същество на спора. Необходимостта решението по делото да установява ясно и несъмнено установените факти и правата на страните е не само с оглед изпълнение на процесуалната норма на чл. 236, ал. 2 ГПК и съобразяване със задължителната за съдилищата практика, но и с оглед осигуряването на възможността неговата правилност да бъде проверена от касационната инстанция. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността на страните за разноски в производството пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 294, ал. 2 от ГПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 260462/09.10.2020 г., постановено по гр. д. № 16501/2019 г. на Софийски градски съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Решението е окончателно.